“Не е сигурно, че маските ще паднат от 1 април. Дори и да е така обаче, няма да има особена разлика от сега, защото масово у нас не се спазват никакви мерки. Поради това, реална голяма промяна няма да има. Маските може да не останат задължителни, а да станат пожелателни или да бъдат въвеждани в определен регион от местната управа - областната управа и РЗИ”.
Това каза народният представител от "Демократична България", специалист по белодробни и вътрешни болести, както и специалист по здравен мениджмънт д-р Александър Симидчиев в интервю за ФАКТИ.
Извънредната епидемична обстановка приключва на 31 март. След това този специфичен режим няма да бъде продължен, реши правителството на България. Как ще се отрази това на епидемиологичната обстановка и какъв е правилният подход към управлението на пандемията от COVID-19 оттук насетне - по тези въпроси разговаряхме с д-р Александър Симидчиев.
“Отменя се т. нар. извънредна епидемична обстановка, което е правно-организационна мярка, въведена от правителството, като съответно може да бъде отменена от изпълнителната власт. Противоепидемичните мерки са въведени със заповед на министъра на здравеопазването. Това, че извънредната епидемична обстановка се отменя от Министерски съвет, не води до автоматична отмяна на мерките, въведени от министъра на здравеопазването”, обясни той.
“Не виждам голяма промяна от това, че се отменя общата противоепидемична обстановка, извън това, че тя касае още организацията на работа и икономическите мерки. Това, което със сигурност ще се случи, ако отмяната на извънредната епидемична обстановка остане, е, че три месеца след края на този режим спират плащанията на допълнителните средства за лекари, свързани с COVID. Промяната, която настъпва, е икономическа”, коментира той.
Д-р Симидчиев не очаква бум на заболеваемостта от коронавирус след 1 април. “В момента сме в спад на пандемичната обстановка. Единственият проблем, който е сериозен, а хората се замислят малко над него е, че в държавите, където броят на заразените расте, без това да натоварва здравните системи - Франция, Италия, Англия, Гърция, причината за това е проста - те са с висок процент ваксинирани. У нас процентът на ваксинирани е нисък. Рискът да има ново натоварване на здравната ни система е немалък”, посочи медикът.
“Хората, които са ваксинирани, карат болестта като леко грипче. Стандартните мерки - ограничаване на плановия прием, спиране на посещенията в болниците и, разбира се, носенето на маски, са неща, които са безвредни и освен всичко останало, не натоварват икономиката. В момента икономиката ни е под ударите на бежанската криза, на вносната инфлация от горива и отгоре на всичко - и на пандемията. Ако ние не реагираме, така че тази криза да се управлява по-локализирано, рискуваме да изпаднем в тежка и продължителна икономическа депресия”, смята д-р Симидчиев.
“Търсим механизъм, по който контролът да стане по-адекватен на местната ситуация. Например в момента в Добрич има високо ниво на заразяване, а в Гоце Делчев - изключително ниско. Не може тези два района да са подвластни на едни и същи мерки, защото има голяма разлика между тях”, каза още той, като обясни, че според него по-адекватно към настоящата ситуация е да се налагат регионални мерки:
“Със стихването на пандемията се появяват големи регионални разлики. Има региони, които са в зелено, региони, които са в тъмно червено и региони помежду им в червено и жълто. По-добрият вариант с по-малък ефект върху икономиката ще бъде локализираното приемане на мерки, което ще се прави от областния управител съвместно с Районната здравна инспекция на базата на препоръки от главния държавен здравен инспектор, официализирани с подписа на министъра на здравеопазването”.
В края на разговора д-р Симидчиев отговори на въпроса какво би ни посъветвал по отношение на ваксините. “Бих посъветвал хората да се ваксинират. Ваксинацията осигурява общността ни да е защитена, здравната ни система да не бъде претоварена и да не сме първенци по смъртност от това заболяване. Смъртността от COVID е предотвратима чрез ваксинация. Имаме достатъчно ваксини, те са безплатни. Въпрос на желание и на добра информираност на хората е да не се притесняват, а да се ваксинират. В световен мащаб вече имаме над 10 милиарда поставени дози от ваксините срещу COVID-19. Това не е нова ваксина, не е експериментална, а е толкова добре проучена, колкото никоя друга ваксина в света за толкова кратък период от време. Поради тази причина не виждам никакви основания хората да се въздържат от ваксинация. Това е начин, чрез съвременната наука, те да се застраховат срещу тежко протичане и смъртност от това заболяване”, съветва той.
“Срокът за поставяне на бустер беше намален от шест на три месеца, защото имахме пик на вълната, а бустерът доказано намаляваше хоспитализациите и смъртността, включително от вариантите, срещу които ваксините не са съвсем прецизно насочени - “Делта” и “Омикрон”. Ваксините са насочени към оригиналния щам. Това, което се видя обаче, е, че реално работят и работят 6-8 месеца след ваксинация. Дори и сега да се направи бустер, той ще действа до края на годината без проблем. Сега е добър момент за поставяне на бустер, защото имунитетът е относително по-слабо стимулиран поради това, че в момента има по-малко респираторни инфекции. Сега е добър момент за поставяне на бустер, включително и при деца, тъй като той вече е разрешен и за тях”, завърши д-р Александър Симидчиев.