С твърдия си отговор на руската инвазия в Украйна Япония скъса с дипломацията, която водеше преди. Според анализатори конфликтът може да промени модела на отбранителната стратегия на Токио срещу амбициите на Пекин в региона.
Когато Москва присвои Крим през 2014 г., японският отговор бе сметнат за умерен. Този път обаче Токио взе пример от западните си съюзници, като наложи безпрецедентни санкции и изпрати на Киев несмъртоносна военна помощ.
"Япония вече бе обвинена, че плаща, за да се отърве, тоест дава пари, без пряко да се меси в някакви кризи", припомни пред АФП Валери Нике, експерт по Азия във Фондацията за стратегически изследвания.
Този път Япония "акцентира върху това, което прави. . . за да покаже, че не се задоволява да стои със скръстени ръце, изчаквайки развоя на нещата", посочи тя.
Бързината, с която Токио взе мерки срещу Москва и срещу видни руснаци, бе "наистина забележителна", коментира Тобаяс Харис, специалист по Япония в анализаторския Център за американски прогрес. "Това отива много по-далеч, отколкото си мислех", призна той.
Твърдостта на Япония донякъде отразява необичайния характер на конфликта, но роля играят и редица други фактори, по-конкретно оттеглянето на бившия премиер Шиндзо Абе, полагал дълго време усилия за по-тесни връзки с Москва.
Подал оставка през 2020 г. по здравословни причини, Абе се надяваше, че евентуалните по-топли отношения ще деблокират спора, свързан с Южните Курилски острови, анексирани от Москва в края на Втората световна война и наричани от Токио "Северни територии". Тези териториални разногласия са пречка за подписването на мирен договор между двете страни.
Послание към Китай
======================
В момента обаче Япония мисли главно за Китай и неговите растящи регионални амбиции, по-специално целта му "отново да обедини" Тайван с "майката родина" и претенциите върху спорни острови, наричани Сенкаку от Токио и Дяоюй от Пекин.
В миналото Токио се страхуваше, че твърди действия спрямо Москва може да я тласнат в прегръдките на Пекин, обясни Джеймс Д. Дж. Браун, преподавател по политология в университета "Темпъл" в Токио.
"Днес е точно обратното", каза той пред АФП. Мнението е, че "Япония трябва да се държи твърдо с Русия, иначе създава прецедент и може би насърчава Китай да мисли, че той би могъл да направи същото."
В близко време се очаква Япония изцяло да преразгледа подхода си към Русия, докато преосмисля своята стратегия за национална сигурност, което предстои в края на 2022 г. "Русия със сигурност ще бъде определена като заплаха", смята Валери Нике.
Дебати за "ядреното споделяне"
================================
Руско-украинската война може също и да засили влиянието на онези в Токио, които призовават за по-големи военни разходи.
По време на кампанията за парламентарните избори през 2021 г. управляващата дясна Либерално-демократическа партия (ЛДП) си постави за дългосрочна цел да увеличи бюджета за отбрана до над 2 процента от брутния вътрешен продукт при обичаен 1 процент.
Това "вече е реално постижима цел за тях", смята Браун.
Дискусията дали страната да се сдобие с капацитет за военни действия, например във вид на ударни дронове, предизвика разногласия с оглед на пацифистката конституция на Япония от 1947 г., ограничаваща бойните ѝ възможности до самоотбрана.
"Кадрите от Украйна, които видяхме, (обаче) ще са от полза за желаещите Япония да има по-силна национална отбрана", отбеляза Харис: "Самоотбраната все повече ще заприличва на смокинов лист."
Нещо още по-полемично, ЛДП настоява да започнат дебати за ядреното възпиране, след като депутати, включително Абе, предложиха да се обмисли "ядрено споделяне" с Вашингтон.
Малко вероятно е обаче това да стане в скоро време. Япония наистина разчита на американския "ядрен чадър", но политическата традиция на страната ѝ забранява да произвежда, притежава или приема на своя територия атомни оръжия.
Самото наличие на дебати по този въпрос в страната, пострадала от бомбардировките в Хирошима и Нагасаки, обаче откроява дълбоките последици от руско-украинската криза. "Според мен още не сме видели целия ефект, който ще има тази война върху вътрешните дискусии в Япония", заключи Харис.
Ще отбележим все пак, че японските санкции срещу Москва досега не са засегнали енергетиката и проекта за газопровод в Далечния изток между Сахалин и Хокайдо.