Всяка епоха и всеки период има своите специфики и ситуации, в които се проявяват личните качества и възможности на дипломата. Всяка личност, която оставя ярка и впечатляваща следа в своята епоха, с времето се превръща в обект на различни интерпретации. Такъв е случаят с граф Николай Павлович Игнатиев, който над две десетилетия играе важна роля в международните процеси в периода от Парижкия договор (1856 г.) до Берлинския конгрес (1878 г.) Този исторически период се характеризира с динамиката на национална идентификация на християнските общества под властта на Османската империя. Външната политика на Русия през тези години преминава под знака на утвърждаването на позиции в Черноморския регион и на Далечния Изток.
В геополитическото преструктуриране на това пространство граф Игнатиев играе ключова роля. Човек с отлична езикова и образователна подготовка с възможностите, които има като дипломат, съумява прекрасно да отстоява интересите на Руската империя. Това за първи път се проявява по време на преговорите в Париж след неуспешната за Русия Кримска война (1853-1856 г.), когато успява навреме да забележи и да предотврати изгубването на 200 км територия в европейската част на страната.
Следващият неоспорим успех на граф Игнатиев е свързан с подписването на Пекинския договор от 1860 г. Това дипломатическо достижение с дългосрочни, изгодни за Петербург, политически и икономически резултати е неоспоримо постижение на младия дипломат. Чрез сложни преговори с френските и английските представители той съумява да неутрализира военния разгром на Китай. В благодарност китайският император подписва договора, с който Русия получава Далечния Изток.
Наградата за постигнатия дипломатически успех е поставянето му през 1861 г. начело на най-важния департамент в Министреството на външните работи – Азиатския. През 1864 г. е изпратен като посланик в Османската империя. На тази позиция граф Игратиев е до пролетта на 1878 г. В този драматичен за борещите се за национално освобождение народи в османска Турция период, руският посланик се оказва в сложна ситуация. Бързо утвърждавайки се като най-авторитетната и влиятелна фигура в Константинопол, той се превръща в непреодолим фактор за решаването на редица проблеми. Неговата роля е безспорна в преговорите за преструктирането на балканските вилаети на Османската империя по време на Цариградската конференция 1876 г.
Неоспорим факт е, че руският посланик в Османската империя, следвайки указанията от Петербург, използва всяка възможност да защитава българските интереси. Безспорен е приносът на граф Игнатиев при съставянето на текста на прелиминарния (предварителен) договор между победената Османска империя и победителя Русия, подписан на 19 февруари (3 март – н.с) 1878 г. в Сан Стефано. В този договор се утвърждават реалните граници на българските територии и за десетилетия се формулира българския национален идеал, чиито конкретни резултати са Съединението на Княжество България с Източна Румелия от 6 септември 1885 г. и независимостта на България от 22 септември 1908 г.
Делото на граф Игнатиев не трябва да се забравя. Неговите успехи са доказателство, че възможностите на дипломацията и политиката са безгранични за защита на национални интереси. Това той го доказва по отношение както на Русия, така и на българските национални интереси.