Вчера Народното събрание реши да наложи мораториум върху покачването на цената на електроенергията, топлинната енергия и ВиК услугите. Цените ще се запазят на нивата им от 16 декември 2021 година до 31 март 2022 година.
“За” решението гласуваха 132 народни представители, "против" бяха четирима, а двама се въздържаха.
Мартин Димитров и Георги Ганев - народни представители от “Демократична България”, изобщо не участваха в гласуването.
Защо - по темата от ФАКТИ разговаряхме с икономиста и експерт по енергийни въпроси - Мартин Димитров.
“Нито при първото предложение за мораториум, нито при второто гласувах. И аз, и колегата Георги Ганев не участвахме абсолютно целенасочено и в двете гласувания. Мораториумите са лошо решение. Това се непазарни решения, които обикновено имат тежки странични ефекти”, коментира Димитров.
“При първото обсъждане на мораториум (б.р. на 15.12) взех думата в парламента и казах какви мерки трябва да се вземат за неувеличаване цената на тока. Дадох три много конкретни примера. Първото е приемане на диференцирани ставки по ДДС от 10% за периода 1 януари 2022 година до 30 април 2022 година, както направиха много европейски страни. За това е поискано съгласие - т. нар. нотификация от Европейската комисия. Не знаем докъде е стигнала тази процедура.
Втората възможна мярка е електроразпределителните дружества да купуват за личните си нужди от регулиран пазар. Това ще свали цената за крайните потребители, защото когато електроразпределителните дружества купуват от борсата, е много по-скъпо. Това е възможна мярка, която също е поискана нотификация от Европейската комисия.
Третата възможна мярка, която е по-сложна, е да се задействат механизмите за капацитет, което ГЕРБ целенасочено забавиха - това означава да е възможна държавна помощ спрямо ТЕЦ-овете. Това са три мерки, които ако се приложат, няма нужда от мораториум”, посочи народният представител.
“Тънкият момент е следният - за първите две е поискано съгласието на Европейската комисия. За мен беше редно новият министър на енергетиката да отговори на какъв етап са тези процедури и кога очакваме това съгласие да бъде получено. Това, разбира се, ще стане обект на парламентарен контрол. Като първи въпрос обаче съм задал какво знаем за изчезналата пътна карта за развитие на газопреносната мрежа, подписана с “Газпром”, обясни Димитров.
“За мен мораториумът е лошо решение, затова не гласувах нито на 15 декември, нито вчера. Колегата Георги Ганев също. Мораториумите не са добри решения - и генерално, и в случая”, категоричен беше той.
Мартин Димитров обясни още какви са рисковете от наложения мораториум: “Най-големият риск е за всички топлофикации в страната. Ако те купуват и продават на загуба дълго време, ще изпаднат в тежко състояние. Никой няма да ги остави да фалират, защото имат важна обществена функция, но рискът е голям. Това е един от много неприятните странични ефекти на мораториума. Доброто развитие оттук нататък е стъпките, които посочих - особено първата и втората, да бъдат приети максимално бързо, и веднага след приемането им - тоест преди края на март, мораториумът да се отмени”, допълни Димитров.
В края на разговора народният представител обясни, че ако мерките не бъдат предприети в спешен порядък и мораториумът не бъде отменен, след няколко месеца разговорът, който ще се води, е как да спасим топлофикациите. “Трябва да се действа бързо. Най-спешният въпрос, на който трябва да отговори министърът на енергетиката Александър Николов е кога ще бъдат дадени тези две нотификации (б.р. съгласия) от Европейската комисия. Той трябва да говори с Европейската комисия, да обясни, че е спешно и да получи обратна връзка”, завърши Димитров.