В неделя - на 10 април, популярната оперна певица Александрина Пендачанска обяви, че подава оставка от Обществения съвет на Българското национално радио. Причината - предаването “Политически НЕкоректно“ и липсата на резултат от настояването ѝ “дезинформацията и пропагандата в предаванията, водени от Петър Волгин, да бъдат преустановени”.
“Г-н Волгин злоупотребява с ефира на обществената медия от години. Чрез коментарите и гостите, които кани, неговите предавания са се превърнали в канал за разпространение на дезинформация и фалшиви новини, от които се провежда откровена пропутинска, антиевропейска и антиевроатлантическа пропаганда, която противоречи на обществения интерес и мисията на Националното радио”, написа тогава Пендачанска.
Последва отговор от Волгин, според когото примата “дава съвети на хора, от чиято работа няма никакво понятие”.
В понеделник - 11 април, Розита Еленова, член на СЕМ, подаде искане до председателя на Съвета за електронни медии да бъде извършен мониторинг на конкретното съдържание от “Политически НЕкоректно“ и в случай, че “има нарушение на Закона за радиото и телевизията или Етичния кодекс и БНР разпространява фалшиви новини и оправдава насилие, да се върви по реда на закона”. Това съобщи тя в своя Facebook. По темата, а и за дезинформацията като феномен, от ФАКТИ разговаряхме с г-жа Розита Еленова.
“Темата за дезинформацията ме интересува отдавна, особено през последните две-три години на фона на световната пандемия, в която живеем. В тази обстановка темата фейк нюз и проблемите, които води след себе си, са повод за много дискусии, конференции, кръгли маси и международни срещи. Но ние като че ли се потопихме в един собствен сос, наречен "свобода на словото", и го слагаме навсякъде. Разбира се, през последните години живо се интересувах какво се случва и как точно зрителят, слушателят, читателят може да бъде защитен от фалшива информация, представена умишлено грешно, защото това е дезинформацията - умишлено грешно представена информация. За жалост мониторингите, които исках през последната година, нямаха достатъчна чувствителност, освен това толкова много се бавеха, че се затрупваха от нови теми и нямаха ясен ефект върху средата.
Установявам, че няма медийна чувствителност нито в мониторинговия доклад, нито сред членовете на СЕМ. А докладите на СЕМ са изключително важни за повишаване медийната грамотност на зрителите и слушателите, за да могат те да взимат своите информирани решения. През годините на пандемията бяхме свидетели на ширеща се фалшива информация, ескалираща дезинформация и информация, подвеждаща хората какви решения да вземат - дали да се ваксинират, дали не, дали да приемат и какви лекарства да приемат, по какъв начин да се защитят. Даваше се думата на хора, които нямат общо с науката или въобще липсваше компетентност, както и на медици, които използваха темата за политическа кариера и нито една от техните прогнози не се сбъдна. Виждате какъв хаос, как хората да не са объркани. Като съветник следя тази тема, защото е много важна. И ето, ефектът от този среда, в която живяхме, е поразителен - България е на първи места по смъртност от COVID-19 и на най-ниски места по ниво на ваксинация. Тази тема обаче не беше интересна в Съвета за електронни медии”, каза Розита Еленова.
“Сега като че ли живеем в още по-тежки времена - сътресения, кризи, войни. Затова миналата седмица внесох предложение да бъде направен анализ има ли тенденции за дезинформация в обществените медии и какви са те. За мен е важно по какъв начин обществените медии информират аудиторията - дали използват информация от собствени източници, дали използват официални източници. Другото ми питане беше дали обществените медии предлагат проверка, съпоставка на фактите по обсъждани и дискутирани теми, а още дали аудиторията успява ясно да разграничи коментар от информация. В случая информацията, коментирана в конкретното предаването на Петър Волгин, е била много лесно проверима. Достатъчно е да се попита Министерството на външните работи, за да се разбере, че проблемът с българските моряци в Мариупол е бил овладян и хората са живи и здрави. Дали се питаме – как се отразява този коментар на близките на тези хора, какви поражения се налагат на психиката на техните деца, майки. Въпросите са много, закон съществува и наше задължение е да работим по него. Аз често искам мониторингови доклади, но дали ще получа отговор на тези докладни и в какъв срок, не мога да кажа - за мен процесите в СЕМ остават неясни дори след 6 години”, обясни тя.
“В предаването на Волгин по Българското национално радио имаме рецидив. В такава кризисна ситуация СЕМ попада преди около 6-7 години, в края на 2015 година, когато отново поради пропагандно поведение, обществената медия е била глобена. След много дебати генералният директор сваля от ефир предаването на Петър Волгин “Деконструкция”. Защо обаче тези действия не доведоха да повишаване на качеството в програмата на обществения доставчик, аз нямам отговор. Моето мнение като съветник е, че СЕМ има категорична и конкретна регулираща роля върху поведението на обществените медии. И сега, в 2022 година, е от особено значение СЕМ да реагира и да бъде коректив. В предишни случаи със същия журналист, СЕМ налага санкция, но но тя е върху медията и е платена от медията. Не е работа на съветниците в регулаторния орган да уволняваме журналисти и никой от нас не би искал това. Нямаме тези правомощия и не бих си позволила да се намесвам в редакционна политика. Имам право обаче да изискам спазване на закона и етичните правила и ще го направя от генералния директор. Срещата с него е от възлово значение, за да говорим за регулация, за коректив, за припомняне на европейските правила. Може много да се направи, не работя в СЕМ с усещане, че нямам правомощия", коментира Еленова.
