Вече сме в 12-тия ден на войната на Русия срещу цивилизования свят, водена в Украйна. На всеки нормален човек му се иска тя да не бе започвала, но тъй като времето не може да бъде върнато сега мечтата на цивилизования Западен свят е тази война да приключи възможно най-скоро с руски колапс.
За да получим отговори на много въпроси, които възникнаха в рамките на тези мъчителни 12 дни, от ФАКТИ разговаряхме с геополитическия анализатор Цветан Кръстев.
Цветан Кръстев работи като политически и икономически анализатор в EmergingMarketWatch, чиито клиенти са редица чуждестранни банки, финансови компании и международни институции. Има опит като редактор, репортер и политически и икономически коментатор във водещи медии в България. Автор е на редица анализи за ключови процеси в държави от Източна Европа, Африка, Близкия изток и Латинска Америка. Кръстев е бакалавър по журналистика, а в момента учи магистратура по дипломация.
Интервюто ни с него четете в следващите редове:
- Г-н Кръстев, да започнем с глобалния въпрос, който интересува милиарди хора по света. Има ли шанс според Вас войната в Украйна да приключи сравнително скоро?
- Целият цивилизован свят се надява войната да свърши възможно най-скоро. Именно това показва и приетата с огромно мнозинство резолюция на ООН, която осъжда войната в Украйна и призовава за незабавното изтегляне на руските войски от страната. 141 от 193 страни членки на ООН подкрепиха резолюцията, докато 35 се въздържаха, включително и традиционни партньори на Русия като Венецуела, Куба и Никарагуа. Китай, която през последните години задълбочава двустранните си отношения с Русия, също бе сред въздържалите се. В случая Русия остана почти сама и против резолюцията гласуваха страни, в които демокрацията на практика не съществува - Северна Корея, Беларус, Сирия и Еритрея. Всичко това говори за един огромен консенсус по въпроса.
За съжаление обаче, няма индикации войната да приключи скоро, тъй като бомбардировките и стрелбата от страна на руската войска продължават денонощно в различни точки на Украйна. В ден първи от инвазията Русия реално започна пълномащабна война срещу Украйна и я нападна едновременно от различни точки по суша, въздух и вода - от своята граница с Украйна в посока Харков, от анексирания през 2014 г. полуостров Крим, от границата с Беларус и от ръководените от проруски сепаратисти т.нар. Луганска и Донецка народни републики. В ден 12 от началото на войната тази офанзива не намалява, въпреки наложените санкции срещу Москва, а продължава с пълна сила.
Вече могат да се правят и анализи на военната стратегия на Русия. Руският президент Владимир Путин вероятно очакваше, че руските сили ще успеят в рамките на 2-3 дни да превземат Киев, да бъде свален законно избраният президент на Украйна Зеленски и да се назначи марионетна администрация, която да откъсне страната от вече поетия евроатлантически курс. Това не се случи и всички станахме свидетели на силен отпор от страна на Украйна - пълна мобилизация на армията, а междувременно набирането на чуждестранни доброволци продължава. Междувременно се наблюдава настъпление на руската армия от юг и това е обяснимо, тъй като там се намират стратегически от икономическа гледна точка градове, към които Русия проявява сериозен апетит. Първият паднал голям украински град под руска окупация е Херсон - пристанищен град с население от близо 300 хил. души край устието на река Днепър, където се влива в Черно море. В близост до Херсон се намира началото на Севернокримския канал, от който Крим получаваше 85% от прясната си вода. След анексирането на Крим през 2014 г. Украйна спря водоснабдяването към полуострова и сега вероятно руските сили ще се опитат да го възстановят.
Засилената офанзива от юг показва също, че Русия ще се опита да отнеме достъпа на Украйна до Черно море и Азовско море, като така ще има пълен контрол и по суша с Крим. Освен това, на юг се намират няколко украински атомно електрически централи - Запорожката АЕЦ (най-голямата в Европа, която вече стана обект на нападения), Южноукраинската АЕЦ (на около 100 км от нея край Миколаев се водят сражения) и незавършеният АЕЦ край Одеса. Всичко това показва, че Путин няма да прекрати войната преди да се направят продължителни опити за поемането на контрола над тези територии.
