Медиите бяха превърнати в мишена: в задълбочаващия се конфликт между Русия и Запада руското външно министерство отне лиценза на Дойче Веле за излъчване на телевизия на английски, руски и немски език. Освен това руските власти затварят кореспондентското бюро на Дойче Веле в Москва.
Тази строга мярка идва ден след като регулаторният орган в Германия забрани на руската телевизия RT DE да излъчва програмите си в Германия.
Сравнението не е уместно
Прилича на ответен удар. Но при по-внимателно вглеждане се вижда колко несъпоставими са двете неща - все едно да сравняваш ябълки с круши. Различията са огромни - както по отношение на действията на двете страни, така и на засегнатите медии. Най-добре това си личи в близостта, респективно тяхната отдалеченост от държавата. Заради лошия си опит от времето на нацистката диктатура, една от отличителните черти на медийния ландшафт в Германия е да не позволява на силните на деня да превземат или контролират вестниците, електронните и онлайн медиите.
Както Дойче Веле, така и RT (бившата Russia Today) са финансирани от държавата медии, чиито програми са предназначени за чужбина. Именно за да се гарантира тази отдалеченост от държавата и да бъдат спазвани журналистическите стандарти, Дойче Веле не е подразделение на федералното правителство (разбирай на Федералната пресслужба), а функционира на принципа на обществено-правните медии. Това означава, че средствата могат и да идват от държавния бюджет, но ръководството на медията се отчита пред специален, наречен Медиен съвет на ДВ (DW-Rundfunkrat), който го избира за 6-годишен мандат. И когато правителството на Германия се смени, както това стана наскоро, генералният директор на ДВ не си тръгва с него.
Медийният съвет се състои от 17 членове, които работят на доброволни начала, представители на гражданското общество, на синдикатите, на църквата и на политическите партии. Тяхната задача е да следят дали медията изпълнява поръчението, залегнало в закона за ДВ, а именно: "Да дава трибуна за германския и чуждия поглед към важните теми от политиката, културата и икономиката както в Европа, така и в останалите континенти, с цел да се насърчават разбирането и обменът между културите и народите." На английския уебсайт на RT пише, че "RT е независима организация с обществено полезна цел, финансирана публично от бюджета на Руската федерация". И само това. Повече нищо не се казва за бюджета, структурата или пък за надзорните органи. Но е ясно, че в случая изобщо не може да става дума за тази отдалеченост от държавата, каквато имаме в Германия.
През 2015 кореспондентът на "Тайм" в Москва Саймън Шустер се среща с главната редакторка на RT Маргарета Симонян. Той я посещава в кабинета ѝ, където вижда на бюрото ѝ един старомоден жълт телефон. Самата Симонян не крие, че той е пряката ѝ връзка с Кремъл, по който обсъждали "тайни неща". Тя е главна редакторка на RT от основаването на медията през 2005 година. Самата Симонян посочва, че се намира в информационна война срещу Запада и описва ролята на ръководената от нея медия така: "Да защитаваме страната така, както я защитава армията". Още през 2013 година руският президент заяви, че RT "трябва да предава официалната позиция на руското правителство към събитията в нашата страна и останалия свят". Експертът за Русия в Германското дружество за външна политика Щефан Майстер вижда в RT една пропагандна медия. Той я описва така: "Инструмент на руската външна политика, преследващ определени цели, направляван от външното министерство, но също така и от други държавни институции".
Разлики се наблюдават и в отношението към двете медии. То започва отново с отдалечеността от държавата, например относно забраната RT DE да излъчва програмите си в Германия, която беше издадена от един независим медиен надзорен орган - Комисията за лицензиране и надзор на Берлин-Бранденбург - на основание "липсващ лиценз" за такава дейност в Германия. Молба за получаване на такова разрешение изобщо не е подавана, а RT DE работи в Германия от декември миналата година. Може би заради това, че едно от условията е именно спазването на отдалеченост от държавата. Медийният закон в Германия не позволява дейност, която се основава на издадени лицензи в чужбина. Но явно в RT DE са си мислели друго: компанията майка на RT DE - ТВ Новости - разполага с лиценз за излъчване в Сърбия, за който изглежда се е смятало, че е достатъчен и за Германия.
Още една съществена разлика
Но и след забраната журналистите от RT могат да продължат да си работят, да посещават например пресконференциите на германското правителство, да поддържат убесайта RT DE или да разпространяват видеа, без такива с live stream. В Русия чуждестранните кореспонденти имат нужда от акредитация, а често процедурата за получаване на разрешително е доста непрозрачна. В Германия RT DE може да назначава журналисти и репортери и без акредитация. Затварянето на кореспондентското бюро на ДВ в Москва и забраната за излъчване в Русия бяха огласени от руското външно министерство - очевидно политическо решение. По този начин Русия реагира на "неприятелското отношение от страна на Федералната република" спрямо RT DE, се посочва в аргументацията.
В ранглистата за свободата на медиите по света Русия заема 150 място от общо 180 държави.
Автор Матиас фон Хайн