"В своите решения СЕМ може да се опре на чл. 10 от Закона за радиото и телевизията, който казва, че при осъществяването на своята дейност доставчиците на медийни услуги се ръководят от принципи, сред които гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение, но и гарантиране на правото на информация. Когато информацията е изкривена, това вече не е мнение, нито пък свобода на словото. Важно е журналистът да има бърза рефлексия и, ако събеседникът поднася непроверени факти чрез собствено мнение, журналистът да информира зрителя. Член 10 също така задължава доставчиците на медийни услуги да не допускат предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите, да не допускат предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако възхваляват или оневиняват жестокост или насилие. В момента сме свидетели на предаване, което глорифицира агресор. СЕМ има права, които са и категоричен ангажимент, чрез Закона за радиото и телевизията. Трябва да може да разпознаваме език на омразата, внушаване на нетърпимост между гражданите, възхвала на насилието. Противодействието е в ръцете на СЕМ”, обясни тя.
“Разбира се, какво ще се случи с журналиста на предаването е решение на генералния директор на БНР. Аз лично никога не бих се намесила в неговата редакционна политика. Ето защо за мен е от съществено значение съвсем скоро СЕМ да изслуша генералния директор Милен Митев по темата”, заключи Розита Еленова.
На въпрос дали обаче каквито и да било действия на СЕМ в случая не са закъснели, тя отговори, че не е спирала да реагира и това може да бъде проследено от протоколите на заседанията на Съвета.
“Включително на последния отчет на г-н Митев му казах за пореден път, че БНР живее в комфорт, който е вреден за професионализма и развитието на професията журналист. Изненадана съм, че генералният директор на БНР в изказванията си тези дни е така колеблив, не знае как да постъпи и май не е подготвен за едно такова предизвикателство като поведение, което излиза извън рамките на професионализма и журналистиката, но което той добре познава”, обясни членът на СЕМ.
"Спокойствието, което дават ниските рейтинги на обществената медия също допринасят за тази летаргия. Често упреците са повече към БНТ, която живее в силно конкурентна среда, докато БНР е единственото информационно радио на целия медиен пазар у нас и то с много добър бюджет", допълни тя.
Попитана каква е процедурата по искането за мониторинг на конкретното съдържание от предаването на Волгин, съветникът обясни: “СЕМ има дирекция, в която работят медийни експерти, те наблюдават съдържанието на доставчиците. Съветниците получават доклади. На базата на тези доклади, съветниците взимат решение в оперативна самостоятелност дали може да се върви по реда на закона и кои видове регулаторни инструменти да ползват, или се стига до санкция. Членовете са петима на брой, не са една обща маса. По повод актуалната ситуация, за която говорим - с днешна дата за мен има основателни съмнения за нарушения. Оставката на известна личност, напускаща Обществения съвет на БНР, който е на доброволни начала – това е един повод да поискам мнението на експертите, които да ми дадат по-широк професионален поглед какво се е случило в това предаване, какво е било поведението в няколко предавания поред и защо до момента членовете на СЕМ не са информирани, ако е имало проблемно съдържание. Самият факт, че преди няколко години Съветът е бил в аналогична ситуация, дори се е стигнало до това същият журналист да бъде свален от ефир, фокусира, че може да има рецидив в нарушаването на закона. Много бих искала да инициирам проактивно поведение на СЕМ, така че на заседанието в петък да получа доклад. Очаквам именно това. След доклада ще мога да си съставя мнение и ще решим с гласове и с професионални обосновки и аргументи каква регулацията към медията да се наложи. Най-малкото, което можем да направим, е среща с генералния директор, за да чуем неговото мнение, неговите решения, да разберем каква ще бъде неговата политика оттук нататък. Респективно, ако мониторингът реши, че има нарушение, ще гласуваме санкция. Резултатът ще се знае само след преброяване на мнозинството. Какъв ще бъде статутът на съответния служител - журналист в радиото, е решение на генералния директор, в което няма да се бъркам”.
В края на разговора Розита Еленова от СЕМ коментира отношението на Волгин към Пендачанска след подадената от нея оставка от Обществения съвет на БНР. "Политически журналист коментира политически пристрастия. Къде е границата с езика на омразата? Изказването на Волгин към Пендачанска е форма език на омразата. Политически пристрастия не само не подхождат, а са недопустими за хора, които работят в обществена медия, защото законът ги задължава да обхващат всички слоеве на обществото. Такъв е и ангажиментът на членовете на СЕМ, които сме аполитични и не се ангажираме с подобни пристрастия”, посочи тя.
“В българското законодателство не е ясно формулирано какво представлява езикът на омразата, за разлика от законодателството в различни европейски държави, където това понятие е ясно обяснено. Правен инструментариум за санкционирането на език на омразата обаче категорично има. СЕМ има правомощия, категорично в Закона за радиото и телевизията правен инструментариум има в тези ситуации. Да има различни мнения в ефира е важно, но медията се ангажира да представя фактите. Когато мнението не се базира на факти, журналистът има ангажимент да обозначи това пред зрителя”, обясни Розита Еленова, член на СЕМ.