Това, че Олаф Шолц не реагира незабавно на думите на Махмуд Абас, който сравни с Холокоста поведението на Израел спрямо палестинците, в най-добрия случай може да се определи като пълна безпомощност. Канцлерът посрещна безмълвно провокацията, която буквално гласеше: „От 1947 година досега Израел е извършил 50 кланета в 50 палестински селища. 50 кланета, 50 Холокоста“. Непосредствено след това говорителят на Шолц прекрати пресконференцията на двамата, а Шолц и Абас си стиснаха ръцете.
Напълно ясно е, че един германски канцлер не бива да допуска на германска земя гостът му да отрича, да омаловажава или по някакъв начин да петни спомена за най-ужасното престъпление в човешката история. Холокостът – за който очевидно в Германия постоянно трябва да се напомня – е бил планиран в Берлин. Вината за смъртта на шест милиона евреи носи националсоциалистическа Германия. Възпоменанията в памет на жертвите и днес са отговорност на германското федерално правителство.
Колко силна е все още германската историческа памет?
Очевидно обаче в германската историческа памет нещо куца. По друг начин не бихме могли да си обясним защо Олаф Шолц прояви бърз рефлекс, когато стана дума за понятието „апартейд“. Понятие, което е много спорно, и което израелското правителство постоянно осъжда като антисемитско – последно по повод доклад на „Амнести интернешънъл“. Това е и понятие, което в много интелектуални кръгове в Израел, САЩ и в Германия се обсъжда много ожесточено. Това, че канцлерът подчерта как той и федералното правителство не използват понятието, е важно. Очевидно в това отношение Шолц е бил добре подготвен.
Как обаче бе възможно той да не предположи, че Абас може да направи сравнение с Холокоста? В крайна сметка това не е първият случай, в който палестинският президент се опитва да привлече вниманието с неприемливи изявления. И тук се вижда едно скандално неразбиране: германското правителство не бива непременно да класифицира понятията, които се дискутират в рамките на Близкоизточния конфликт. И които, освен от Абас, се използват и от много други палестинци, както и от уважавани правозащитни организации. Когато обаче говорим за Холокоста, се преминава една червена линия. В този случай Германия е длъжна да не мълчи. Това, че Олаф Шолц не отхвърли думите на Абас незабавно, нанесе сериозни щети на имиджа на Германия и не може да бъде извинено.
След пресконференцията канцлерът написа в Туитър: „Дълбоко съм възмутен от недопустимите изявления на палестинския президент Махмуд Абас. Точно за нас, германците, всяко омаловажаване на Холокоста е непоносимо и неприемливо. Осъждам всеки опит за отричане на престъпленията на Холокоста“.
Но това обяснение дойде твърде късно – тъй като скандалът вече бе стигнал до Израел и само допълнително нажежи и така изключително напрегнатата ситуация в Близкия изток. Израелският премиер Яир Лапид, който е син на оцелели от Холокоста, написа в Туитър по повод думите на Абас следното: „Историята няма да му прости“.
Абас не представлява всички палестинци
Думите на Абас няма нужда да бъдат коментирани повече – те са срамни и злонамерени. Но вредят най-вече на палестинците, които са заслужили отново да изберат кой да ги представлява пред света (да припомним, че от последните демократични избори са минали 16 години). И са заслужили да имат президент, който полага усилия в сферата на дипломацията. Абас трябваше да се постарае след пресконференцията да се говори за това, че въздушно нападение на израелската армия само преди няколко дни причини смъртта на пет деца в ивицата Газа. Вместо това той омърси паметта за жертвите на Холокоста, а така – и имиджа на всички онези палестинци, които никога не биха омаловажили Холокоста. И които не желаят на себе си и на израелците нищо повече от мир.
Автор: Сара Хофман