"Ако истината е важна за нас": Николай Стайков пред ДВ

Автор: Александър Детев

Включвате се в проекта „Извън ефир“ заедно с Мария Цънцарова. Защо е важно този проект да успее?

Николай Стайков: Влошаването на медийната среда в България го налага. Тя отваря и тази възможност - да има проект, който е финансиран директно от публиката. Не сме първите, но се надявам, че този модел ще е устойчив. Засега реакциите са изключително позитивни.

В големите медии в България много отдавна си личи влиянието върху редакционната политика. Свидетели сме на оттеглянето им от основни теми и жанрове - първата жертва беше разследващата журналистика. Това е и моята голяма мъка. Трябва да се замислим, за да си спомним за последните знакови разследвания по големите телевизии. Виждаме и отстъпление по линия на обективност и зависимост, а причините са много.

От години сме свидетели на делегитимирането на журналистите като цяло. Защо е важно аудиторията да подкрепя медиите финансово и да стане работодател на журналистите?

Николай Стайков: Най-лесният отговор е най-верен - ако истината е важна за нас, трябва да подкрепим независимата журналистика. В България има прекалено много заместители на журналистиката - има прекалено много псевдожурналистически сайтове, които предлагат сурогатен продукт. Той изглежда като журналистика, но на практика не е, защото обслужва политически и икономически интереси. Средата е изключително шумна и замърсена и вероятно точно заради това срещаме голяма подкрепа както от колеги, така и от нашите потенциални зрители и читатели. Дошло е времето за една свободна медия, която е директно финансирана от аудиторията.

„Истински чувствителните теми потъват“

В какви насоки е ключово важно да се реализират разследвания - кои мрежи и интереси трябва да бъдат разплетени, за да се защити общественият интерес и обществените средства?

Николай Стайков: Всички. Искам да дам пример за сурогатните продукти: много често те продават „разследвания“ как се финансират неправителствени организации например. За мен е важна тема, защото в последните повече от девет години бях част от такава организация - „Антикорупциопнния фонд“ (АКФ). Много често виждахме „разследвания“ срещу организации като нашата, които не следваха основен принцип на журналистическите разследвания - да разкриват истина, която някой се опитва да скрие. За финансирането на неправителствения сектор се предоставяше информация, взета директно от отчетите и сайтовете на организациите и на донорите.

Друг много интересен сурогатен продукт са т.нар. разследвания в сътрудничество с институции като МВР и прокуратура. В тях се предоставят на журналист материали по готови разследвания, внесени в прокуратурата. Той един вид филмира досъдебното производство. В него има екшън, съспенс, участници и прилича на журналистическо разследване, но в него се появява и говорител на прокуратурата и започва да говори за работата на своите колеги в един позитивен тон, добре облечен, усмихнат. Докато това се случва, истински чувствителните политически и икономически теми в обществото - например тези, по които аз работих - „Осемте джуджета“, „Нотариуса“, Делото КТБ, „Чичко Тревичко“ и т.н. - потъват.

„Семейството се прегрупира, но още си е там“

„Осемте джуджета“, „Нотариуса“ и т.нар. брокери на влияние в съдебната система отново са във фокуса на обществото внимание покрай скандала с българската европрокурорка Теодора Георгиева. Петьо Петров е в неизвестност, а Мартин Божанов - мъртъв, какво се случва със „семейството“ в съдебната система и тези групи за влияние, как действат те днес?

Николай Стайков: „Семейството“, както стана популярно при изтеклите разговори от предишните маневри в прокуратурата (покрай свалянето на Иван Гешев - б.р.) се е прегрупирало, но още си е там. Най-важният въпрос е какво става с основния актив на тази мрежа за влияние - архивите от компромати. И аз, и колегите ми в АКФ, в това число министър Янкулов, повдигахме много сериозно темата къде са архивите на Еврото и Нотариуса. Звучахме като авторите на конспирации по тази тема, като обяснявахме, че тези компромати са на друго място. До момента, в който не беше показно отстреляна европрокурорката Теодора Георгиева с ваденето на видеото от кабинета на Пепи Еврото от същите тези архиви.

В момента всички, които някога са имали допирателна с това „семейство“, изпитват ужас, че и те биха могли да бъдат отстреляни по този начин. В момента „семейството“ е още по-силно. Когато го осветихме за първи път през 2020 година, то имаше само заместник главен прокурор, а в момента има и главен прокурор, и софийски градски прокурор.

Това ли ще е първата Ви тема в „Извън ефир“?

Николай Стайков: Много се надявам да не сме сами, а и други колеги да продължат да работят в тази насока. Корупционните разследвания постигат най-големи резултати, когато не само една медия, а възможно най-много работят заедно в една посока. Искам да напомня за „Апартаментгейт“, когато имаше оставки всеки ден. Една от причините беше огромният натиск върху институциите за реакция, който оказваха журналистите от много медии, които работеха заедно.