На Русия трябва да се отнеме възможността да води агресивна война, заяви германската министърка на външните работа Аналена Бербок. "Чрез санкциите ние целим в близките години да не бъдат вече възможни руски военни действия в други региони", обясни Бербок. Но кремълската пропаганда убеждава руснаците, че санкциите нямат пряко отношение към войната, разпалена срещу Украйна. Така че: кой е прав?
Както всеки друг лидер на авторитарен диктаторски режим, и Владимир Путин явно е убеден, че цел на санкциите е лично той самият. И дори когато не говори на глас за това, все ще се намери някой друг, който да го обясни на руснаците. Председателят на Държавната дума Вячеслав Володин - същият, който отъждествява Русия с Путин, знае как с помощта на някои не особено хитри манипулации да превърне санкциите срещу руския президент в санкции срещу руския народ.
Западът иска да свали Путин, защото без него Русия ще загине?
Целокупната кремълска пропаганда конструира за руснаците една простичка схема: Западът, в който са се настанили "неонацисти", налага санкции, за да унищожи страната. Западът смята да постигне тази своя цел, като свали Владимир Путин, понеже без него, видите ли, Русия ще загине. Но руският народ е свикнал да търпи и няма да се огъне, радостно уверяват добре охранените експерти по държавните телевизионни канали. Така че, гласи единодушният извод, руският народ няма да се откаже от своя любим лидер, а пък Путин от своя страна ще спаси Русия.
Лично президентът прокарва още една идея, която е важна за гореописаната конструкция. Западът тъй или иначе щеше да наложи санкции, повтаря той в различни тоналности, отново и отново. Това просто било неизбежно. Путин развива тази идея, за да свали от Кремъл отговорността за агресивната външна политика, която всъщност беше същинската причина за въвеждането на новите и уникално сурови санкции срещу Русия.
Много политици от ЕС и от САЩ в миналото вярваха, че налагането на санкции срещу Русия може да предизвика демонтажа на възникналата там политическа система. И една от целите действително беше смяната на Владимир Путин. Но не в рамките на някакви измислени "цветни революции", а чрез демократични избори. Пък за когото гласуват руснаците - с надеждата за по-нататъшна демократизация.
Но руската опозиция нито със собствени сили, нито с помощта на Запада, изобщо не успя да организира такива избори - през всичките тези дълги години, откакто Путин взе властта. Авторитарният режим се оказа по-силен. Опозицията, която окончателно беше разгромена през 2021 година, не съумя и да предотврати разпалената от Кремъл агресивна война срещу Украйна. Една война, която по всичко личи, че Владимир Путин е започнал да планира приблизително по същото време, когато е решил да пренапише Конституцията и окончателно да узурпира властта в страната.
След началото на тази война Западът постепенно осъзна коя е главната опасност: руският милитаризъм и готовността за агресия навън. И остави настрана всички дългосрочни планове, особено прословутата демократизация на Русия. Само и само да не валят бомби над украинските градове.
Тъкмо в този момент на дневен ред излязоха новите и уникални по своите исторически мащаби санкции, насочени само към едно: възможно най-бързото разрушаване на създадената от Русия ресурсна база за войни. В интерес на истината обаче тази база не беше създадена единствено от Владимир Путин. Защото и преди него Кремъл инвестираше в развитието на армията, запазваше и умножаваше ядрения си потенциал. А мнозинството руснаци сякаш изобщо не се тревожеха от това.
Руската икономика е крайно милитаризирана. Дълги години Русия беше един от най-големите, а през повечето време втори в света износител на оръжие. За военно-промишления комплекс работеше и значителна част от формално цивилната руска промишленост. Например металургията. Или един още по-прост пример: дървените сандъчета за снаряди, които произвеждат малки фирми и дори еднолични предприемачи.
Какво точно иска Западът?
Сега Западът иска целенасочено да демонтира именно цялата тази инфраструктура. Само преди месец, когато войната вече бушуваше, за такова нещо не ставаше и дума. Но ето, че сега Аналена Бербок ясно формулира поставената задача - такава, каквато постепенно я осъзнават и партньорите на Германия в ЕС и в НАТО, а също така и техните съюзници.
Тъй че в момента вече никой няма намерение да помага на руснаците да свалят режима. И защо да помага, след като може би над 80% от населението наистина поддържат путиновата война и него самия, както твърди кремълската социология. Разбира се, демократичните промени могат да настъпят като косвена последица от новите санкции, доколкото рязкото влошаване на социално-икономическата ситуация в Русия може да доведе до протести. Но главната цел на Запада си остава тази: да се прекрати войната.
Ако войната наистина спре, а ЕС и НАТО получат гаранции, че Кремъл не ще бъде в състояние да я поднови, то и санкциите постепенно ще започнат да отпадат. Особено пък, ако в това време самите руснаци сменят Владимир Путин с друг лидер, който няма желание да превзема съседни страни и да бомбардира мирни градове.
Автор: Иван Преображенский