Българското образование - от първото до последното стъпало, има нужда от радикални промени и това не е тайна за почти никого. Реформата в тази много важна област от живота ни е не по-малко важна от реформата в правосъдието, закона за лустрацията и другите политики на модернизация, които да отведат България в друго социално-икономическо и дори политическо измерение.
За да обсъдим в детайли необходимата реформа в образованието, от ФАКТИ проведохме разговор с възпитаника на Екзитърския университет Емил Соколов, който е историк. В момента той прави последните стъпки към придобиването на докторска степен от университета в Екзитър, а в същото време направи смелата стъпка да се завърне в България и да стане учител. Именно и поради това г-н Соколов е много ценен събеседник по темата, като казаното от него трябва да накара много хора в Министерство на образованието, учители и родители да се замислят, а след това и с дружни усилия да изпълнят и отстоят мащабна реформа в българското образование.
- Г-н Соколов, поне от медийните изяви на министъра на образованието проф. Николай Денков - преди служебен, а сега вече редовен, не се чуват декларации за радикални промени в българското образование. Вие на какво мнението сте - има ли нужда от радикални реформи или трябва да се действа внимателно, с леки корекции?
- Радикални реформи са нужни и те не бива повече да се отлагат. Всяка година слушаме как българските ученици са на дъното на класациите за функционална грамотност, аналитично и критично мислене. Именно наборът от тези умения и компетентности позволяват на един човек да се справи успешно с реални житейски ситуации в съвременното общество. Това включва дори умението да се грижиш за собственото си здраве, което пандемията показа, че масово липсва в нашето общество.
Тук някои ще кажат, че българските деца се справят блестящо на международни състезания по математика и други точни науки. Да, така е, но това са чудесни изключения. Според последните данни на PISA (Programme for International Student Assessment или Програма за международно оценяване на учениците) 46% от българските деца са функционално неграмотни. С други думи, те не правят връзка между знания и практическо приложение, не могат да ползват запаметеното, за да се справят с основни житейски ситуации и нямат уменията, които работодателите търсят в учениците след завършване на средното им образование. Тази статистика ни казва, че за 12 години българската образователна система не прави почти нищо, за да гарантира на децата успешна реализация. Това е така, защото освен че е архаична, образователната ни система няма ясна концепция за бъдещето. В момента българското образование не подготвя кадрите, които ще са нужни на България в следващите 20 и 30 години, а се опитва с леки козметични промени да отбие номера. Повечето промени досега не са истинска реформа, а преливане от пусто в празно, което обаче в бъдеще ще доведе до сериозни социални, икономически и дори политически проблеми. Просто е - неграмотните деца се превръщат в непълноценни и неудовлетворени възрастни.
- Като млад човек изминал почти целия път - от ранното детство до академизма, според Вас от какъв тип подготовка се нуждаят децата преди да пристъпят прага на началното образование?
- Две неща са нужни на децата преди да започнат началното си образование - да са пълноценно социализирани и да мислят творчески и креативно. Всъщност за повечето деца тези умения са нещо съвсем естествено. Това, което ние, възрастните трябва да направим е да не им пречим да развиват тези умения като ги затормозяваме излишно и безполезно с наизустяване, рецитиране, ограничаване, рамкиране. Има време децата да придобият теоретични знания, но това време не е в детската градина. В първите няколко години от развитието си децата трябва да имат свободата да бъдат себе си и да се научат да общуват пълноценно заедно.
- Навлизаме в дълбокото. Кои са основните неща, които трябва да бъдат променени в средното образование?
- Няма как да изброя всички промени, които са нужни. Няколко обаче са нещата, които можем да променим още сега, за да започнем да постигаме по-добри резултати.
