Отидете към основна версия

4 803 26

Психиатърът проф. Петър Маринов пред ФАКТИ: Амбицията у политиците за постигане на доминация е доста изразена

  • петър-
  • маринов-
  • психиатър-
  • стрес-
  • деца-
  • психични разстройства

Сега, когато разбрахме при ковид, че може внезапно да загубим живота си, започнахме да го ценим повече, казва експертът

Снимка: Личен архив
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Страх, стрес, депресия. Колко е болно обществото ни и как темата Ковид 19 се превърна в ирационален страх, надхвърлящ реалната опасност… Ето какво сподели пред ФАКТИ проф. Петър Маринов, председател на Асоциацията на експертите по психично здраве.

- Проф. Маринов, колко е психирано обществото, в което живеем. Ще имаме ли газ, няма ли да имаме. Ще се къпем ли през зимата, или няма да се къпем. Ще си покрием ли сметките вкъщи, или няма да можем. Всичко това как се стоварва върху психиката на хората?
- Това са тежки стресови ситуации за целия народ. Тези хора, които са податливи на стреса, разбирайте голяма част от обществото, развиват най-различни симптоми. Когато са психични симптоми – като тревожност и депресия, това е сравнително добре, защото това е една буферна защита на психиката. Когато се премине през тази защита, се минава към телесните симптоми. Това са т.н. психосоматични разстройства – инфаркт, инсулт, хипертония, диабет. Те са много по-подмолни и за съжаление са силно зависими от психиката.

- Стресът, в който живеем, как ни влияе…
- Стресът е другото име на несигурността. Влияе ни в ниски дози добре. Когато обаче е абсолютно неконтролируем и идва от няколко страни, човек започва да се чувства в безтегловност.

- Дайте пример…
- В момента се говори, че живеем в няколко кризи едновременно. В тази безтегловност – не говоря само за горива, за страха от войната, международното положение, политическата обстановка, страховете се мултиплицират. Натрупват се, а тогава страхът влияе много деструктивно.

- За да се справят с това, хората често се затварят. Това е защитна функция. Колко обаче ни пази този подход или не ни пази…
- При затварянето или когато човек се усамоти, той губи контакт с другите хора, а това не е добре. Споделянето разтоварва от стреса. Когато човек вентилира емоцията, когато я изговори с приятели, е много по-добър шансът да се справи със стреса.

- Стресът от Ковид 19 колко е голям? Какви депресивни и тревожни разстройства отключва? Как хората да се справят с тях?
- Мисля, че в голяма степен вече знаем как да се справим с тази пандемия. Доста хората минаха през инфекцията, други са имунизирани. В този смисъл мисля, че голямата вълна на стреса от Ковид 19 е зад нас. Но ковид бе един стрес, сега ни връхлитат други.

- Какво имате предвид?
- Икономическата криза, политическата криза, военната криза.

- В този смисъл дали хората започнаха да ценят повече живота след ковид пандемията?
- Да, смятам, че голяма част от хората започнаха да ценят живота повече. Сред познатите ми има много хора, които буквално хванаха да обикалят света, след като се поотвориха държавите. Някак хората се отвориха и искат да усетят вкуса на живота, да го консумират сега и на момента, да си доставят приятни емоции.

Явно преди ковид пандемията гледахме на живота като даденост.

А сега, когато разбрахме при ковид, че може внезапно да загубим живота си, започнахме да го ценим повече.

- Защо в последно време говорим по-често за паническите разстройства. Дава се статистика, че всеки четвърти човек страда. А преди 20-30 години не е било така?
- Паническото разстройство, като и депресията, са много силно зависими от стреса. Когато имаме високо ниво на стрес в обществото, тази болест зачестява. За разлика от шизофренията, която по правило не се влияе толкова от стресови фактори.

- Как може да разпознаем, че попадаме в плен на паническо разстройство?
- Нещата не са толкова сложни. Обикновено има телесни симптоми, които предшестват всичко –

сърцебиене, изпотяване и треперене на ръцете, усещане за слабост в краката и после се поражда страхът.

Страхът ни е свързан с инфаркт и инсулт. По-рядко е породен от припадък или загуба на разсъдък. Страхът е от пълна загуба на контрол върху телесните или психичните функции.

- Понеже все още сме в плен на емоциите от изборите. Бихте ли направил един психопрофил на политиците, които гледаме всеки ден? Стабилни ли ви се виждат психически…
- На момента виждам в политиците ни, а и те ясно я показват и демонстрират, една прекомерна свръхамбициозност. До известна степен това може да е полезно, но на моменти, както се казва по народно му „… че се пресолява манджата“, тази свръхамбиция става определено вредна.

- Да разбирам ли, че визирате по-младите политици, когато говорим за амбиции…
- Властта е заразна. Това, което идва от по-младите, се прехвърля и към по-улегналите. Амбицията у политиците за постигане на доминация е доста изразена.

- Защо и как се увеличава стресът в детската възраст? Децата днес по-щастливи ли са от времето преди 20 години, например…
- Има голяма група деца, които поживяха година и повече само вкъщи, пред компютъра в режим на онлайн обучение. Те нямаха контакти с други деца. Те живяха в едно виртуално пространство, а това, само по себе си, е стрес. Когато около тях, визирам родителите, започват да говорят, че близък се е заразил с ковид, че друг е починал от ковид, това влияе и на децата.

Стресът при децата се пренася – той е силен и интензивен.

При децата също се забелязва увеличение на дела на паническите разстройства. Особено при тези в юношеската възраст.

- Това е притеснително…
- Да, притеснително е, но е факт.

- Може ли да говорим процентно с колко се е увеличило?
- Усреднените проценти за Европа и САЩ са около 20. Има страни и с 35% засегнати деца. Говоря най-вече за възрастовата група на тийнейджърите, защото те вече имат повече съзнание. Обстоятелствата около тях ги интересуват повече. По-малките деца са по-екранирани. Те все още в много голяма част зависят от татко и мама. Докато тийнейджърите са податливи на информационния поток, създават и развиват контакти с други. Но и те са податливи на стрес и са значително по-лабилни, ако ги сравним с по-големи хора, които държат съдбата си в ръце. Като пример мога да дам, че скоро от ковид почина бащата на едно дете и то го преживява много, много по-тежко.
--------------------------------
Проф. Петър Маринов е председател на Националната асоциация на експертите по психично здраве. Психиатър и съдебен психиатър с дългогодишен опит, университетски преподавател и автор на многобройни научни трудове и публикации в наши и чуждестранни издания. В момента преподава в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора. Съосновател на сдружени "Колегиум "Частна психиатрия".

Поставете оценка:
Оценка 3.3 от 7 гласа.

Свързани новини