"Възраждане" брани главния прокурор Иван Гешев, неглижирайки темата за промени в Конституцията и реформи в областта на правосъдието, които да доведат радикални промени в българската прокуратура, а в това число и до отстраняването на Гешев.
ГЕРБ философства, тупка топката, а накрая и изнудва управляващото мнозинство, за да си намери повод да не подкрепи създаване на временна комисия за промени в Конституцията.
А ДПС, каквото и да бъде предложено от "Демократична България", винаги изкарват на преден план името Иво Прокопиев и с това неглижират същинския дебат.
Обобщено това се случи днес в Народното събрание по време на дебата относно създаването на временна комисия за промени в Конституцията на Република България. Тези обобщени фактически обстоятелства идва ден след като депутатът от "Продължаваме промяната" Петър Куленски илюстрира как в пълен синхрон ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" не участват в гласуване, за да падне кворумът и да не може законодателният орган да върши работата си пълноценно. А това пък, разбира се, да ерозира доверието на българите и да предизвика още по-голяма цялостна нестабилност, предвид и всичките глобални кризи, в които се намираме.
В последна сметка комисията бе създадена, но без гласовете на опозиционната неформална коалиция ГЕРБ-ДПС-"Възраждане", които в резултат на своето единодействие не излъчиха и представители за нея, а това бе поредното доказателство през последните седмици, че те са едно цяло в битката положителна промяна в българското законодателство да не се случи.
"В дневния ред на обществото съдебната реформа е на Бог знае кое място от 20-то нататъкА. Има много по-други и много по-важни, належащи проблеми, които упорито отказвате да разгледаме в тази зала. Проблемите с тока, проблемите с галопиращата инфлация, проблемите с кризите - и здравна, и икономическа, и всякаква. Това е дневният ред. Тази измислена комисия категорично не ѝ е нито времето, нито мястото в това крайно ползващо се с недоверието на обществото Народно събрание и абсолютно крехко мнозинство". Това каза депутатът от "Възраждане" Николай Дренчев по време на дебата за временната комисия.
Заключенията от това изказване са няколко. Генералното е, че "Възраждане", изразени от Николай Дренчев, подкрепят вечната теза на крепителите на мафията, че "сега не му е времето и има по-важни неща". С тази позиция те всъщност казват: Не искаме да се пипа прокуратурата и Гешев. А същите, "Възраждане" бяха на демонстрациите на Инициатива "Правосъдие за всеки" срещу Иван Гешев и в предизборната си програма говореха за съдебна реформа. Тук въпросните националисти ще кажат, че те са за такава реформа, ама по техния начин. В превод това е: Искаме, ама нямаме желание.
За осигуряването на условия за справедливост и законност винаги времето е подходящо. И не, по-важно нещо от тях, освен живота и здравето на българските граждани, няма. Само на основата на справедливост и законност може да се надяваме на една по-добра България и само на тяхна основа можем ефективно да се справим с кризите, за които говори г-н националистът.
Следващото заключение от изказването на Дренчев е, че той явно не осъзнава, че е народен представител не само на симпатизантите на "Възраждане", а на всички български граждани. Ако симпатизантите на неговата партия не се интересуват от реформа в правосъдието, това е тяхно право и си е за тяхна сметка, но не отменя факта, че една друга, сериозна част от българския народ иска справедливост и законност и го показа на протестите през 2020 година, а след това и на три последователни избора.
Проблемите с тока бяха обсъждани и временно решение, инфлацията вероятно ще се обсъжда по време на дебатите за Бюджет 2022. И забележете, Николай Дренчев говори за "здравна криза". О, ама нали нямаше такава? Нали пандемията беше ПЛАНдемия? Какво става? "Възраждане" просто отново демонстрират двойния аршин на говоренето си - според трибуната, която имат. С други думи, там, където са сигурни, че ги гледат техни избиратели - например Фейсбук страницата им или телевизионно интервю, здравната криза отсъства от техния речник.
Относно доверието в Народното събрание, господинът Дренчев откровено манипулира. Да, генерално може би институцията продължава да не се ползва с голямо обществено доверие, но няма парламентарно мнозинство в последните години, което да е било по-одобрявано от българските граждани, колкото е настоящото.
Изказванията на колегите на Николай Дренчев - Елена Гунчева, Петър Петров и Цончо Ганев, бяха в подобен дух, макар и не толкова отричащи важността на въпроса, но ясно показващи принципа: много искаме, ама нямаме желание. И ще намерим редица "кусури", за да не подкрепим предложението за временна комисия, която да се занимава с евентуалните промени в българската Конституция.
ГЕРБ правеха почти същото като опозиционните си неофициални партньори от "Възраждане", само че в в посока да искат извинение и признание, че не са мафия.
След като потупкаха топката различни депутати от групата им, в това число и от притурката СДС, Десислава Атанасова в прав текст опита да изнуди мнозинството. Тя от името на групата, като неин председател поиска ГЕРБ или да получи председателското място във временната комисия за промени в Конституцията, или да я съпредседателства с някой от мнозинството, за да подкрепи създаването ѝ. Гузна негонена бяга, Атанасова уточни, че ГЕРБ "не изнудват". Но поставянето на такова условие е точно изнудване. Получи се нещо като руските искания за глобалната сигурност - ултимативни и неизпълними, защото са в противовес с реалността.
Стигаме до Движението за права и свободи (ДПС). Като една от двете партии с най-богат парламентарен опит, вместо да насърчи дебата, ДПС, изразена най-вече от Хамид Хамид, във всяко едно свое изказване и по този въпрос слагаше акцент на името Иво Прокопиев.
Когато се премина към друга точка от дневния ред на Парламента, Иво Прокопиев отново бе споменаван с негативна конотация от представители на Движението.
Много, много е жалко, че партия с такова име, партия, която твърди, че е защитник на интересите на нашите братя и сестри от турски произход, използва трибуната на Народното събрание, за да атакува вербално конкретен български гражданин. И то такъв, който нито е санкциониран по глобалния закон "Магнитски", нито присъства в досиетата "Пандора", нито е презиран от значителна част от българския народ.