Независимо какво говорят политиците, в България се потребява единствено и само руски природен газ, а азербайджанският газ се заменя с руски чрез суап.
Смяната на ръководството на „Булгаргаз“ е мотивирана политически, отколкото икономически. Едва ли може да се очаква някакво подобряване на работата на компанията от новия мениджмънт.
Изказването на министър-председателя Кирил Петков, че е преустановено черпенето на природен газ от „Чирен“ носи политически характер с цел успокояване на общественото мнение заради ситуацията в Украйна.
Междусистемната газова връзка със Сърбия няма никакво значение за България.
„Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ трябва да се концентрират и да направят всичко възможно за реализацията на проекта за терминал за втечнен природен газ срещу Александруполис/Дедеагач.
Това се казва в анализ, направен за БГНЕС, от енергийния експерт Христо Казанджиев, член на УС на Българския енергиен и минен форум.
България се нуждае от второ хранилище за газ
Подземното газово хранилище „Чирен“ се явява ключов елемент от цялостната система за газоснабдяване в България. В тази връзка премиерът Кирил Петков направи едно изказване в началото на седмицата, че добивът от „Чирен“ е преустановен, че се търсят възможности за нагнетяване на природен газ и увеличаването на неговия капацитет в средата на добивния период, което не е типично за едно такова съоръжение. Очевидно неговото изказване има по-скоро политически характер за успокояване на общественото мнение, отколкото да има реални насоки за действие от страна на държавните компании, в частност „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“ и всички свързани с природния газ.
Продължава упоритостта да се увеличи общият капацитет на газохранилището в „Чирен“. В момента общият му капацитет, включващ търговския и буферен газ, е от порядъка на 1,26 млрд. куб.м. Непрекъснато се лансира идеята той да стане 1,8 млрд., която е крайно несъстоятелна и води до изразходването на огромни средства със скромни резултати. Действията за неговото разширяване датират от 20 години. До момента е постигнато увеличаване на дневния капацитет.
България се нуждае от още едно хранилище, ако желае да бъде център за разпределение на природен газ. По този въпрос няма никакво развитие. Едно второ газово хранилище би имало много сериозен дял в развитието на пазара, още повече на фона на тази динамика на увеличаването на цените.
„Булгартрансгаз“ трябва да преосмисли политиката си по отношение на развитието на ПГХ „Чирен“ и да разчита не толкова на нови сондажи, а на рехабилитирането на стари и прилагането на съвременни методи за интензификацията на съществуващите сондажи. Нещо, което е по-евтино и със значително по-голям ефект, включително да приложи технологиите фракинг за подобряване на резервоарните качества на „Чирен“, което е напълно реалистично.
Гъвкави договори
Договорите на България с Русия и до този момент са били достатъчно гарантиращи доставките на природен газ. Друг е въпросът, че България не е защитена от фриволни изпълнения, както беше през 2009 г. Тогава въпреки наличието на договори и уверения, газът беше спрян. Това са форсмажорни обстоятелства, които, за съжаление, се случват. И за да не се случват България трябва да постигне максимална диверсификация.
Относно предстоящите преговори за договорите е изключително важно „Булгаргаз“ да направи един задълбочен анализ на потреблението на природен газ, на потреблението на отделните големи консуматори, за да постигне онзи баланс на доставки и потребление от всички възможни източници.
Бъдещият ни договор трябва да бъде по-гъвкав от този, който имахме до момента.
Това, което ние знаем неофициално е, че договорът е бил за пълните количества доставки, като тези количества са били разделени на два лота. Единият, 80% от количествата са били безусловни и са се получавали с клаузата „взимаш или плащаш“. По другия количествата са били предмет на договаряне година за година. Тази структура трябва да бъде запазена, като делът на допълнително договаряните количества бъде увеличен за сметка на задължително взиманите. Всичко зависи от анализа, който ще направи новото ръководство на „Булгаргаз“. Дано то да си свърши добре работата.
Смяната в „Булгаргаз“ е политически мотивирана
Решението за смяната на ръководството на „Булгаргаз“ е политическа, а не технико-икономически. Причината е, че предишното ръководство направи всичко възможно, за да определя не толкова високи цени, колкото би трябвало да определи, спазвайки разпоредбите и правилата за ценообразуване. Някакво подобрение в мениджмънта тепърва може да се очаква да има, но не съм оптимист, поради факта, че „Булгаргаз“ работи в рамките на точно определени и ясни договори, с точни и ясни възможности за доставките на природен газ.
