Джо Байдън се надяваше, че ще успее да разреши енергийната криза преди междинните избори в САЩ. Но решението на ОПЕК да намали добива на петрол нанася тежък удар на Запада и е в полза на Владимир Путин.
Американският президент Джо Байдън реагира остро на решението на ОПЕК+ да намали продукцията си на петрол с два милиона барела дневно - около 2 процента от световното потребление. Байдън го определи като "разочарование", което показва, че явно има "проблеми", визирайки отношенията между САЩ и традиционния им съюзник Саудитска Арабия. След като решението беше обявено, говорителката на Белия дом Карин Жан-Пиер отправи критика към ОПЕК+, че са се "съюзили" с Русия.
Путин ще продължи да финансира войната с доставките на петрол
Във вторник, 11 октомври, Белият дом съобщи, че Байдън иска да преразгледа отношенията със Саудитска Арабия и че "това ще има последствия". Американският президент посети Саудитска Арабия през юли и демонстрира добри отношения със саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман, който беше международно изолиран в продължение на няколко години след убийството на журналиста Джамал Кашоги.
Пътуването до страната, която многократно беше критикувана за незачитане на правата на човека, донесе на Байдън критики у дома, но беше важно с оглед на междинните избори в САЩ, преди които той искаше да разреши кризата с цената на енергията, предизвикана от войната, която Русия води в Украйна. Саудитска Арабия обаче взе решение, което може да се разбира от САЩ единствено като пренебрежение. Руският президент Владимир Путин, който пълни хазната си освен всичко друго и с износ на петрол, вероятно ще го възприеме като фактическа подкрепа от страна на Саудитска Арабия и други държави от Персийския залив.
Сега цените се покачват отново, само 4 седмици преди междинните избори в САЩ. Това може да попречи на демократическата партия на Байдън да спечели. Във Вашингтон вече се съмняват, че Саудитска Арабия може би умишлено подкрепя победа на републиканците, които по времето на Тръмп бяха добри партньори на кралството.
Геополитически обрат?
Намалението на продукцията на ОПЕК поставя под въпрос и ефекта от западните санкции срещу Москва. Очакваното повишение на цената на петрола в резултат на решението на ОПЕК може да осигури на Русия повече приходи, отколкото тя губи заради санкциите на ЕС.
Политологът и експерт по Близкия изток Марк Линч от университета "Джордж Вашингтон" пише в блога си, че сега изглежда, "че Саудитска Арабия е твърдо от другата страна на това, което Вашингтон смята за най-важната разделителна линия в световната политика". Става дума за фронта между Русия, от една страна, и Украйна и нейните западни партньори - от друга.
Саудитска Арабия твърди, че е причините са икономически
От своя страна Саудитска Арабия се опитва да оправдае решението си с икономическата си политика. "Петролът не е нито оръжие, нито изтребител, нито танк, с който може да се стреля", заяви саудитският външен министър Адел ал-Джубейр пред американския канал "Фокс Нюз".
Билал Сааб от базирания във Вашингтон Близкоизточен институт смята, че макар да е възможно Саудитска Арабия да е искала да изпрати политически сигнал на Вашингтон, решението ѝ за петрола е преди всичко в неин собствен икономически интерес. За да може да реализира мащабни проекти за икономическа и социална модернизация и да гарантира стабилността си, Рияд ще трябва да силно зависим от продължаващите доходоносни продажби на петрол.
Отчуждаването не е от вчера
Отношенията между Вашингтон и Рияд са обтегнати от известно време. Саудитска Арабия се почувства изоставена от САЩ след иранските атаки срещу съоръжения на петролната индустрия. Впечатлението в Рияд беше, че не може вече да разчита на защита от страна на САЩ. Убийството на критика на режима Джамал Кашоги в саудитското консулство в Истанбул през 2018 г., за което се твърди, че престолонаследникът принц Мохамед бин Салман е изиграл важна роля, още тогава постави САЩ в неудобна позиция.
Безмилостните военни удари на саудитците срещу цивилното население в Йемен също превръщат Рияд в проблематичен партньор за Вашингтон. Двете страни се разминават и в позицията си по отношение на иранската ядрена програма: докато САЩ под ръководството на Байдън отново залагат на преговорите, Саудитска Арабия смята, че договореното през 2015 г. ядрено споразумение не осигурява достатъчна гаранция срещу ядреното въоръжаване на Иран. Кралството все пак също разчита на дипломатическо решение.
Отношенията между Вашингтон и Рияд днес са далеч по-хладни, отколкото в отминалите десетилетия. Билал Сааб предполага, че това отчуждаване е улеснило саудитците да вземат решението си против американските интереси.
Какви може да са последствията?
В дългосрочен план решението на ОПЕК+ може да влоши и военните отношения между двете страни, които продължават да са сериозни, казва Саад.
Някои американски конгресмени, като сенатора от Демократическата партия Крис Мърфи, вече поставят под въпрос тези отношения. "Мислех, че въпреки нарушенията на човешките права, безсмислената им война в Йемен и работата им срещу интересите на САЩ в Либия, Судан и т.н., смисълът на продажбата на оръжия на държавите от Персийския залив е, че те могат да дадат предимство на Америка пред Русия/Китай в случай на международна криза", коментира той в Туитър.
Билал Сааб пък смята, че Рияд ще продължи да се стреми към подобряване на отношенията със САЩ, но едва след края на ерата на Джо Байдън и евентуална победа на републиканците на изборите.