“Това, което беше ДПС за “Борисов 3”, в момента е БСП за ПП. Не виждаме от “Продължаваме промяната” и от “Демократична България” да дават сериозен отпор срещу БСП. Една от причините за това, която подозирам е, че “Има такъв народ” също подкрепят БСП в опитите им да шантажират правителството и то да не успява да помогне на Украйна и на бежанците достатъчно ефективно”.
Това каза историкът и политически анализатор Емил Соколов в интервю за ФАКТИ.
“В момента е редно да се види до каква степен Корнелия Нинова блъфира”, каза още той.
“Нито Румен Радев, нито Стефан Янев, нито някой от по-изявените генерали е глупав, неосведомен или неадекватен. Те много добре знаят какво правят. Ако говоренето за “военна операция” беше начин да се отрече войната или войната да бъде наречена по по-политически коректен за Кремъл начин, то сега думите за неутралитет означават България да заеме руската страна”, коментира историкът и анализатор.
“Партията на Янев ще бъде партията на хората, които сами си преценят. Може и така да я кръсти, ако иска - “Всеки сам си преценя” (ВСП). Това ще една партия, която, използвайки всички опорки и доста нелепи аргументи, ще се опитва да следва една проруска линия в българската политика”, смята Соколов.
Целия разговор с Емил Соколов четете в следващите редове:
- "Български самолети с български екипажи трябва да охраняват въздушното ни пространство". Г-н Соколов, изказване на човек с патриотични разбирания или по-скоро опит за обслужване на руските интереси виждате в това изказване на президента Румен Радев?
- Изказването на президента привидно е облечено в някаква патриотична опаковка. Проблемът е, че като човек, който се занимава от години с военна авиация, човек, който е пилот, няма как президентът да не знае, че България няма как да пази небето си сама или поне няма как да го прави добре. Нямаме дори техническите средства да го извършим. Тук идва по-притеснителният вариант - ако президентът е наясно, че имаме нужда от подкрепа и съдействие от нашите партньори. Задаваме си въпроса защо тогава е цялото говорене, че трябва с всичко сами да се справим. Говорене, което много наподобява думите отново на президента, както и на Стефан Янев, за това как България трябва да се пази от български батальон, съставен от български войници.
Цялото това говорене поставя невидима разграничителна линия между България и НАТО, сякаш България не е част от НАТО, сякаш натовските войски не са и български, не са войски, които да охраняват България, а едва ли не някаква военна сила, от която трябва да страним и да поддържаме неутралитет, за да не ядосваме Русия. С други думи, президентът Радев, хората около него и конкретно част от военния елит, от генералитета, очевидно зад бутафорен патриотизъм и думи за неутралитет, които на теория звучат справедливо или умерено, на практика призовават за снишаване, призовават за това България да не се опълчва по никакъв начин на Русия, призовават България да продължи да бъде зависима от Русия. Това се крие зад тези думи.
Нито Румен Радев, нито Стефан Янев, нито някой от по-изявените генерали е глупав, неосведомен или неадекватен. Те много добре знаят какво правят. Ако говоренето за “военна операция” беше начин да се отрече войната или войната да бъде наречена по по-политически коректен за Кремъл начин, то сега думите за неутралитет означават България да заеме руската страна. Когато говорим за български неутралитет, за това България да е неутрална, за това България да не иска никаква помощ от НАТО, България да не изпраща оръжия на Украйна - всички тези идеи, които съставят представата на Румен Радев за неутралитет, са всъщност в услуга на Русия и удовлетворяват Русия. В никакъв случай не удовлетворяват България и българския национален интерес, колкото и патриотично, високопарно и привлекателно да звучат или да бъдат поднесени.
- Споменахте Стефан Янев - неговата оставка като министър на отбраната беше гласувана неотдавна. Остава ли опасен Янев?
