Бюджет 2022 е една от широко дискутираните български теми през последните дни. Управляващите се възхищават от бюджета си, опозицията го критикува, а представители на определени сектори и прослойки вече протестират, защото смятат, че бюджетът ги ощетява. Обичайната картинка, когато сме пред окончателно приемане на годишния бюджет.
Предстои утре депутатите да го дебатират и гласуват в пленарната зала на Народното събрание на второ четене.
За да избегнем субективността и да предложим максимално обективен и точен анализ на Бюджет 2022, от ФАКТИ реализирахме интервю с г-н Юлиан Войнов, финансист и икономически анализатор, както и преподавател в Стопанската академия в Свищов.
Интервюто ни с него за бюджета четете в следващите редове:
- Г-н Войнов, с няколко определящи думи, като какъв може да се охарaктиризира Бюджет 2022?
- Ако трябва да използвам две характеризиращи думи, на първо място е много е силен социален вектор на подпомагане на населението във връзка с кризата и във връзка с доходите. На второ място е изключително силно застъпена инвестиционна програма, която по мащабите си е първата такава в новата история на България.
- Оправдано ли е спрямо социално-икономическата ситуация по света и у нас бюджетът ни да е точно такъв, какъвто е?
- Това, което се опитва да направи този бюджет, са две неща. Първо, много сериозно внимание се обръща на доходите на населението. За момента обаче не можем да кажем, че виждаме наистина това, което би следвало да се случи по отношение на предпазването на най-застрашените лица. Искам да кажа, че мерките, които се взимат в момента, са насочени към най-бедните слоeве от населението, но начинът, по който това се прави, изкривява механизма на подпомагането. Специално в пенсионната система се получават много сериозни диспропорции, което на по-късен етап се надявам, може би при втората актуализация на бюджета, да бъде преосмислено и променено.
България все пак е най-бедната държава в Европейския съюз, a заявките на това правителство, което дойде на власт, бяха да се погрижи за доходите на населението, най-вече за загубите на доходи, свързани със здравната криза.
На второ място, разбира се, трябва да кажем, че тези огромни социални разходи, които виждаме в бюджета, от една страна са наследство от промените и изобщо политиките, които бяха провеждани по време на последното правителство на ГЕРБ във връзка със здравната криза - увеличаване на пенсии, минимални доходи и т.н. Бюджет 2022 продължава тази политика, но от друга страна това води до проциклично въздействие на бюджета върху икономиката, особено от гледна точка на инфлацията.
В обратната посока трябва да кажа, че инвестиционната програма на правителството е изключително амбициозна - 11,7% ръст на инвестициите на годишна база. До момента това не сме го виждали в новата история на страната. Номинално числото също е изключително високо - 8,2 млрд. лева, което подсказва, че тази програма по-скоро няма да бъде изпълнена. В тази връзка, всички основни макроикономически параметри, свързани с бюджетен дефицит, дълг и т.н., може би няма да са толкова напрегнати, тъй като неизпълнението на инвестиционната програма ще доведе най-малкото до намаляване дефицита. Тоест това може да бъде някакъв буфер на правителството. Разбира се, би било наистина добре, ако видим изпълнението на тази инвестиционна програма, но от експертна гледна точка скептицизма надделява в момента и по-скоро ще видим изпълнение в порядъка на някъде от половината на тази програма.
- Има пряка връзка между въпросната инвестиционна програма и заложения растеж, който е 4,8%. Според Вас реалистично ли е той да бъде постигнат?
- По принцип да. Основният двигател за растежа - специално от макрорамката, е инвестиционната програма. Ако тя не бъде изпълнена, най-вероятно няма да сме свидетели на такъв растеж. Въпросът е дали по някакъв начин няма да видим компенсиране на държавните инвестиции с нарастване на частните инвестиции, защото миналата година ние видяхме, че държавните инвестиции бяха на минус, много по-ниски от заложените - 3 млрд. лева при заложени 6. Инвестициите като цяло също бяха на минус, - 6,3% брутно образуване на капитал, докато растежът миналата година беше 4,5%. Тоест, въпреки ниските инвестиции, през 2021 година имахме голям растеж.
Разбира се, има условности. Ако не бъде изпълнена програмата е вероятно да имаме по-малък растеж тази година, но бързото възстановяване на икономиките в цял свят, което се отразява и на българската икономиката, на българския износ, като трябва да имаме предвид, че може би половината от износа на България се дължи на метали, суровини, необработени материали, а техните цени са изключителни високи, в момента това може да способства за компенсиране на изоставането на инвестиционната програма на правителството.