- Пълномащабната инвазия в Украйна дава обаче ясен сигнал, че поне първоначалната идея на Владимир Путин и обкръжението му е била контрол над цяла Украйна чрез марионетно правителство. Дали всъщност тази страна е единствената им цел?
- Украйна едва ли е единствената цел на Русия и това си личи от действията на управлението на Путин. През 2008 г. Русия започна война срещу Грузия, която завърши с установяването на самопровъзгласили се за републики - Южна Осетия и Абхазия, които са признати за независими единствено от Русия, Сирия, Венецуела, Никарагуа и Науру. Преди ерата на Путин Русия демонстрира апетити и към Молдова. В резултат на това проруски сепаратисти и до днес държат контрола над Приднестровието, намиращо се в Източна Молдова. Но още преди началото на войната срещу Украйна Путин заяви, че иска НАТО да се преструктурира във формата си отпреди 1997 г., което засяга България, Румъния, Литва, Латвия, Чехия, Унгария, Полша, Словения, Словакия, Албания, Хърватия, Черна гора и Северна Македония. Резултатът от войната и радикалната реторика на Путин спрямо държавите в Източна Европа е, че Украйна, Молдова и Грузия демонстрират още по-голямо желание да станат членки на НАТО и Европейския съюз, за да избегнат нарастващите заплахи в региона.
- Ако руската инвазия в Украйна се увенчае с неуспех или най-малкото се проточи с месеци, какво очаквате като вътрешна развръзка в Кремъл?
- Ако руската инвазия се проточи с месеци, общественото недоволство срещу Путин ще продължи да се увеличава и може да станем свидетели на мащабни демонстрации като тези по времето на т.нар. Снежна революция в периода между 2011 г. и 2013 г. Вече всеки ден в близо 50 руски града се провеждат антивоенни протести, въпреки очакванията за масови арести и репресии. Към момента са арестувани близо 12 хил. руски граждани заради участие в тези протести, според данни на местната организация ОВД-Инфо, която от години следи репресиите по политически причини в страната. Разбира се, общественият натиск вероятно ще се увеличи, когато много хора разберат, че млади руснаци се връщат в ковчези заради една безсмислена война и имперските амбиции на Путин.
- В този смисъл, много хора и сега, по-малко от две седмици след началото на войната, се надяват на преврат срещу руския президент в самата Русия - дали от близкото му обкръжение, дали от прословутите олигарси, дали вследствие на гражданските антивоенни протести в страната, които споменахте. Има ли реалистичност в тази мечта на Запада?
- Протестите в Русия трудно биха дали подобен резултат, тъй като антиправителствените демонстрации почти винаги са официално забранени от властите и завършват с масови арести и насилие от страна на органите на реда. В някои среди преобладава теорията за свалянето на Путин от власт от близкото му обкръжение. Това не е невъзможно, но отново трудно би се случило, тъй като в Русия има силна концентрация на власт в един човек - в случая Путин. А до момента никой от най-близкото му обкръжение официално не се е опитал да се противопостави на сегашния модел на управление. Опозиционните политици, обществениците или дори служителите от службите за сигурност на Русия, които са си позволявали да критикуват Путин, винаги са били принуждавани да напуснат страната, арестувани, отровени или убити по друг начин. Към момента само трима руски депутати са си позволили официално критики срещу войната.
- Споменавайки Запада, се сещам да Ви попитам: направи ли максимумът той, изключая автоматично военните действия като опция, за да затрудни това, което в момента прави Русия на територията на една суверенна държава?
- На първо място Западът показа, че си е взел поуки от Втората световна война и че войната не може да бъде цивилизационен избор. Западът пое курса на оказването на силен натиск чрез икономически санкции срещу Москва. Този курс е безпрецедентен, тъй като става дума за изключителна координираност между Европейския съюз, Великобритания, САЩ и Канада. Нещо повече, неутрални във военен смисъл държави като Швейцария, Финландия, Швеция и Япония също налагат санкции срещу Русия или предоставят военно-логистична помощ за Украйна. Войната обедини всички тези държави и техният отговор е ясен - ако войната продължава, натискът чрез санкции ще се засилва.
- Ако влезем в хипотезата, че финансово-икономическите санкции срещу Руската федерация са ефективни, в какъв срок би трябвало да очакваме нейния колапс?