- Аз лично виждам Стефан Янев като наистина най-голямата заплаха и то заплаха за демокрацията. Проблемът не е в Стефан Янев като личност, а в Стефан Янев като политик, особено в последните му политически изказвания. Забелязва се една много тревожна тенденция той да не нарича нещата с истинските им имена и не просто да пропагандира, а направо да заблуждава и да манипулира общественото мнение. Очаквам от партията, която вероятно ще създаде, да бъде привидно облечена в патриотизъм, подобно на думите на Радев в момента, ще бъде облечена в езика на “нека бъдем умерени, нека не взимаме страна, нека да изслушаме двете гледни точки”. Партията на Янев ще бъде партията на хората, които сами си преценят. Може и така да я кръсти, ако иска - “Всеки сам си преценя” (ВСП).
Това ще е една партия, която, използвайки всички опорки и доста нелепи аргументи, ще се опитва да следва една проруска линия в българската политика. По всяка вероятност ще обере електората на “Възраждане”, които може и да не влязат в следващ парламент, където обаче Янев ще е доста над 4%. Той ще вземе от “Възраждане", ще вземе от БСП, ще служи и като символична бухалка срещу Кирил Петков, който опита да се еманципира от Радев.
- Успява ли еманципацията на Петков?
- Не бих казал, че успява, по-скоро все още сме на ниво опит - опитва, но е далеч от това да се еманципира. Признак за истинска еманципация например би било да изпратим военна помощ - поне бронежилетки и каски, на Украйна. Тогава вече бихме могли да говорим за някаква еманципация на Кирил Петков, в която той се е еманципирал не само от Румен Радев, но и от БСП.
На ниво реторика Кирил Петков се представя добре, но когато стане въпрос за конкретни действия - например България да не ремонтира повече МиГ-овете си в Русия и това да се приеме от Народното събрание, България да изпрати военна помощ на Украйна, България да гласува така, че пари от бюджета да не отиват в руския военно-промишлен комплекс, не е съвсем така. Това се вижда дори и от отношението към бежанците, защото България за момента не успява - държавата, не хората. Самоорганизацията и благотворителните инициативи, които гражданите предприемат, са похвални. Самата държава обаче не успява да изпълни ролята си, не е на висотата, на която трябва да е.
- Споменахте вече БСП. Нинова, която е министър и вицепремиер, продължава гордо да заявява, че не сме изпратили дори една бронежилетка в Украйна. Може ли БСП да бъде преодоляна?
- В момента БСП го играе “златния пръст”. Това, което беше ДПС за “Борисов 3”, в момента е БСП за ПП. Коалицията на Борисов с ДПС поне беше скрита, неофициална, докато тук коалицията е официална. Въпреки че е официална обаче, не виждаме от управляващото мнозинство - конкретно от “Продължаваме промяната” и от “Демократична България”, да дават сериозен отпор срещу БСП. Една от причините за това, която подозирам е, че “Има такъв народ” също подкрепят БСП в опитите им да шантажират правителството и то да не успява да помогне на Украйна и на бежанците достатъчно ефективно. Аз лично не съм впечатлен от постовете на Слави Трифонов, в които той го играе много проевропейски и проукраински настроен. Смятам, че на терен действията на “Има такъв народ” са по-близки до действията на БСП, отколкото на “Продължаваме промяната” и “Демократична България”.
Доколкото това дали БСП може да бъде контрирана - “Продължаваме промяната” и в частност Кирил Петков трябва да решат готови ли са да разтрогнат коалицията или ще позволят на БСП да си разиграва коня и да взима по-важните решения. Смятам, че ако Кирил Петков постави картите на масата и заплаши БСП с отиване на нови избори, БСП ще клекнат, тъй като дори “Продължаваме промяната” да не са първа политическа сила при следващи избори, БСП не е изключено да не са никаква политическа сила.
В момента е редно да се види до каква степен Корнелия Нинова блъфира. Аз смятам, че тя блъфира и че ще продължава да извива ръце, докато ѝ се позволява. Ако Кирил Петков втвърди тона, мисля, че Нинова много бързо ще развие способността да бъде диалогична и да се вслушва малко повече в премиера.
- Мислите ли, че може да отидем на нови избори?
- За момента не мисля, освен ако не стане някакъв невероятен корупционен скандал или някаква невероятна издънка от гледна точка абсолютна невъзможност да се овладее кризата с цените. Не говоря само за олиото или бензина, а изобщо за инфлацията. Ако инфлацията продължи да расте, след като мораториумът върху цените на тока падне в края на март и цените изведнъж експлодират, има някаква опасност, ако не се овладее. Правителството все пак имаше три месеца да вземе мерки и се надявам тези мерки да са взети, защото това беше целта на мораториума.
