Дълго време Швеция предлагаше безопасност за избягалите от репресиите на турския президент Ердоган. Сега обаче той настоява за тяхната екстрадиция – като един вид входна такса, която Стокхолм трябва да плати за НАТО.
Бюлен Кенеш е смятал, че в Швеция ще се избави от тормоза на турските власти. Бившият редактор на вестник "Today's Zaman" е бил преследван за критики към президента, а след неуспешния преврат срещу Ердоган през 2016 г. е знаел колко жестоки ще бъдат репресиите срещу политическите опоненти. Затова и той, подобно на много други, бяга нелегално от Турция.
Кенеш разказва пред ДВ, че в Стокхолм е започнал нов живот. "Поех си въздух и си казах: "Дотук добре, опасността остава зад гърба ми".
Облекчението му обаче не изтраяло дълго.
През февруари шведските власти информират Кенеш, че турското правителство иска екстрадицията му и ще се наложи да се обоснове пред съда защо се нуждае от закрила в страната. В момента делото му се разглежда от Върховния съд на Швеция.
На 18 май Анкара обяви, че ще блокира поканата за присъединяване към НАТО на Швеция и Финландия, ако двете страни не предприемат редица действия. Сред изискванията на Ердоган е и репатрирането на хора, които той смята за терористи. Оттогава залогът за Кенеш се покачва.
Турският лидер все пак позволи на Хелзинки и Стокхолм да започнат процес на присъединяване с тристранен меморандум, подписан на срещата на НАТО в Мадрид през юни. Същевременно Ердоган твърди, че Швеция е обещала да върне на Турция повече от 73 души. В противен случай вратата на алианса щяла да остане затворена, настоява той.
Меморандум за неразбирателство?
В меморандума не е посочен подобен ангажимент, а шведското правителство отрича да е давало подобно обещание. Не е ясно и кои имена са в списъка, изпратен на шведските власти.
Бюлен Кенеш е сигурен в едно: какъвто и списък да съществува, неговото име най-вероятно е в него. Влизайки в Гугъл от компютъра си, Кенеш бързо се открива сред "заподозрените в тероризъм" от страна на Анкара. Разказва, че турските власти го обвинили в толкова много престъпления, че било физически невъзможно да ги извърши. Отрича и обвинението, че е гюленист - последовател на живеещия в САЩ религиозен лидер Фетхуллах Гюлен, когото Ердоган смята за лидер на терористична мрежа.
И депутати са мишена на Ердоган
Но Кенеш не е единственият, който се притеснява. Амине Какабавех е шведска депутатка с кюрдско-ирански корени, за чиято екстрадиция настоя турският посланик. Това се случи, въпреки че тя дори не е туркиня. Какабавех коментира пред ДВ, че е "много много притеснена" от настоящите отношения на Швеция с Ердоган. Опасява се, че все пак ще има депортации или екстрадиции на уязвими лица, въпреки обещанията на шведското правителство.
Самата Какабавех отдавна е обект на гнева на Ердоган. Той я нарича "терористка" заради подкрепата ѝ за кюрдски групи. Тя казва, че през последните дни контролираните от правителството турски медии са я обявили за член на ПКК, която е официално призната за терористична организация от ЕС. Тя отхвърля тези обвинения.
Дълго чакане до изборите в Турция?
Малко са наблюдателите, които смятат, че шведската политика в областта на даването на убежище ще се промени заради исканията на Ердоган. Но все пак има една точка от меморандума, която може да задължи шведските власти да предприемат действия, каквито по-рано не са прилагали.
Въпросната точка 5-а гласи: "Финландия и Швеция се ангажират да предотвратяват дейността на ПКК и всички други терористични организации и техните мрежи, както и дейността на отделни лица в свързани и вдъхновени групи или мрежи, свързани с тези терористични организации. Турция, Финландия и Швеция се споразумяха да засилят сътрудничеството за предотвратяване на дейностите на тези терористични групи."
Анализаторът Арас Линд от Шведския институт по международни отношения подозира, че Ердоган може да проточи спора, тъй като приоритет за него в момента е преизбирането му за президент през юни следващата година. "Мисля, че това е опит да се измести фокусът от много високата инфлация, която затруднява ежедневието на хората…", коментира той. Според Линд Турция разбира, че Швеция няма да промени политиката си за даването на убежище.
Но все пак до изборите в Турция остава цяла година. А Стокхолм не може да чака толкова дълго за влизане в НАТО.