Тя вече била запазила една виличка в Нидерландия, а у дома в германския град Гелзенкирхен хладилникът бил зареден с всичко необходимо, дори с любимата бира на зетя. Учителката Ягмур Аслан обикновено летува в родната си Турция, но тази година, заради бременността, останала в Германия и поканила на гости сестра си Адалет и съпруга ѝ Ариф. "Толкова много се радвахме, че ще дойдат", казва жената.
Но двамата били принудени да си останат в Турция, защото не получили визи. В отказа, който им изпратила германската консулска служба в Анкара, четем: "Налице е основателното подозрение, че не възнамерявате да напуснете територията на държавите членки до изтичане на визата".
"Това е произвол"
"Що за глупости!", гневи се Ягмур Аслан. "Адалет и Ариф са учители, имат си собствена къща в Турция и са здраво свързани със страната. Те просто искаха да прекарат три седмици в Германия." Семейство Аслан уверява, че всичко било свършено според правилата: внесена била декларация за издръжка, документите за виза били подготвени от специализирана фирма, която представила от името на кандидатите изискуемите нотариални актове, данъчни декларации, извлечения за месечни доходи и банкови извлечения. Хората си платили и таксите. "Но всичко отиде на вятъра", оплаква се Ягмур Аслан.
Описаният случай изобщо не е някакво изключение. Безчет изнервени турци и туркини изливат гнева си в социалните мержи. И в Дойче Веле звънят студенти, хора на изкуството и бизнесмени, които се оплакват от "произвола на германските служители". А аргументацията на германските консулски служби подхранва подобни подозрения. Защото отказът за издаване на виза често пъти се обяснява с това, че целта на пътуването "не звучи убедително" или че "съществуват съмнения в намерението на кандидатите за виза да се завърнат в страната си".
Сюлейман Уребе, студент по европейската програма Еразъм, разказва, че дори си намерил германски гарант (макар това да не се изисква за студентите по програмата Еразъм), но въпреки това не получил виза. Този отказ означава незачитане на програмата Еразъм и разрушава мечтите на младите хора, възмущава се Сюлейман. Разочарована е и младата галеристка Есенгюл Челик, която искала да участва в световноизвестното изложение на модерното изкуство "Документа" в Касел, но така и не получила виза.
В писмо до Дойче Веле един бизнесмен пък разказва, че трима от неговите петима сътрудници не получили визи и той бил принуден да се откаже от участието си в един панаир в Дюселдорф. Досега фирмата всяка година участвала в изложението, а служителите ѝ винаги получавали визи.
Известният кинодокументалист Юмит Кивандж разказва на свой ред за проява в памет на негов покоен приятел в Хамбург, в която трябвало да участва и арт-група от Турция. Двама души обаче не получили визи и пътуването пропаднало.
Статистиката на германското Министерство на външните работи също показва, че през последните години все повече турски граждани получават отказ на молбите за виза. През 2014 година германските консулски служби в Турция са обработили близо 200 000 молби за виза и са отхвърлили 5,9% от тях. През 2021 година заради пандемията подадените молби са едва 129 000, но отказите вече възлизат на 19%. А през първата половина на тази година се отхвърля всяка пета молба за виза.
Добре информирани източници твърдят, че неблагоприятното икономическо и политическо положение в Турция намира отражение и в издаването на германски визи. Галопиращата инфлация, високата безработица и масовите нарушения на човешките права едва ли са най-изгодните условия за получаване на германска виза, казва опитен журналист, който предпочита да остане анонимен.
Тенденцията важи и в други държави от Шенгенското пространство, където на турските граждани все по-често се отказват визи. Депутатът в турския парламент Зия Алтънялдъз твърди, че през 2014 година са били отхвърляни само 4% от молбите за виза за Шенгенското пространство, докато през 2020 числото е три пъти по-високо. А според портала schengenvisainfo.com през миналата година са били отказани визи на 19% от кандидатите.
Рестриктивната визова политика причинява големи загуби на турските туроператори, някои от които са направо пред фалит. Да не говорим, че таксите в размер на 80 евро не се възстановяват при отказ на виза, което - според цитирания портал - е нанесло на отхвърлените кандидати загуби в размер на 26 милиона евро в рамките на пет години.
"Държим тази несправедливост да бъде отстранена"
Турският външен министър Мевлют Чавушоглу разкритикува тази рестриктивна визова политика. Според него това се правело умишлено, за да се навреди на партията на Ердоган пред изборите догодина. Министърът каза, че в близките дни ще повика посланиците и заплаши, че Турция ще реагира с ответни мерки.
В отговор на запитване на Дойче Веле говорителка на германското Министерство на външните работи обясни, че съответните консулски служби решават визовия въпрос отделно за всеки конкретен случай, ръководейки се от закона и правилата и след внимателна проверка на молбата. Тази проверка обхващала намерението на кандидата да се завърне в страната си, което обикновено се доказва чрез факти за неговата семейна и финансова обвързаност.
"На този фон изобщо не мога да разбера защо отказаха виза на сестра ми", гневи се Ягмур Аслан от Гелзенкирхен. "Сестра ми и зет ми са учители, имат собствено жилище и спестявания. Защо тогава им отказват виза?" Засегнатото семейство иска преразглеждане на отрицателното решение. "Държим тази несправедливост да бъде отстранена", казва Аслан.
Автор: Елмаз Топчу