Полк. Радион Попов е бивш заместник-министър на външните работи, бивш посланик и военен аташе в Сирия и Испания. Завършил е с висок успех престижния Национален университет по отбраната във Вашингтон. Специализирал е арабски език в Багдадския университет в Ирак. Докторант във Великотърновския университет на тема: „Кюрдско национално-освободително движение“. Владее свободно турски, арабски, английски и руски езици.
- Г-н Попов, като военен, разузнавач и като бивш зам.министър на външните работи, как гледате на предложението България да даде оръжие на Украйна? Какво би означавало това за страната ни?
- Даването на оръжие, от което България иска да се освободи, няма да увеличи бойните способности на украинската армия. Ето защо аз го виждам, по-скоро, като политически акт с военна компонента, а не го разглеждам като военен принос. Позволявам си да се пошегувам с едно екстравагантно предложение - нека изпратим в Украйна батальонната бойна група на НАТО в България, за да подсилим отбраната на Украйна срещу Русия!!
- Като страна – членка на НАТО България се придържа към политиката на Алианса и ЕС, възможно ли е обаче, следвайки общите правила страна да си навреди навлизайки прекомерно в украинския конфликт?
- Като страна-членка на НАТО Турция има активни политико-икономически отношения с Русия,п осредничи в конфликта, гарантира безопасност на зърнените доставки през Черно море, а пък продава на Украйна опасните за руските войски дронове "Байрактар". Нека не сме по-големи католици от папата, нека се учим от дипломацията на Анкара. Цар Борис Трети е бил под ужасен натиск от Хитлер да изпрати войска срещу СССР, но е устоял,защото съдбата на България му е била по-скъпа от трона или дори от живота му.....
- Според Вас напълно ли България се отрече от Русия, има ли шансове за затопляне на отношенията с Руската Федерация или това вече ще се превърне в мит?
- Русия може да разбере верността към съюзническите ангажименти, поети от България, но сигурно има червени линии, които не би позволила да се пресичат. По-балансирана, по-премерена, без крайности и псевдопатриотични напъни от новопокръстените ни евроатлантици позиция на България ще бъде оценена от Москва. Нека посъветвам - времето е съдбовно, война е, а по време на война политическите кресльовци трябва да се снишат, за да се чува мнението на военните, защото те знаят по-добре мъката от войната. Нека не обвиняват Президента и военния министър в проруски симпатии, а да чуят държавническата мъдрост с болка за България.
- Как ще коментирате частичната мобилизация, която се проведе в Русия. Какъв беше този ход на Путин? Какво искаше да ни каже с него?
- Частичната мобилизация е стъпка към продължаване на военните действия, към подсилване на руската групировка, попълване на загубите в жива сила и подсказва плановете за решително удържане на овладените вече около 100 000 квадратни километра от територията, почти колкото площта на България. Забележете,че в същото време зачестиха призивите на Русия за преговори. Може би САЩ и НАТО ще накарат Зеленски да преговаря,подозирам това да се случи в недалечна перспектива.
- Има ли според Вас реална опасност някоя от двете страни да „натисне копчето“ или всички блъфират с ядрената заплаха ?
- Не очаквам натискане на ядреното копче. Русия не е силно застрашена, а в САЩ решават не само Байдън, а достатъчно мъдри и отговорни политици и военни дейци. Това не изключва безумието някой да използва "мръсна" или фосфорна бомба. Не искам да съм лош пророк!
- Каква е Вашата прогноза за края на войната?
- Нещата се затягат, перспективата за примирие не е на хоризонта. Ще зависи много от стабилността на правителствата в ЕС,застрашени от недоволството на обедняващото население.
- Да поговорим малко за наболелия напоследък македонски въпрос. Как ще коментирате откриването на македонския клуб на името на Никола Вапцаров в Благоевград? Това предизвикателство ли е и кой има интерес да налива масло в огъня?
- Ние сме много възмутени от откриването на този клуб в Благоевград и сме прави. В същото време защо трябваше да провокираме антифашистките настроения в Северна Македония като слагаме имената на Ванче Михайлов и Цар Борис над нашите клубове там. Спомените за извършените зверства от неговите бандити и насилието на нашия корпус в Македония са още живи. Защо нашите клубове да не носят имената на Гоце Делчев и Никола Вапцаров?! Безумни "политичета" през 1993г. искаха да ми забранят да поставя цветя на гроба на Гоце в Скопие! Представяте ли си?! Македония е не само болка Българска, тя е и моя фамилна болка - трима мои дядовци са погубени в занданите на Османската империя заради българщината.
- Вътрешните проблеми в страната също не са за подценяване. Какво е мнението ви 48-то Народно събрание? Ще успеят ли да съставят кабинет или отново ще отидем на избори?
- Шансовете за правителство според мен са не повече от 10%. Мъдростта не е характерна черта на нашата политическа класа.
Интервю на Оля Ал-Ахмед