Централната избирателна комисия тази сутрин официално връчи на избраните за президент и вицепрезидент на Република България - Румен Радев и Илияна Йотова, удостоверенията за избора им след президентските избори, проведени в два тура на 14 и 21 ноември.
Радев и Йотова спечелиха на втори тур с 66,72% от гласовете.
Каква беше ролята на президента в последните години и каква ще бъде тя оттук насетне - по тези въпроси от ФАКТИ разговаряхме с политолога Калоян Велчев.
"Безспорно е, че президентът ясно подкрепи протестите от лятото на миналата година, но той не ги оглави и не беше активен участник в тях", посочи политологът.
"За "Продължаваме промяната" е много по-важно да покажат, че не са президентска партия, отколкото за президента", смята още той.
Според него "Продължаваме промяната" не са президентска партия и "не е изключено да се получават моменти на напрежение между президента и новия премиер".
Целия разговор четете в следващите редове:
- Г-н Велчев, според Вас ролята на президента в протестите миналата година беше ли толкова силна, колкото някои анализатори я описват?
- Безспорно е, че президентът ясно подкрепи протестите от лятото на миналата година, но той не ги оглави и не беше активен участник в тях. Това позволи припознаването на протеста от по-широки обществени маси, които надали щяха да излязат по улиците, ако Радев беше предводител на протеста, каквито интерпретации има. Президентът в най-голяма степен успя да капитализира протеста. Чрез своя първи служебен кабинет институциите започнаха да обръщат все повече внимание върху теми, които вълнуваха обществото - например отчетността на главния прокурор, случаи на търговия с влияние и други.
- Успява ли Президентството успешно да отхвърля тезите, че “Продължаваме промяната” е президентска партия?
- За "Продължаваме промяната" е много по-важно да покажат, че не са президентска партия, отколкото за президента. Всъщност към днешна дата "Продължаваме промяната" още дори не са партия. Съществуват от твърде кратко време, за да имат ясна политическа физиономия, но според мен те не са президентски проект и това ще става все по-видимо. Не е изключено да се получават моменти на напрежение между президента и новия премиер.
- Отмина ли кризата с говоренето за президентска република?
- Подобни тези надали ще отмрат съвсем, те се появяват епизодично и звучат привлекателно за много хора - най-вече за тези, които са разочаровани от демокрацията. Това предполага и често президентската република да се мисли като алтернатива на демокрацията, а не като друга нейна форма. В сегашния ни политически модел президентът разполага с достатъчно влияние, а някои международни изследвания дори определят българския режим като полупрезидентски. Затова ми се струва, че дебатът за президентска република в България във вида, в който се поражда в момента, е дебат за това дали ние искаме да сме демокрация, или да вървим към руския модел на управление, който може и да изглежда респектиращ на международната сцена, но не води до по-голямо благосъстояние на своите граждани.
- Предвид политическата ситуация, обединител ли трябва да бъде президентът или по-скоро е нужно да посочва проблемите?
- Цялата президентска кампания се задвижваше покрай този въпрос. Формулировката за президента като "олицетворяващ единството на нацията" присъства в конституционните текстове, за да подчертае философията, която е залегнала при създаването на нашата Конституция. Президентът не е мислен като активен участник във всекидневната политика, а като висша инстанция, включваща се при решаването на кризи и занимаваща се с политически отрасли от особен държавен интерес като сигурност и външни работи.
От друга страна, прекият избор на президент го вкарва в конкурентна политическа среда и го натоварва с ангажименти и политическа отговорност за тяхното отстояване. Според мен няма конфликт в твърдението, че президентът трябва да е обединител на нацията, но и да посочва проблемите, когато такива има. Това далеч не значи, че президентът трябва да се превръща в черна станция, която да трупа дивиденти, критикувайки властта.
- Смятате ли, че общата работа между Президентството и Министерския съвет би могла да има позитивен ефект?
- Разбира се, важно е институциите да си сътрудничат. В първия мандат на Радев ние видяхме президента като опозиция на властта. Ще видим дали Радев може да играе и по-съзидателна роля в политическия процес в страната.