За валутните пазари новата седмицата започна с нов 20-годишен максимум на долара, а еврото остава в отстъпление, след като през почти цялата минала седмица се търгуваше под паритета с американската валута. Пазарни анализатори очакват дори да има известни колебания в обратна посока тази тенденция да се запази в близко бъдеще, което ще повлияе върху посоката на капиталовите потоци, както и върху цените на суровините на международните пазари, и в частност - на енергоносителите. Обменният курс на дадена валута освен това може да бъде "присъда" за икономическите перспективи и в това отношение везните не са наклонени в полза на Европа, пише БТА.
Историята има две страни: от едната е слабото евро, от другата – силният долар.
Най-високата си стойност - от 1,18 долара - европейската валута отбелязва малко след въвеждането си на 1 януари 1999 г., но след това отстъпва продължително, спадайки до границата от 1 долар през февруари 2000 година. Историческия си минимум от 82,30 цента еврото достига през октомври 2000 г., преди отново да се покачи над паритетното равнище през 2002 г., когато големият търговски дефицит на САЩ и счетоводни скандали на Уолстрийт оказват натиск върху долара. Зад тенденцията, наблюдавана напоследък, стоят две причини: разликата в лихвените равнища от двете страни на Атлантика и войната в Украйна, посочва германският "Тагесшпигел". Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ вече няколко пъти вдигна водещите си лихви, които достигнаха диапазона 2,25-2,5 процента. В петък, на конференцията в Джаксън Хоул, Уайоминг, централния банкер на САЩ Джером Пауъл бе категоричен, че регулаторът възнамерява да продължи да следва агресивна парична политика.
УФР вероятно ще заложи на още големи увеличения на лихвените проценти през следващите месеци, тъй като е фокусирано върху укротяването на инфлацията в страната, достигнала до 40-годишен максимум, каза той. Пауъл призна, че продължаващото затягане на кредитирането ще причини затруднения за много домакинства и фирми, тъй като по-високите лихви допълнително забавят икономиката и потенциално водят до загуба на работни места. "Това е неприятната цена за намаляване на инфлацията", каза Пауъл, след което добави, че "неуспехът да се възстанови ценовата стабилност би означавал много по-голям проблем".
Донякъде може да се каже, че Вашингтон има възможност да си позволи подобна позиция - американската икономика засега изглежда успява да постигне значително "по-меко кацане" след шоковете напоследък, както свидетелстват стабилният трудов пазар и нарастващото потребителско доверие. С повишаването на ставките на УФР лихвите по лихвоносните инвестиции също са склонни да се покачват. По-високата възвръщаемост привлича парите на инвеститорите от еврови към инвестиции, деноминирани в долари. Тези инвеститори ще трябва да продават евро и да купуват долари, за да влагат в желаните активи, което тласка еврото надолу, а долара - нагоре. "Парите ще отидат там, където има по-висока доходност", отбеляза Карстен Бжески, главен икономист за Германия и Австрия на банка Ай Ен Джи (ING), цитиран от "Дойче веле".
ЕЦБ обаче не може да отговори със същото – институцията от Франкфурт само веднъж е повишавала лихвата си – с 0,5 процентни пункта, до нулево равнище след осем години на отрицателни ставки. Очаква се да обяви още едно повишение през септември. Тази посока на паричната политика в еврозоната обаче може да бъде спряна от сгъстяващите се облаци над европейската икономика - очакванията за бързо възстановяване от КОВИД-19 бяха заменени от прогнози за рецесия, за което основна причина са високите цени на енергията и рекордната инфлация.
Зависимостта на Европа от доставките на енергоносители от Русия се оказа огромна икономическа и геостратегическа слабост след избухването на конфликта в Украйна, който се води вече шест месеца и няма изгледи да приключи скоро. Цените на енергията доведоха инфлацията в еврозоната до рекордните 8,9 процента през юли, оскъпявайки всичко - от хранителни стоки до сметките за комунални услуги. Ситуацията се утежнява и от опасенията, че правителствата ще трябва да въведат режим на природния газ за енергоемки сектори като стоманодобива, производство на стъкло и селското стопанство, ако Русия допълнително намали или затвори напълно газовите кранчета.
Тази седмица "Газпром" ще спре напълно за три дни доставките по газопровода „Северен поток-1“, който и без това вече функционира със силно намален капацитет, и големият въпрос ще бъде дали те ще бъдат възобновени по план след 2 септември. Цените на природния газ на европейския газов хъб TTF в Нидерландия скочиха до рекордно високи стойности на фона на намаляващите доставки, страховете от по-нататъшни прекъсвания и силното търсене.
