Голяма война срещу Украйна (засега) не се очертава. Западът греши, когато се хваща на въдицата на Кремъл и издава тревогата си от евентуална руска инвазия. Верният отговор би трябвало да е друг, твърди Роман Гончаренко.
Западните медии по инерция продължават да питат какво цели Владимир Путин със струпването на войски по границата с Украйна. Руският президент сам отговори на този въпрос: още преди време той даде да се разбере, че го интересуват „дългосрочните гаранции за сигурност“ от страна на Запада. И сега всичко се подрежда: Путин иска от НАТО писмени уверения за това, че Алиансът няма да се разширява на изток - тоест, че Украйна и Грузия няма да се подслонят под чадъра на НАТО, както им беше обещано на срещата в Букурещ през 2008 година.
Очакваният отговор дойде от Рига, където се бяха събрали външните министри на страните от НАТО с участието на Украйна: генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг за пореден път подчерта, че Русия няма право на вето.
Подсилването на украинския морски флот тревожи Москва
Путин иска от НАТО не само да се откаже от разширяване на изток, но и от двустранната военна помощ, която сериозно може да повиши отбранителния потенциал на Киев. Шефът на Кремъл гледа на тази помощ като на "военно овладяване" на Украйна от страна на Запада.
Очевидно тук не става въпрос толкова за нашумелите американски противотанкови ракетни комплекси „Джавелин“, които от няколко години САЩ предоставят на Украйна, колкото за възможни бъдещи доставки, например на противовъздушните системи „Пейтриът“, за които Киев досега безуспешно настоява пред САЩ.
На този етап Кремъл се тревожи най-силно от подсилване на украинския военен флот и неговите съвместни маневри със страните от НАТО в Черно море. Киев например се договори с Турция, Франция и Великобритания за съвместно производство на катери и кораби, и - не по-малко важно - за доставки на британски ракети за тези морски съдове. И накрая, турските бойни дронове „Байрактар“, които Киев неотдавна употреби срещу сепаратистите в Донбас, разгневиха Москва. А сега се оказва, че те ще бъдат използвани и от украинския флот. Всичко това, плюс плановете за създаване на нови военноморски бази, все повече дразни Москва - независимо че Украйна никога няма да е в състояние да мери сили с руските армия и флот.
Да си поговорим, Джо!
За тези и много други неща Путин иска да разговаря с американския президент Джо Байдън - като равен с равен. Със струпването на войски по източната граница на Украйна Путин засилва натиска над Байдън, както веднъж вече успешно направи това миналата пролет. Така се стигна и до срещата на двамата президенти през юни в Женева. Сега Путин иска да повтори този свой успех.
Преди няколко години президентът на Руската федерация, макар и в различен контекст, изпусна фразата: „Добрата дума е нещо хубаво, но още по-ефективно е, когато добрата дума върви заедно със ‘Смит& Уесън‘“. С намека за тази марка оръжия руският президент явно подсказа един от централните принципи, които следва: на него му харесва да разговаря със Запада, опирайки пистолета в челото на Украйна.
Какво излиза тогава - че истинска война няма да има? Във всеки случай не в близко време. Не и преди да заработи газопроводът „Северен поток-2“, защото в противен случай този проект би бил обречен. Но затова пък е възможно да се изостри окопната война в Донбас, както и да има нови доставки на руско оръжие за сепаратистите. Ако някой ден Русия реши да предприеме открита агресия, тя ще се опита да го направи неочаквано. Разбира се, след 2014 година това е почти невъзможно, но ако постоянно заплашвате някого, а след това не го атакувате, реакциите на жертвата се притъпяват. Може би Москва разчита също и на това.
Как Западът би трябвало да реагира на руските действия
Ако това действително е така, Западът трябва да реагира по-сдържано. Защото всичко по въпроса вече е казвано - при това неведнъж. Гръмките думи, издаващи тревога, само дават допълнителен коз в ръцете на Путин. Преди време той с видимо удоволствие отбеляза, че руското предупреждение да не се доставя оръжие на Украйна е предизвикало „известно напрежение“ на Запад и си пожела това напрежение да се запази „колкото се може по-дълго“.
Западът не бива да изпълнява това негово желание. Най-добрият отговор на новите руски военни маневри по границата с Украйна би било едно демонстративно посещение на високопоставен западен лидер в Киев. Точно този тип подкрепа за Украйна засега е твърде недостатъчна.