- Споменахте инфлацията. С оглед предвидените големи разходи, има ли опасност инфлацията до края на годината да мине 10%?
- Не очаквам да стане двуцифрена. Общо взето очакванията са, че с напредването на годината инфлационният натиск ще се успокои, като това няма да е само в България, а ще е световна тенденция. Трябва да се отбележи, че инфлацията в България е изключително вносен феномен в момента, тъй като тя се дължи най-вече на изключително високите цени на горивата, на запушените вериги за доставки и много бързото възстановяване от глобалната здравна криза, което доведе до много високо търсене на суровини, материали и горива в световен мащаб и съответно до увеличаване на цените им. В момента сме свидетели, че има доста сериозно забавяне на тези цени, особено на газа намалението е от порядъка на 40% от пиковите стойности, които видяхме в края на миналата година.
За момента изглежда, че в Европейския съюз, част от който е България, ще наблюдаваме успокояване на инфлацията към края на годината. Разбира се, трябва да имаме предвид, че ако стане някакъв сериозен военен катаклизъм в рамките на Европа, нещата могат да се променят много драстично.
- От години в България си говорим за това, че трябва да се правят секторни реформи, разбира се, най-много си говорим за реформата в правосъдието. Виждате ли реформи в определени сектори, които ще се извършат посредством Бюджет 2022?
- Трудно е да се каже, че горе-долу са набелязани някакви сериозни секторни реформи специално в бюджета. По-скоро, както казах, бюджетът се опитва да продължи започнатата от предишното и от служебните правителства политика за успокояване на общественото напрежение по отношение на доходите и във връзка с инфлацията, и във връзка с цените на електричеството и газа.
Специално за правосъдната реформа, там според мен ще се върви в посока първо промяна на Висшия съдебен съвет и след това смяна на главния прокурор, защото другите варианти не ми се струват реалистични. Това означава, че реално правосъдната реформа ще започне към края на таза година, след като октомври месец бъде сменен съставът на Висшия съдебен съвет.
По отношение на други реформи, това, което се вижда е, че по-скоро правителството разчита на Плана за възстановяване и устойчивост. Там бяха направени някои сериозни промени във връзка с енергийната стратегия на страната, във връзка с транспортната инфраструктура и т.н. Тези промени са заложени и в макрорамката, в огромните инвестиции, за които стана въпрос. Сега планът трябва да бъде одобрен от Европейската комисия а след това да бъдат представени съответните проекти, за да се получи финансиране. Така че, в много ранен етап сме, за да говорим, че наистина виждаме началото на по-сериозни реформи. Все пак обаче заявеното намерение на правителството е в посока на сериозни реформи в икономиката и обществените отношения.
- "Демократична България" твърдят, че реформи може да се направят при една бъдеща актуализация на бюджета.
- Надеждите са, че в следващия бюджет ще видим един бюджет на очакваните реформи в страната. Аз лично се надявам, че наистина ще бъде така, а дали ще бъде - ще разберем след като видим актуализацията.
- Оправдано ли е повишаването на максималния осигурителен доход точно сега и по принцип?
- В България максималният осигурителен доход по принцип касае хората, които работят в секторите с най-висока добавена стойност - IT например. Въпросът е, че има един момент, на който трябва да се обърне внимание. А именно: когато беше въвеждана скалата за облагане на минималната работна заплата и максимален осигурителен доход, разликата между тези два параметъра беше около 10 пъти. В момента е от порядъка на 4. Това означава, че през всичките тези години хората, които са получавали най-високи доходи, реално са облагани с т.нар. регресионен данък, тоест с увеличаване на дохода им техните плащания към държавата са намалявали. Това има два компонента, които са проблемни. Първият е, че такава политика води всяка година до намаляване на приходите в държавното обществено осигуряване, основно в първия стълб на пенсионната система. Защо - защото с увеличаване на доходите всяка година, все повече хора надхвърлят този праг и съответно техните данъци, които плащат към пенсионната система, намаляват, което създава сериозни проблеми на държавното пенсионно осигуряване. В момента реално над 50% от разходите за пенсии се покриват с трансфер от държавния бюджет, което означава, че всички останали българи, независимо какви са, плащат тези допълнителни над 50%, за да се платят пенсиите на хората. Тук данъкът не идва директно от тези разходи за осигурителни вноски, но идва така или иначе от данъците на всички граждани.
