Доколко е зависима България от руския газ?
България е най-зависимата страна от руския газ в целия Европейски съюз (ЕС). Това е една огромна грешка, която и ние, десните, повтаряме от повече от 10 години, че нещо трябва да се промени. Затова толкова много настоявахме газовата връзка с Гърция да бъде изградена, а тя, знаете, беше забавяна, и забавяна, и забавяна. За една година построиха Турски поток, за 12 години не можаха да направят въпросната газова връзка с Гърция. Така че целенасочено България беше държана зависима от руски газ всички тия години и сега виждаме, че това е проблем. Чак ей сега, на днешния ден, хората разбират, че това е проблем.
Защо се забави изграждането на интерконектора?
Основната причина за мен, моята интерпретация е, че предишното управление на ГЕРБ нямаха желание да го изградят. А защо са нямали – това е вече отделен разговор.
Какви са алтернативите сега?
Това, което трябва много бързо да се организира, е първо завършването на въпросната газова връзка с Гърция, което така или иначе се случва – юли месец трябва да е готова. Второто нещо - ЕК да започне да договаря природен газ като единен консуматор, което искахме още 2017, защото, когато договаря ЕК по-големи количества, ще падат цените. Третото, което трябва да се договори, е максимално ускоряване на изграждането на терминала за втечнен газ в Гърция, който трябва да е готов края на следващата година, но от перспективата на сегашните събития, трябва да се побърза.
Какво означава това за транзита на газ към Сърбия и по-нататък по трасето? Дали той също ще бъде спрян?
Това е много хубав въпрос. Няма от кого да бъде спрян, очевидно Москва ще продължи с този транзит. Истинският въпрос е, че България има договор до края на годината за доставка на руски природен газ, който е сключен според всички изисквания на международното право. В момента моята интерпретация е, че Москва еднолично и едностранно го нарушава. Помните как заради Белене беше заведено арбитражно дело срещу България, сега призовавам министърът на енергетиката да проучи всички възможности България да заведе арбитражно дело за нарушаване на този договор, защото ние търпим в момента вреди и би трябвало да си поискаме компенсации по тази тема. Това ми се струва изключително важно. Тук има един детайл обаче, да ви обърна внимание. Предишното управление на ГЕРБ се отказа от над 1 млрд. долара неустойки по предишния договор за природен газ, обяснявайки, че го прави, за да осигури доставките. И трябва да бъде зададен с днешна дата следният въпрос: Трябваше ли да се отказва България от 1 млрд. долара неустойки? Отговорът е не. Това не трябваше да се случва. По предишния договор за доставка на природен газ става въпрос.
Сега в тази ситуация трябва да се събере екип от юристи, специалисти по международно право, защото, когато едностранно един договор се наруши, другата страна - изправната, а ние сме изправната страна - България, трябва да претендира за неустойки.
Няма ли да има отражение спирането на газа към нас за транзита към Сърбия и нататък по трасето?
България, ако ме питате мен, трябва да се държи като добросъвестен съсед и контрагент и независимо, че Москва едностранно е решила да не спазва договора, ние трябва да спазваме всички подписани международни договори. Тоест, България не бива да спира транзита към Сърбия или към Унгария, но, както казах, България трябва да си потърси правата, защото ние в момента търпим вреди, въпреки че добросъвестно сме изпълнявали договора до момента.
Как ще се разреши проблемът в близкото бъдеще?
В близкото бъдеще България трябва спешно да изгради няколко алтернативи. Включително да започне да купува азерски газ, да започне да купува втечнен газ, да се възползва от офертата на ЕК тя да прави търгове и да договаря по-добри цени. Трябва да си изградим алтернативите, тези алтернативи, които нарочно толкова години ги нямаше, сега се вижда, че това, което ние, десните, обяснявахме повече от 10 години, че е опасно да зависим от един източник - Русия. Сега се вижда, че сме били прави. Но това, което не е свършено много години, трябва да бъде направено в спешен порядък.
Автор: Мина Киркова