Ако преминем през кризата с горивата и с цените, мисля, че следващият по-сериозен момент на нестабилност би бил около местните избори. Във време на война и в такава несигурност не мисля, че някоя от партиите в коалицията иска да отиде на избори. По-скоро е много важно да не допуснат нещо да им се изплъзне и конкретно цените. Това е много важен проблем, който се подценява. Правителството е оставило този проблем да тлее, но колкото повече тлее, толкова по-голяма е опасността това да се превърне наистина в пожар. Ако се справят с това, мисля, че коалицията ще издържи, доколкото е възможно да е стабилна с БСП вътре.
- Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин ще посети България - за какво е знак тази визита?
- Мисля, че в САЩ, както и в Европа, има притеснение относно българските думи за неутралитет и нежеланието на България да участва активно в инициативите на НАТО - особено когато тези думи и действия идват от държавния глава Румен Радев и не биват контрирани по никакъв начин от Кирил Петков или поне не достатъчно добре.
Смятам, че това е причината двете държави да трябва да седнат и да говорят. Тази опорка как ако България е неутрална, ще може да защитава интересите си, е абсолютно несъстоятелна. Всъщност в момента наблюдаваме точно обратното - нямаме средства да се защитим сами, това е повече от ясно, а отказът ни да получим подкрепа и защита от НАТО прави много невъзможно България да бъде активен член на Европейския съюз и на НАТО и да отстоява интересите си. Няма как това да не предизвика тревога в партньорите ни - и в Европейския съюз, и в САЩ, и в НАТО.
Винаги се правят паралели, особено от ГЕРБ. Те нямат търпение да кажат: “Ако бяхме ние, това нямаше да се случи”. Истината е, че всеки проблем, свързан с Русия, е много труден за решаване от българските политици, защото има една част от обществото, която е проруски настроена. Не трябва да забравяме, че правителството на Борисов дълго време обслужваше руските енергийни интереси и това също е причина България да трябва да се бори с енергийната си зависимост от Русия. Това прави еманципирането и заемането на по-твърда позиция много трудно. Икономическият рекет, който Русия може да упражни спрямо нас заради факта, че сме толкова силно зависими, прави всяка власт нестабилна.
- Въпреки извършваното от ГЕРБ през годините, включително построяването на “Турски поток”, поставянето ни в енергийна зависимост и евентуалните допълнителни ангажименти, които може да сме поели като държава и бихме могли да разберем само ако Пътната карта с “Газпром” случайно се появи, мислите ли, че Борисов може да заблуди хората и да се завърне във властта?
- Абсолютно такава опасност има. ГЕРБ доказаха, че са хибридна партия, че са партия, която се представя за евроатлантическа, но всъщност обслужва интересите на Русия. Това е абсолютен пример за хибридност - да се представяш за едно, но всъщност да си нещо съвсем различно. Такава партия в момента прави и Стефан Янев - представяйки се за център-ляво патриотичен проект, неговата партия ще бъде абсолютно русофилска, в основата си повече от ГЕРБ, но и двете партии не са за подценяване.
Много голяма е опасността на следващите избори да се озовем в капана да трябва да избираме между една руска хибридка и друга руска хибридка - между една, която малко повече опитва да е оцветена за дясна, въпреки че ГЕРБ трудно могат да са десни, и друга откровено червена и инженерингова. Много е опасно да не се изпадне в такава ситуация, защото това би било много патово. Ще трябва да избираме не по-малкото зло, а между чума и холера. Няма как да се разчита нито на Борисов, нито на хора като Янев да защитават националния интерес, тъй като единственото, което те могат да правят, е да опаковат действията си в полза на Русия в що-годе приемливо говорене - дали дясно и европейско, дали патриотично.
Същината и на двете формации е, че е силно възможно да поставят интересите на Русия пред тези на България. Такъв тип формации, които паразитират върху страховете и несигурността у хората, стават особено активни в условия на война, на несигурност, на икономическа криза.