Единственият по-сигурен начин президентът да провали третия мандат беше измежду кандидатствалите за него от досегашната управляваща коалиция да го даде на „Има такъв народ“ (ИТН). Давайки го на Българската социалистическа партия (БСП), Румен Радев хем привидно е за съставяне на управление, хем директно ни праща на избори. И въпросът сега е у кого ще остане горещият картоф на провала.
Един предизвестен провал
Проблемът е, че дори и да успее да се създаде, този кабинет постоянно ще живее в риск от преждевременна смърт. А който прекъсне живота му, може да се окаже виновен и да понесе щети на изборите. Но не и Корнелия Нинова, за която тази заплаха дори е печалба – и както не позволи износ на оръжие за Украйна, така с радост би наложила връщането на изгонените 70 руски дипломати и на газовите доставки от „Газпром“, ако ще и да падне от власт. И ще отиде на предсрочни избори с едни гърди пред „Възраждане“.
Разбира се, кабинетът може и да не предприема в идните 6 месеца много остър обрат към Русия, а да се занимава главно с инфлацията. Но ако и това мнозинство не направи по-големи крачки към съдебната реформа, както досегашното, тогава съвсем оголен ще е въпросът какво изобщо правят „Продължаваме промяната“(ПП) и „Демократична България“ (ДБ) в него. Единствено ИТН няма какво да губи – и без това изглежда няма да попадне в следващия парламент, затова може поне да остане още малко в този, да вземе пак някое ресурсно министерство и даже да получи удоволствието още веднъж да дръпне шалтера на правителството.
Търси се кой да свърши черната работа
ПП едва сдържа ентусиазма си за избори, за да гони по-голям резултат през октомври, без той изобщо да ѝ е в кърпа вързан, а и без да знае ще има ли изобщо по-добри опции за коалиция в следващия парламент. Единственият проблем е как ПП да изиграе играта си така, че не тя, а друг да провали мандата на БСП. Защото иначе част от избирателите ѝ ще се върнат в ДБ, уплашени, че стабилността на страната може хазартно да бъде проиграна.
Още повече, че ПП първа преговаря с БСП и не може да ѝ откаже веднага – трябва да прехвърли горещия картоф нататък. ИТН може да свърши черната работа, ако БСП изпълни желанието на ПП Асен Василев да е премиер, а ИТН наложи вето. Въпросът е какво Слави Трифонов и Тошко Йорданов ще получат в замяна, за да влязат в историята като провалили два свои мандата миналата година и два чужди тази година.
За ДБ ще е най-трудно да удържи диалектиката, хем да откаже на социалистите, хем да не прати страната на избори, срещу които най-убедително е говорила досега. Отделно, че трудно може да обясни на най-големите антикомунисти сред избирателите си, защо досега имаше червена линия за мандат на БСП, а сега не само няма такава, но и няма как да бъде заобиколена пряката коалиция със Столетницата, както беше при кабинета „Петков" - чрез двустранни споразумения на всяка формация с мандатоносителя, защото мандатоносител сега е самата БСП.
Егоистичният ход на Радев
Сякаш все пак има просто решение – ПП и ДБ да откажат заедно на БСП и да стоварят вината за изборите на президента. Хем това ще е напълно заслужено. Румен Радев съвсем егоистично направи третия мандат нефелен, давайки го на БСП, за да може да няма редовно правителство и да управлява пак със свое служебно (неясно докога, ако и в следващия парламент създаването на редовно се проточи или окаже невъзможно). И за да си върне окончателно електората на БСП. С прокремълските си позиции той вече е загубил избирателите на ДБ и на ПП, но пък в следващия парламент русофилите ще са повече, така че ще се радва на по-близки партньори.
Излизането на ПП и ДБ в опозиция на Радев така или иначе ще се случи по-късно, ако негов служебен кабинет вземе рязко проруски завой. Затова е по-добре отсега двете заедно да заявят опозиционност, още повече, че така или иначе делят общ електорат.
Благодарим и довиждане!
Откритото обвиняване на президента за провала на третия мандат отваря врати за предизборна коалиция между ПП и ДБ, без тя изобщо да е задължителна, и загърбва въпроса за вината на БСП, с която може да се наложи коалиция в следващия парламент. А как сега Кирил Петков и Христо Иванов да откажат на Корнелия Нинова? Като ѝ поставят конкретни условия в управленската програма, под които тя да се подпише публично. Например, срокове с много ясно формулирани стъпки за съдебна реформа, отказ от връщане на руските дипломати, отказ от плащане на руски газ в рубли… И понеже тя едва ли ще се ангажира с нещо толкова категорично, могат след едноседмични опити за разбирателство да ѝ кажат вежливо и твърдо: благодарим за поканата и довиждане.
Автор: Веселин Стойнев