В края на миналата седмица спотовата цена на газа в Европа премина 3500 долара за 1000 куб. м за пръв път от март и доближи достигнатия тогава рекорд от 3900 долара. В последните дни контрактите леко отстъпиха, но продължават да флиртуват с прага от 3000 долара за 1000 куб метра, което нанася нов удар на европейската промишленост. Това с особена сила важи за Германия, която повече от десетилетие е основният двигател на европейската икономика, а основните сектори на промишлеността ѝ реално не биха могли да функционират без руския газ.
Сега скъпият долар нанася нов удар на европейската промишленост, оскъпявайки още повече вноса на основни стоки и услуги, включително петрол. Този ефект бе усетен болезнено още през първото полугодие – ако петролът е поскъпнал с 21 процента, изчислено в долари, то в евро поскъпването е цели 38 процента. "Заради слабото евро и без това скъпата енергия ще стане още по-скъпа", посочва финансовият експерти Томас Алтман от "Кю Си партнърс" (QC Partners).
В търсене на сигурност
Щатският долар все още е доминиращата валута в света, в която се извършват международните търговски операции и се съхраняват голяма част от резервите на централните банки. Той печели от статута си на сигурно убежище за инвеститорите във времена на несигурност. В момента се наблюдава силен тласък и за друга валута, ползваща се със славата на сигурна инвестиция – швейцарския франк, който от началото на годинатa е поскъпнал с близо 8 процента спрямо еврото, отбелязва германският в. "Тагесшпигел". Дълго време швейцарската централна банка с целенасочени интервенции поддържаше курс от 1,08 франка за едно евро, но според банкерите в Цюрих за това вече няма основания и, опасявайки се от "внасяне" на инфлация, те се насочиха към промени в политиката си още преди ЕЦБ. Снощи референтният курс на ЕЦБ спрямо швейцарския франк също бе под паритетното ниво - 1 евро се котира за 0,9670 шв. франка.
Анализатори на валутните пазари и инвестиционни стратези прогнозират, че слабостта на еврото ще се запази и то трайно ще се котира под 1 долар.
"Дали заради предстоящата енергийна криза и съответно засилващата се опасност от рецесия, но курсът на еврото още доста време вероятно ще остане под паритета. Същевременно в момента има и вероятност еврото да потъне още повече спрямо долара“, предупреждава Юрген Молнар, стрaтег по капиталовите пазари в "РобоМаркетс" (RoboMarkets). Американски банки като "Морган Стенли" (Morgan Stanley) прогнозират, че еврото ще се задържи на ниво 0,99 долара до края на годината. Подобни са и очакванията на очакванията на германската "Комерцбанк" (Commerzbank), а според стратези на японската "Номура интернешънъл" (Nomura International) еврото може да спадне дори до 0,95 долара.
Кой печели и кой губи?
И тук нещата са двустранни и взаимно обвързани. САЩ и ЕС са основни търговски партньори, така че промяната на обменния курс ще се усети и от двете страни. Американските туристи в Европа ще намерят по-евтини сметки за хотели и ресторанти и входни билети, докато за европейците посещение на Съединените щати или други страни, в които доларът доминира, ще стане по-голямо финансово предизвикателство.
В САЩ по-силният долар означава по-ниски цени на вносните стоки - от автомобили и компютри до играчки и медицинско оборудване, което всъщност може да допринесе за укротяване на инфлацията. Същевременно прави произведените в САЩ продукти по-скъпи на отвъдморските пазари, разширявайки търговския дефицит и давайки на чуждестранните продукти ценово предимство на местния пазар. Американските компании с голям бизнес в Европа ще трябва да гледат как приходите им от този бизнес се свиват, когато и ако решат да върнат тези печалби обратно в САЩ. Ако печалбите в евро останат в Европа, за да покрият разходите по дейността на Стария континент, обменният курс става по-малък проблем.
По-слабото евро пък поставя почти нерешима дилема пред Европейската централна банка, защото означава по-високи цени на вносните стоки, особено на петрола, чиято цена е в долари. ЕЦБ вече е дърпана в различни посоки: от една страна да повишава лихвените проценти като традиционно "лекарство" за инфлация, но по-високите лихви носят риск от забавяне на икономическия растеж, което в момента никой не може да си позволи. Същевременно по-слабите позиции на единната европейска валута могат да направят европейските експортни стоки по-конкурентоспособни на цена в САЩ и да оскъпи американската продукция за европейските клиенти, давайки по този начин косвено тласък на европейските производители.