Трябва да е ясно, че независимо от всички политически изказвания, в България се потребява само руски природен газ. Азербайджанският, всъщност, се заменя с руски чрез суап. В България цените на природния газ до края на годината ще бъдат доминирани от договора за доставки с Русия.
Дай Боже да бъде завършена историческата газова връзка Стара Загора-Комотини, но има сериозни съмнения, че това ще се реализира до края на годината. Става дума за въвеждане в нормална експлоатация, а не за завършване на строителството, защото след неговото приключване има един немалък период за въвеждане в нормална работа.
„Заченат в грях“ или историята на интерконектора с Гърция
Самото иницииране на газопровода Стара Загора-Комотини беше заченато в грях, защото проектът не беше структуриран като междусистемна връзка между двамата газови оператори на България и Гърция, а се реализира като търговски газопровод. Т.е. той се осъществява като корпоративен проект. Това означава, че ползващият трасето ще плаща транзитна такса. Проектът беше иницииран през 2009 г. и трябваше да бъде завършен през 2013 г., след това беше отложен за 2015 г. , имаше един отрязък от време, през който въобще не се говореше за него. От 2017 г. започна да се говори, че той ще се построи, като на няколко пъти се правеха първи копки.
Основната причина проектът да бъде забавен целенасочено и систематично с най-различни административни хватки е фактът, че България е сключила договор за доставки с „Газпром“, покриващи цялото ѝ потребление на 100%. Т.е. при въвеждане в експлоатация на по-ранен етап от края на 2022 г. на газопровода Стара Загора-Комотини ние няма какво да правим с този азерски газ, той няма пазар в страната ни.
Другата причина е геополитическа. Нарушава се монополът на „Газпром“, което много трудно се приема от руска страна.
Историята на този проект се повтаря и при реализацията на терминала за втечнен природен газ /ВПГ/ срещу Александруполис/Дедеагач. Този проект беше иницииран по едно и също време със системната връзка Стара Загора-Комотини. Досега не е започнало строителството. Преди една година беше обявено, че той ще бъде въведен в експлоатация в края на 2022 г. Преди няколко месеца тази дата беше коригирана на 2024 г. Дай Боже да бъде въведен в експлоатация тогава, защото този терминал за е изключително ключов за България и страните от Балканите. Чрез него ще се реализира една много дългосрочна и дълговременна диверсификация на източниците на природен газ. Има много причини този проект да бъде торпилиран. Най-голям интерес от неговото пропадане и спиране на реализация за дълъг период от време има Русия. Въпрос на политическа воля на българските власти е този проект да се реализира в ускорени срокове и да се потърси много сериозната подкрепа от страна на ЕС. Гръцката страна изглежда твърде незаинтересована.
Гърците винаги са работели в екип с „Газпром“
Гърция наистина използва недостроения газопровод като инструмент за влияние, а дори и за натиск спрямо България. Гърците винаги са работели в екип с „Газпром“ и „Газекспорт“, защото тяхната позиция по редица аспекти, свързани с развитието на газопроводните връзки, подпомага стратегията на „Газпром“. Те ползват дивиденти по отношение на цена, по-гъвкави срокове и др.
Интересите на Гърция до известна степен кореспондират с интересите на България, защото сме част от ЕС и реализираме политика на диверсификация на източниците на доставка. Но фактът, че няма българска компания, допусната до терминала за ВПГ в Реветуса и всички квоти са запазени за гръцки компании, говори, че има протекционизъм от страна на Атина на газовия пазар и газовата свързаност на Балканите.
Сръбската руска връзка
Междусистемната връзка със Сърбия няма никакво значение за България. Не трябва да концентрираме усилията си за нейното изграждане, защото тя има твърде ограничено техническо значение. Газопроводите от другата страна на границата стигат до Ниш и са с изключително малък капацитет. От страна на България имаме капацитет от 3-5 милиарда куб.м., а от страна на Сърбия – 1 милиард.
Единствено Русия има интерес от нейното изграждане заради доставките към Южна Сърбия и Косово. Малко хора не знаят, че този газопровод беше планиран и започна да се реализира като проект още през 1999-2000 г., но в рамките на две години руската страна се отказа от него. По какви причини това е отделен въпрос. Но като стратегическа цел той съществува от над 20 години и той обслужва предимно руските интереси. /БГНЕС