Първо, тук ще се повторя, но е изключително важно децата да работят по групи през 60% от времето в часовете. Това е начинът да обсъдят наученото, да го изпробват и да го приложат, за да решат заедно някакъв проблем. Умението да работиш в екип е нещо, което децата ще правят през целия си живот. Те трябва да се научат да го правят добре още в училище. Например, когато са в групи, по-силните деца помагат на по-слабите, което освен че развива умението им да комуникират ефективно, ги учи на отговорност и грижа за околните.
Децата трябва да имат възможност да работят по проекти и да прилагат знанията си по няколко предмета. Така наречените интердисциплинарни проекти дават възможност на учениците да се фокусират върху постигането на конкретна цел, докато в същото време упражняват и прилагат знания и умения от няколко научни дисциплини. Например, с 6-ти клас тази година направихме проект за Византия, в който комбинирахме история, английски и изкуство. В часовете по английски децата се учиха да пишат и говорят за Византия, използвайки правилната историческа лексика. В часовете по история пък обсъждахме политически, икономически, социални и военни въпроси на английски, дебатирахме и разигравахме кратки исторически сценки. За да са по-реалистични сценките, в часовете по изкуство учениците изработваха мозайки, плакати, декори и всякакви други неща свързани с Византия и християнството. По трите предмета фокусът беше един – Византия, но знанията и уменията, които децата придобиха, бяха най-разнообразни, като имаха възможност да ги упражняват във всеки един час. Такива проекти могат да се правят комбинирайки всякакви предмети – математика, физика, биология, география и други.
Второ, учебните програми трябва да бъдат променени възможно най-скоро. Броят на темите и уроците трябва да бъде намален, а броят на часовете поне по основните предмети да се увеличи. Например - седми и десети клас покриват едни и същи теми по история. В двете години се очаква от тях да се запознаят с исторически събития, обхващащи няколкостотин години. Това е абсурдно. Трябва да се набляга не на количеството, а на качеството в усвояване на знания. В учебника за седми клас, когато се обсъжда Първата световна война, никъде не се споменава името на генерал Владимир Вазов – героят от Дойран. Това показва тотално неразбиране на националната ни история и защо тя е важна. Нейното значение е именното това, че историята играе ключова роля в социализирането на децата и изграждането на тяхната българска идентичност.
По-добре е децата да познават по-малко периоди, но да учат за тях в дълбочина и да имат възможност да изградят националната си идентичност, отколкото да се препуска по материала и едни и същи неща да се учат в различни години с надеждата, че нещо ще остане в главите на учениците. Този метод на презастраховане единствено затормозява децата. На тях не им става ясно защо учат едни и същи неща два пъти, като и двата пъти не успяват да се запознаят с темите подробно, а се препуска повърхностно през тях. Образователната система не бива да експериментира с децата.
Трето, от изключително значение е дигитализацията в образованието да продължи. Деца и учители трябва да могат да ползват различни функции и възможности, с които дигиталната среда разполага. Таблети, интерактивни табла и всякакви аудио-визуални материали са необходими в класната стая, както и извън нея. Все пак вече сме в 21 век.
Крайно време е музеите и културните институции също да се дигитализират. Много е важно да се работи върху изграждането на медийна грамотност, за да се намалят вредните ефекти от дезинформацията и фалшивите новини.
Дигитализацията позволява още да се противодейства и на плагиатството. Децата от малки трябва да знаят, че плагиатството е неприемливо и подлежи на санкции. В България това е огромен проблем, който съществува дори по върховете на академичните среди. За да се справим с него, трябва да възпитаме децата да уважават чуждия труд и да се безкомпромисни по отношение на академичния интегритет, а и не само на него.
- Преминаваме към фазата на образованието, в която сте с най-преки и най-пресни впечатления - висшето такова. Какво трябва да променим и/или надградим на този етап от образованието?
