Отидете към основна версия

4 019 76

Велизар Шаламанов за ФАКТИ: Очаквам засилване на пропагандата, дезинформацията и кибератаките срещу България

  • велизар шаламанов-
  • украйна-
  • русия-
  • българия-
  • кибератаки-
  • дезинформация-
  • пропаганда-
  • нато

"По време на войната с Русия, Украйна има необходимост от боеприпаси, от гориво, от допълнителни отбранителни оръжейни системи. Именно затова президентът Зеленски съвсем открито и настойчиво поиска такъв тип подкрепа", посочи той

Велизар Шаламанов; Снимка: БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

“Украйна не е сама. Още през 2014 година започна процес на разширено сътрудничество с Украйна, включително по линията на т. нар. доверителни фондове. България дори е водеща държава в един от доверителните фондове за лекуване и рехабилитация. Има фондове, които подпомагат Украйна в киберсигурността, където водеща е Румъния, в системите за командване и управление, където водещи са Великобритания, Германия и Канада. Има и отношения на двустранна основа за доставки на въоръжение, на боеприпаси, на техника от различни страни, но преди всичко Великобритания, САЩ и Канада".

Това каза в интервю за ФАКТИ бившият служебен министър на отбраната доц. д-р Велизар Шаламанов, експерт по информационни и комуникационни технологии и сигурност, както и председател на Надзорния борд на Агенцията по комуникации и информация на НАТО (NATO Communications and Information Agency).

"По време на войната с Русия, Украйна има необходимост от боеприпаси, от гориво, от допълнителни отбранителни оръжейни системи. Именно затова президентът Зеленски съвсем открито и настойчиво поиска такъв тип подкрепа. Де факто и де юре има споразумение между Великобритания, Полша и Украйна за военнотехническо сътрудничество. Украйна получава помощ по това споразумение и вярвам, че ще продължи да получава”, посочи той.

“След днешната среща на върха на НАТО очаквам помощта да бъде засилена. Ако не се стигне до общо решение с консенсус, това може да стане с коалиция на желаещите. Естествено, от ключово значение са Полша, Румъния, Словакия, които имат обща граница с Украйна. Логистичната помощ трябва да бъде оказана на място и през границите на тези страни”, смята Шаламанов.

“Директен сблъсък между НАТО и Русия е изключен. Именно затова посланията от НАТО и в частност от президента Байдън е, че всяка страна-членка на НАТО е абсолютно защитена по силата на Член 5 от Варшавския договор. Всеки опит на Русия да упражни натиск или да извърши агресия спрямо страна от НАТО ще бъде повод Член 5 да се активира. Русия не може и не бива да си позволява това”, каза още той.

На въпроса редно ли е България да поиска разполагането на повече части на НАТО на наша територия, той отговори така: “Ние на практика нямаме такива части. Определено трябва да бъде поискано наличието на поне една батальонна бойна група, която да бъде модел за развитието на нашите батальонни бойни групи. Още по-важно е да бъде поискано подсилване на силите за въздушен суверенитет и противовъздушна отбрана, както и конкретни стъпки за изграждане на капацитет за брегова отбрана със съответни ракетни комплекси, тъй като нямаме достатъчно кораби, а бреговите ни артилерийски ракетни системи са безкрайно остарели”.

Велизар Шаламанов коментира още въпроса дали България е в безопасност: “Както видяхме, при тази агресивна политиката на Путин и Москва, никой не може да е в безопасност. Имаше използване на химическо оръжие на територията на Великобритания, вероятно и на територията на България. Има основателни предположения, че през последните 10 години са взривявани български военни складове с боеприпаси. Кибератаките са нещо, което наблюдаваме, изключително срещу САЩ. България, като част от свободния свят и като една относително уязвима и разделена страна с не много силни институции, е много удобна цел за Русия. Цел, включително на пропаганда с пряка насоченост към разединение и намаляване на силата на НАТО и на Европейския съюз”.

“През 2014 година в резултат на агресивната политика на Русия беше активиран процес на отбранително планиране за страните в Източна Европа. Дотогава отбранителни планове не бяха правени, тъй като такава заплаха се изключваше. Сега такива планове има и те са достатъчно надеждни да защитят България. Лично аз не очаквам военен конфликт на наша територия. По-скоро очаквам засилване на пропагандата, дезинформацията, кибератаки, включително срещу изключително важни инфраструктури, както и хибридни действия. Не изключвам, когато един ден България се включи в доставка на необходимото за украинската армия, да има и провокации от вида на вече случилите се в България взривове в складове”, завърши доц. д-р Велизар Шаламанов.

Поставете оценка:
Оценка 2.2 от 51 гласа.

Свързани новини