Постсъветски хартиен тигър
Според Устава на ОДКС (Организация на Договора за колективна сигурност) основните ѝ цели са „укрепване на мира, международната и регионална сигурност и стабилност, колективна защита на независимостта, териториалната цялост и суверенитета на държавите-членки“. Хартата също така предвижда, че държавите-членки се борят с "международния тероризъм и екстремизма, незаконния трафик на наркотици и психотропни вещества, оръжия, организираната транснационална престъпност, нелегалната миграция", пише icds.ee.
Но доколко ОДКС е в състояние да изпълни декларираните задачи, не е съвсем ясно. Организацията никога не е участвала пряко във военни конфликти. Трафикът на наркотици в поверената ѝ територия продължава да се разраства. Проблемите, свързани с нелегалната миграция, само се задълбочават. И единственият прецедент за мироопазваща мисия на ОДКС се случи през януари 2022 г., когато президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев се обърна за помощ към съюзниците на фона на антиправителствени протести.
ОДКС не се превърна в сериозна алтернатива на НАТО, който навремето беше Варшавският договор, без да придобие основния атрибут - автоматизирана система за взаимопомощ. А стабилността и ефективността на колективната сигурност се тества именно в кризисни ситуации.
Никол Пашинян, министър-председателят на Армения, която председателства ОДКС, дори се оплака, че по време на 44-дневната война с Азербайджан страната му не е дочакала помощ от съюзниците. Армения имаше основателен въпрос: защо „руските миротворци“ напуснаха точно, когато Азербайджан започна нова офанзива и заплаши с пълно военно поражение?
ОДКС не се справя и с огнищата на напрежение в Централна Азия. Какво струва само постоянно тлеещият граничен конфликт между самите страни членки: Таджикистан и Киргизстан, където кризата с различна степен на интензивност продължава повече от дузина години.
Освен това заплахата от талибаните в Афганистан не е изчезнала. Кремъл се опасява, че ако не успее да постигне споразумение с талибаните, те може да нападнат територията на съседната република Таджикистан и тогава Москва ще трябва да изпълни своите съюзнически задължения. И ако Русия откаже да помогне на Таджикистан под същия предлог като Армения във войната срещу Азербайджан, тогава цялата структура на ОДКС ще се разклати.
С такива съюзници нямате нужда от врагове
В продължение на вътрешните борби на Алианса някои страни от ОДКС продадоха оръжие на Азербайджан, което по-късно използваха във войната срещу Армения. Например, Беларус достави на азербайджанската армия реактивната система за залпов огън „Полонез“. Острите дискусии в рамките на ОДКС са предизвикани от тясното военно сътрудничество между отделните страни членки и Турция, която също оказва значителна подкрепа на Азербайджан. Ако тенденцията се запази, Русия, като източник на военно-техническа помощ, може в крайна сметка да загуби своя монопол, което ще се отрази на привлекателността на ОДКБ като цяло.
Спадът на интереса към руските оръжия се улеснява и от факта, че след изтеглянето на американските войски от Афганистан САЩ са готови да прехвърлят част от своята военна техника в страните от Централна Азия. Това показва слабостта на позициите на ОДКБ и несъвършенството на някои разпоредби на споразумението.
Под въпрос е и прозрачността на „съюзническите“ намерения на Руската федерация по отношение на партньорите в ОДКБ. Така Русия за пореден път демонстрира истинската си същност: веднага след Петербургския международен икономически форум, на който президентът Токаев категорично отказа да признае публично псевдорепубликите на „ЛДНР“, Москва ограничи износа на казахстански петрол, като набързо блокира транзита чрез Каспийския тръбопроводен консорциум. Но след призива на Казахстан към Съединените щати за помощ, забраната също беше бързо отменена. Малко по-късно президентът Токаев лично инструктира правителството да „създаде благоприятни условия за преместване в Казахстан“ на чуждестранни компании, напуснали руския пазар.
Руски колос на глинени крака
Войната в Украйна доказа стратегическата, оперативна и тактическа слабост на Русия. Сега, като агресор, тя е обект на по-строги международни санкции, което от своя страна не може да не се отрази на репутацията на Русия в рамките на ОДКБ. В търсене на съюзници руският президент Владимир Путин реши лично да посети Иран за разговори с президента Ибрахим Раиси. Всъщност това посещение се превърна в един вид жест на отчаяние. Путин дойде в Техеран не да изисква, а да моли за военно-техническа помощ (дронове) и за механизми за заобикаляне на технологичното ембарго на Русия (електроника, микрочипове, технологии за военно-промишления комплекс и други).
След всичко това Русия просто вече не е в състояние да претендира за ролята на единствен гарант на сигурността на страните от ОДКБ. А самата ОДКБ вече трябва да се разглежда само като гаранция за запазването на военните обекти на Руската федерация в постсъветското пространство: военната база Гюмри (Армения); космодрума Байконур и полигона за стратегическа противовъздушна и противоракетна отбрана в Сари-Шаган (Казахстан); военновъздушната база в Кант и базата за изпитания на торпедни оръжия в Каракол на езерото Исик-Кул (Киргизстан); 4-та военна база и оптичен комплекс "Прозорец" (Таджикистан).
Почти всички руски интеграционни проекти и опити за изграждане на съюзи между бившите съветски републики се провалиха. И организациите, създадени с усилията на Руската федерация, на практика се оказаха неспособни да обърнат основната тенденция от последните години - намаляването на руското влияние в постсъветското пространство.