- Най-силните санкции до момента са частичното изключване на руски банки от Swift системата и замразяването на голяма част от чуждестранните валутни резерви на Централната банка на Русия. По официални данни Централната банка няма достъп до близо 50% от резервите си на стойност 643.2 млрд. долара. Тези санкции ще попречат на институцията да се намеси, за да спаси рублата от колапс. Това доведе до паника сред местното население и големи опашки пред банките в Русия, като много хора се опитват да се запасят с чужда валута. От друга страна, наложените персонални санкции срещу Путин имат по-скоро символичен характер, тъй като така той се нареди в компанията на лидерите на Северна Корея, Беларус, Сирия, Венецуела, Зимбабве, Иран и Мианмар. Това са единствените санкционирани персонално от САЩ.
- Ако този колапс наистина се случи, кой е по-вероятният сценарий - промяна в Русия или нещо, което ще можем да наречем Трета световна война?
- Възможно е след време да живеем в нов свят, в който международната общност е напълно изолирала Русия. Това би се реализирало доста трудно, тъй като минава през задължителен процес на пълна диверсификация на енергийните източници, което потенциално ще отнеме немалък период от време. Но координираният натиск чрез санкции и неговото задълбочаване би ударил сериозно стандарта на живот на руснаците. Тогава поривът за промяна на Русия отвътре ще е изключително силен.
- Да поговорим и за Китай. На първо време, смятате ли, че Москва е съгласувала и продължава да съгласува своите, бих казал, варварски действия в Украйна?
- Не смятам, че има каквото и да е съгласуване с Китай. Неслучайно Китай се въздържа в своите реакции по отношение на войната и не подкрепя Русия. Ако Китай се включи в санкциите срещу Руската централна банка, това ще бъде много тежък удар за Москва. Но засега няма индикации това да се случи.
- Печели ли Китай от тази война, която е обсебила умовете ни през последните 12 дни?
- Ако войната продължи с месеци, Русия ще бъде още по-силно изолирана от света. Това означава, че тя ще може да разчита на по-малко партньори. Китай със сигурност би се възползвала от подобна ситуация, за да извлече икономически дивиденти и да разшири влиянието си в региона.
- Включвам България късно в разговора, защото смятам, че ролята ни в случващото се в глобален план, съвсем естествено, е периферна. Дори повече от периферна. Войната в Украйна обаче доведе до първия освободен министър от българското правителство - Стефан Янев, който вече анонсира свой политически проект. За неговата работа като министър на отбраната и причините за освобождаването му от поста, струва ми се, няма нужда да говорим, защото всичко е ясно. Изкушавам се да Ви попитам друго и то е - очаквате ли Стефан Янев чрез своя бъдещ политически проект да поиска промяна на геополитическата ориентация на нашата страна?
- През последните няколко парламентарни избори в България стана ясно, че откритите и силно парадиращи проруски движения нямат шанс да получат голяма електорална подкрепа. Поради това наблюдаваме възход на движения, които маскирайки се зад думи като „национален интерес“ или „неутралитет“, се опитват да прокарват тезите на Кремъл в общественото пространство. Всъщност тази реторика е изключително опасна, тъй като подобни политици показват, че не признават сегашния национален интерес на България, а именно НАТО и ЕС, и виждат неутралитета като този на Беларус, а не като на истинските неутрални държави, за които по-рано споменах. Тези държави, които се включват в отговора на цивилизацията и осъждат военните действия на Русия срещу независима и суверенна държава.
- Връщайки се мислено към един от първите ми въпроси към Вас - за амбициите на Владимир Путин, но и оставайки на български терен, ми изникна един въпрос. Последен. Струва ли Ви се възможно в България Кремъл „да играе“ за промяна на геополитическата ориентация на страната ни чрез вече създадени, но и нови политически партии, които да изменят конституционно установения ред у нас?
- През последните 30 години Кремъл има интерес да се меси във вътрешните дела на България. Ако не се стремят за промяна на геополитическата ориентация на страната, то ще се стремят поне за дестабилизиране на политическата ситуация чрез радикални движения. Подобен инструмент биха могли да са националистически формации като „Възраждане“. Но отново казвам- подобни формации няма да са открито проруски, но ще защитават антиукраинската, антиевропейската и антинатовската реторика на Кремъл.