Другият момент е, че огромната част от тези хора, които надхвърлят максималния осигурителен праг, не са хора, които са собственици на фирми с големи обороти, които получават много високи доходи от порядъка на 20, 30, 50 000. Но такива хора в България има. Огромната част от тези хора са служители в международни компании, IT компании, където заплащането е по-високо, и самият факт, че те не се облагат върху целия си доход, съответно и сумите, които попадат в техните универсални пенсионни фондове, са по-малки. А това в бъдеще ще доведе за тях и до по-малки пенсии. Така че за тях специално е по-добре максималният осигурителен праг да бъде малко по-висок и да върви заедно с увеличение на доходите, дори и с някакъв забавящ темп, за да могат когато дойде моментът на пенсиониране да се черпят от привилегиите на по-големите пенсии.
Разбира се, правим всички уговорки, че говорим по принцип за нещата, защото пенсионната система в България е изключително изкривена в момента и изобщо не отговаря на приноса на работещите към пенсионната система. Да не говорим, че допълнително Кодексът за социално осигуряване беше променен 2015 година в посока по-големи приходи за държавното обществено осигуряване, вместо да отидат тези пари в капиталовата структура на универсалните пенсионни фондове. Трябва да се направи много сериозна реформа на пенсионната ни система, но принципно е нормално увеличението на доходите, ръстът на средните доходи, на минималната заплата, да върви с увеличаване на максималния осигурителен праг, а не той да стои непроменен с години, защото това в някаква степен ощетява и тези, които се осигуряват за пенсия.
Задължително е при една реформа на пенсионната система да се премахне максималната пенсия, която стопира тези хора, които се осигуряват на по-високи доходи, да получават пълния размер на техните пенсии.
- С оглед на дефицита, който е заложен в Бюджет 2022, някои скептици относно него започнаха да лансират тезата, че може да тръгнем по гръцкия модел - много разходи без съответното приходно покритие за тях. Вашият коментар за тази теза?
- Тази критика идва най-вече от опозицията. България общо взето е с доста стабилна макрорамка - публичният дълг е по-малък от половината на изискванията по критериите от Маастрихт - 24, 25% от БВП. Да се говори за гръцки вариант в България е изключително пресилено. Единственият проблем, който виждам от макроикономическа гледна точка и най-вече във връзка с кандидатстването на България за влизане в еврозоната, е по-големият дефицит. И то не толкова, че този дефицит "в момента е плашещ", защото 4,1% бюджетен дефицит може да бъде стопен и да се падне под 3% дефицит в рамките на една година например, ако се направи добра бюджетна прогноза. А ако инвестициите не бъдат изпълнени, този дефицит със сигурност няма да бъде постигнат. Тук има проблем с това, че България няма собствена парична политика, тя е изключително зависима от политиката на Европейската централна банка и реално трансмисионен механизъм за влияние върху цените в България оказва фискалната политика. Този бюджет, така направен, с толкова много разходи, определено можем да кажем, че е процикличен и този процикличен бюджет ще доведе в крайна сметка и до някакво влияние върху инфлацията, което може да застраши влизането на България в тези срокове, които са определени от правителството. Но все пак на базата на това, което казах, от макроикономическа гледна точка нещата не изглеждат плашещи.
- И може планираният бюджет да забави процеса по приемането ни в еврозоната?
- Да, има такава вероятност. Догодина, ако наистина се тръгне към влизане в еврозоната, както е заявено за 2024 година, България трябва да мине през един период на оценка от Европейската централна банка, която изготвя т.нар. конвергентен доклад във връзка с това дали престоят на страната ни във валутно-курсовия механизъм ERM II е довел до изпълнение Маастрихтските критерии. А тези критерии са ниво на бюджетен дефицит, държавен дълг, инфлация и дългосрочни лихвени проценти. Общо взето, ако България не изпълни инвестиционната програма, както в началото говорихме, и падне на под 3% дефицит, което е реалистично, единственият компонент, който би могъл да застраши влизането ни в еврозоната, е инфлацията. Тя наистина е доста висока в България и има вероятност да не се справим с покриването ѝ като критерий и това да отложи влизането на страната ни в еврозоната.