- В момента висшето образование е достъпно почти за всеки. Конкуренция няма дори в някой от най-старите и реномирани университети в страната. Възможно е да те приемат медицина или право с оценки 3-4. Това освен че понижава нивото, на практика обезсмисля висшето образование. Като се тръгне от делегираните бюджети в средните училища и се стигне до университетите, България се стреми да гони бройка ученици и студенти, а качеството въобще не е на дневен ред. Количеството, било то измервано в ученици или огромен брой теми на година, е водещо на всеки етап от образованието в България, а не качеството. Колкото и външни оценявания да се въведат, докато на учениците и студентите се гледа като на „торба с пари“, няма как да постигнем добри резултати. Друг пример за това е, че за да минеш по някои предмети, е достатъчно да си си купил учебника на даден преподавател. Намаляването и на броя на специалностите във висшите учебни заведения е една част от решението на проблемите. Висшето образование трябва да се прави с цел придобиването на задълбочени умения, знания и специализация, а да не бъде просто ритуал, през който преминава всеки, който си плати достатъчно.
- Дотук най-вече можем да обобщим, че сте радетел във всички фази на българското образование засилено да се залага на практически занятия?
- Българското образование в момента почти не развива практически знания и умения. Това трябва да се промени. Това не означава, усвояването на теоретични знания да бъде подценено, защото е важно учениците да се сблъскват с абстрактни процеси и концепции. Това е ключово както за точните науки, така и за хуманитарните специалности. И все пак съотношението на теоретичните знания спрямо практическите би трябвало да е приблизително 40:60 или 30:70. Практическото приложение на знания трябва да преобладава, но на по-интелектуалните занимания не бива да се гледа като на нещо лошо. Самоцелният прагматизъм е почти толкова вреден, колкото и самоцелният академизъм. При нас просто енциклопедичните знания преобладават и този дисбаланс трябва да бъде изравнен.
- На база опита Ви в академичните среди, а сега и като преподавател на подрастващи, избутване встрани на теорията - "сухите" факти като години, дати и друго подобно съдържание, крие ли рискове?
- Крие рискове, но почти никъде по света не се наблюдава тотално избутване на теорията и "сухите факти". Дори във Великобритания, която се слави с отлично висше образование, тези неща не са тотално отречени. Програмата е така структурирана, че теорията и фактите се научават в процеса на работа, а не са нещо, което да се преследва фанатично, както е у нас. Този проблем се решава, когато имаш ясна концепция какво искаш да постигнеш с различните етапи на образованието. В България такава липсва. Всичко се прави "на парче" и когато нещата не се получат, обикновено, за да компенсираме, се обръщаме към наизустяването и рецитирането на факти. Това е някаква форма на масова заблуда, че образованието ни все пак не е толкова лошо и децата все пак са научили нещо. Защо са го научили, къде ще им потрябва и как ще го използват не е ясно.
- Вие сте завършили висшето си образование в Екзитърския университет във Великобритания и скоро ще придобиете докторска степен от него. Натрупали сте достатъчно впечатления от британския образователен модел. Има ли неща в него, които в България бихме могли да заимстваме успешно?
- Едно от нещата, които можем да заимстваме успешно, е моделът им на средно образование. След като навършат 16 години, учениците, които искат да учат висше образование, би трябвало да специализират само в 3-4 предмета. Това ще са предметите, които ще им трябват в университета. Тези, които искат не искат да учат висше, трябва да отделят 1-2 години в усвояването на конкретен занаят или професия. Както казах по-горе, армията от висшисти, която създаваме в България, по никакъв начин не води до по-образовани и по-подготвени кадри. Напротив, в момента България създава армия от посредствени специалисти, които са неподготвени за пазара на труда. С този процес на бълване на формално подготвени кадри, които обаче нямат почти никакви теоретични и практически умения, рискуваме да взривим българската икономическа и социална система. За да не се случи това, промените в образованието трябва да започнат сега. Достатъчно дълго отбивахме номера. Вече и в буквален, и в преносен смисъл не можем да си го позволим. За да станем модерна държава, трябва да разберем, че бъдещето принадлежи на качеството, а не на количеството и това важи във всички области на живота и най-вече в образованието.