До днес Европа беше най-желаното място за живеене. Не само заради изключителната природа, разбира се. В последните години средният годишен доход от 40 000 евро на глава от населението в европейския съюз доближи значително този на Съединените американски щати, който е около 45 000 долара на човек. Седемдесетте години мир на „Стария континент“ бяха оползотворени за реализиране на забележителен икономически скок. Той предостави на европейците възможността да ползват завидна социална система, здравеопазване и битов комфорт. Всичко това не можеше да бъде осъществено без внос на външни изкопаеми енергиени източници.
Докато Съединените щати са самозадоволяващи се по отношение на енергията, европейците не са. Тази зависимост на европейската икономика води до създаване Европейски съюз - първоначално от шест члена: Франция, Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург. Докато на Запад държавите се организират за нов вид капитализъм, почиващ върху многопартийна система, свобода на словото и правова държава, на Изток се въвежда еднопартийна система чрез терор и насилствена колективизация, водени от марксическа идеология. Източноевропейците обаче не тръгват с радост по пътя към социализма и опитват да се съпротивляват.
Репресията е безжалостна. Първата жертва е земеделецът Никола Петков, който увисва на бесилото на 23 септемврли 1947 година, абсолютно невинен. Френски журналисти описват героизма му и пълната липса на сериозни обвинения, но свободния западен свят не предприема нищо. По-голяма е драмата, която се разиграва в Източна Германия. През юни 1953 година 60 000 въстаници кръстосват юмруци с полицията, хвърлят камъни и бият с тояги защитниците на новата система. Някои от тях носят американски знамена. Валтер Улбрих вика на помощ „Червената армия“ и наченатата революция е удавена в кръв. „Братята“ им от Западната зона съчустват, но не предприемат нищо.
Американският президент Дуайт Айзенхауер осъжда репресията, но единствената санкция срещу комунистическата диктатура, която предприема е създаване на радиостанцията „Свободна Европа“. Отчаяни източногерманците започват да бягат на Запад през Берлин. Когато техния брой достига 3 милиона, режима на Валтер Улбрихт издига „Стената на срама“. Въпреки препятствието стотици смелчаци опитват късмета си. 138 падат под куршумите на граничарите. Немската трагедия достига върхове, когато на 1 февруари руският министър Николай Патоличев и немският му колега Карл Шилер подписват първия договор за внос на руско синьо гориво.
Този пример е само едно начало. Той показва началото на историческия компромис направен от Запада, благодарение на който социалният живот в Западна Европа настигна американския. Само 3 години след революцията в ГДР последва „Унгарската революция“, която също бе смачката от танкове. След нея и „Пражката пролет“ с чешкият герой Ян Палах, който се самозапали пред един съветски танк. Въреки безжалостната диктатура на Изток, съпроводена с хиляди жертви, очите на западните управляващи не изпускаха параметрите на икономическите показатели, които бележиха постоянен растеж благодарение на руските енергийни доставки.
В отношенията с Русия въпреки НАТО и Варшавския пакт винаги надделява икономическия интерес. Въпреки идеологическото противопоставяне никаква криза не успя да попречи на стокообмена между Русия и Запада, на първо място между Русия и Америка. И когато някои говорят за „морал“ те първо трябва да се запознаят с идустриалната авантюра на най-големият американски "антикомунист" Хенри Форд. Стъпил на руска земя американецът е замаян пред мащабите на страната и възможността да се извадят печалби от нейната изостаналост. Неговите инженери внасят цели заводи за автомобили и камиони.
Най-голямата придобивка в производството са конвейрите, непознати дотогава. Форд приема в собствените си автомобилни заводи в Детройт на обучение руски работници. Марките ЗИС преименувана на ЗИЛ, Москвич и Ford Focus са резултат на това сътрудничество. Хрушчов разобличава Сталин, но не забравя неговия завет: „Ние сме изостанали с 50-100 години от тях, затова трябва да ги настигнем в срок от 10 години!“. За съжаление за „настигането“ руснаците ползват танкове Т-34, произведени в заводи до Сталинград с американска помощ. Същите тези железни „гъсеници“ нормализират „комунистическата система“ в Дрезден, Лайпциг, Будапеща и Прага.
Форд младши продължава делото на баща си, но поради наивност или непознаване на местните нрави, авантюрата на най-големия за времето си автомобилен конструктор приключва с огромни загуби. Един друг американец с далечни руски корени е много по-щастлив. Без изобщо да се интересува от политика, ГУЛАГ или човешки права – Арманд Хамер се сприятелява последователно с Ленин, Брежнев и Горбачов. Жени се за рускиня и сключва договор в Москва за 20 милиарда долара.
С времето обаче става ясно, че европейските интереси не съвпадат с американските. Между двата бряга на Атлантическия океан изникват различия. Американците съзнават, че не е достатъчно да разполагаш с пазар и да се самозадоволяваш с енергия, защото ако не продаваш стоките си извън територията, те грози упадък. Де Гол и Аденауер предвидиха именно тази опасност – да не бъде залята Европа с американски стоки и да се намерят нови източници на енергия извън американските.
В продължение на 30-40 години тази идея бе реализирана в условия на „мирно съвместно съществуване“. Тя бе реализирана, може би прекалено добре, защото размяната на европейски технологии и стоки срещу руски газ, петрол и суровини, надмина всички очаквания. За Русия Европа и се оказа отличен партньор, а близостта на най-богатата на изкопаеми енергийни източници страна улесняваше реализацията на всички надежди за растеж. Погълнати във вътрешнополитически борби, сигурни в американския военен чадър, европейците подцениха сянката, която техният успех хвърля върху създателите на НАТО. Европа не видя, че нейният успех пречи!
Нейните ръководители не видяха кой подпали кратката война между Русия и Грузия през 2008 година. Останаха безразлични свидетели на „Майдана“ и не обърнаха внимание на украинския национализъм, в който инвестираха американците. Когато европейските медии публикуваха милиардите,вложени в свалянето от власт на Виктор Янукович, американската дипломатка Виктория Нюланд буквално тегли една майна на Европа. „Fuck the EU ! "
Европейските управляващи, притиснати от ораторския талант на Зеленски, вместо да се опитат да разплетат украинската плетеница, предпочетоха да скъсат с Русия. Приложиха санкции от които страдат самите те. Курсът на еврото се срина. Това е показател за доверието на финансовите пазари в европейската монета, която от само себе си отразява мнението на инвеститорите в политиката на европейците. От другата страна на океана американската икономика бележи нов подем, за разлика от европейската, която се лиши сама от руския пазар и от руските енергийните източници.