Руската инвазия в Украйна и въпросът какви действия трябва да предприеме Европа, за да противодейства на последиците ѝ, се очертаха като ключова задача, която предстоящото чешко председателство на 27-членния Европейски съюз трябва да решава.
Мотото, от което Чехия ще се ръководи през шестте месеца начело на Евросъюза, след като на първи юли поеме председателския пост от Франция, гласи: „Европа като задача: преосмисляне, преустройване, възвръщане на силата“ и е базирано на реч от 1996 г. на покойния чешки президент Вацлав Хавел.
„Европа и целият свят претърпяват критична промяна“, каза вчера премиерът Петер Фиала докато представяше приоритетите на страната си. „Руската инвазия разклати нашата увереност по много въпроси“, призна той.
Страната обеща да използва ротационното председателство на Съвета на ЕС, което определя и ръководи политическия дневен ред на Евросъюза, за да помогне на Украйна по всички възможни начини. Чехия е сред държавите в Източна Европа, които горещо подкрепят ускоряването на присъединяването на Украйна към ЕС.
„Имаме две конкретни цели“, заяви Фиала пред чешкия парламент. „Първата е да дадем на Украйна статус на кандидат за член възможно най-скоро, а втората е подкрепата ни за възможно най-строгите санкции срещу Русия“.
От началото на руската инвазия на 24 февруари повече от 7,5 милиона души избягаха от Украйна, а осем милиона бяха разселени вътре в страната, сочат данни на Агенцията на ООН за бежанците. Това предизвика най-сериозната бежанска криза в Европа от Втората световна война насам.
Чешкото председателство ще си сътрудничи с Европейската комисия – изпълнителният орган на ЕС, за да предостави помощ на най-тежко засегнатите от бежанския поток държави като Полша, Румъния и Унгария. Повече от 375 хиляди украинци, предимно жени и деца, са се регистрирали в Чехия за получаване на специални дългосрочни визи, които им предоставят достъп до работа и здравни грижи.
В по-далечен план главната надежда на Чехия е да стане домакин в Прага на среща на високо ниво на европейските лидери, на която да се обсъди възстановяването на Украйна след войната и в консултациите да се включи лично и президентът Володимир Зеленски. Това обаче няма да се случи скоро, предвид ожесточените боеве по фронтовата линия, която, по думите на украинския държавен глава, е дълга 2500 километра.
Друг ключов момент е желанието на Чехия ЕС „драстично да намали зависимостта си от враждебни и нестабилни режими“. Тази цел предпоставя възможност за сблъсък с големите участници в блока като Германия и Италия, които в сравнение с други държави от ЕС са много по-зависими от руските енергийни доставки, особено на природен газ.
Чехия, подобно на Франция, разчита изключително много на ядрената си енергетика и планира да построи още атомни реактори, за да „гарантира енергийната сигурност на ЕС и да изпълни целите, които ЕС си е поставил в сферата на политиката по опазване на климата“.
Друга цел на Прага – да насърчи доброволните съвместни покупки на газ, може да се окаже по-подходяща за постигане на компромис между страните от блока.
Вчера руската компания „Газпром“ обяви, че за втори пореден ден намалява обема на газовите доставки по ключов европейски газопровод, което предизвика допълнителни сътресения в европейския енергиен сектор.
Чехите искат и да подсилят европейските отбранителни способности в сътрудничество с НАТО в борбата срещу дезинформацията и по въпроса за киберсигурността.
Намаляването на високата инфлация и подсилването на устойчивостта на европейската икономика също са част от чешките приоритети. През май инфлацията в еврозоната се повиши до 8,1 процента, а този месец в Чехия, която за разлика от 19 страни членки не използва общата европейска валута, скочи до 16 процента.
Фиала посочи, че тази инфлация е „пряка последица от войната на Путин срещу Западния свят“.