Всички хотелски стаи в Одрин са заети - все от българи, дошли да си починат и да напазаруват на изключително ниски цени. Докато за турците обезценяването на лирата е същинска катастрофа, за българите това е добре дошло.
Към Одрин в тези дни прииждат все повече българи. Турският град, който се намира на само 150 километра от българската граница, е предпочитана дестинация за туризъм и покупки - особено преди Коледа и Нова година. Тогава напливът от частни автомобили и автобуси на фирмите за организирани екскурзии просто задръства гранично-пропускателния пункт.
Гьокхан Балта, представител на градските власти на Одрин в Сдружението на хотелиерите, казва пред местния печат, че се наблюдава силен приток на български туристи и че до Нова година в града няма свободни хотелски стаи. "В Одрин има общо 2500 хотелски легла. И всички те са резервирани от българи", подчертава Балта.
1 лев се разменя за близо 9 турски лири
Основната причина за голямата популярност на Одрин е изгодният за българите обменен курс на валутата в момента. Защото за разлика от турската лира, българският лев е също така стабилен като еврото, с което е обвързан. Един български лев се разменя за около 8,94 турски лири. Докато през август едно евро струваше около 10 турски лири, междувременно еврото се разменя за над 17 лири. А курсът на лирата пада почти всеки ден.
"Дошли сме за новогодишни покупки. Накупихме си всичко, което успяхме, но най-вече баклава. Тук всичко е много висококачествено и крайно изгодно. Пристигнахме с една екскурзия и ще останем до след Нова година", казва една туристка. Българите купуват в Одрин предимно дрехи, но и всякакви други предмети за ежедневна употреба. А после се отбиват в ресторанта на Бахри Динар, който се радва, че всички маси за заети. От разговорите си с туристите Динар знае, че покупките им са почти изцяло за лична употреба, както и това, че българските митнически власти разрешават на сънародниците си безмитен внос на турски стоки до 300 евро.
Докато българите се радват на евтините стоки, турците гледат с нарастващо недоумение на тази тенденция. Защото докато за чужденците Турция се превръща в шопинг-рай поради падащия курс на лирата, местните хора изпитват все по-големи затрудения да си купят и най-необходимото.
Миналата неделя няколкостотин синдикалисти излязоха на протести. Председателят на синдиката Арзу Черкезоглу обвини президента Ердоган, че иска да превърне Турция в страна на ниски заплати, с цел да повиши конкурентоспособността ѝ. Ердоган от години насам води политика на ниските лихви и многократно е подменял ръководителите на Централната банка, които не се съобразяват с неговия курс.
Почти всяка седмица цените се променят
Ниските лихви стимулират турския износ, но за много от експортните си продукти местните производители са принудени да купуват вносни суровини, за които те плащат скъпо и прескъпо с долари. Затова сметките на Ердоган може и да излязат верни - но на гърба на крайно зле платената турска работна ръка. А цените растат постоянно - дори и за стоки от първа необходимост. През пролетта на миналата година бутилка слънчогледово олио струваше 30 лири, а междувременно скочи на 100 лири. Продавачи в Истанбул се оплакват, че са принудени почти всяка седмица да сменят табелките с цените на стоките в своите магазини.
Най-неочаквано финансовият министър Нуредин Небати, който бе назначен в началото на декември, обяви по турската телевизия, че положението на икономиката съвсем скоро щяло да се подобри. Той поддържа странните теории на Ердоган, че понижаването на лихвите ще задуши инфлацията в Турция.