Инженерът на хаоса
© Виталий Портников
На писателя Джулиано де Емполи не му достигна буквално един глас да спечели наградата Гонкур за романа си „Кремълският магьосник“, основан дори не на биографията, а на образа на съветника на Путин Владислав Сурков. Наградата получи Брижит Жиро за много по-съкровена и интимна, много по-„френска“ книга отколкото романа на дe Емполи. Фактът обаче, че романът за кремълския съветник беше на крачка от получаването на една от най-престижните литературни награди в света, че той вече спечели Голямата награда за литература на Френската академия, че само за няколко месеца е преведен на 26 езика, показва тенденция, която не е много видима за нас в мъглата на войната.
Говорим за факта, че интересът към Украйна, към нашата история и култура се е увеличил значително. И това е естествен и логичен процес. Светът просто не може да подмине страна, която смело се бори за оцеляването си срещу жесток враг - особено след като светът, честно казано, не знаеше много за тази страна и нейната култура преди тази война, Украйна за света, дори и след 2014 г. остана в сянката на Русия. И днес излязохме от тази сянка, надявам се, вече завинаги.
Но в същото време в света нараства интересът към Русия. Но не онази Русия, с която европейците са свикнали през тези десетилетия. Не Русия на Толстой, Достоевски, Чайковски и Римски-Корсаков. А Русия като сърцето на злото. Русия на Иван Грозни, Путин и Сурков. Ето защо романът на Джулиано де Емполи удари в самия нерв на новия интерес и преоценка на отношението към Русия. Де Емполи, син на професионален политик и самият той професионален политолог, вече писа за Сурков - не като за измислен литературен герой, а като за съвсем реален персонаж. Неговата книга “Инженерите на хаоса” е за хората, които помогнаха на авторитарни лидери и популисти да превърнат политиката в зло. И Сурков се оказа един от героите на тази политологична история, също много популярна. Но Сурков се открояваше дори на фона на другите „инженери“ – каква алюзия към надали известните на де Емполи думи на Сталин, който веднъж нарече писателите „инженери на човешките души“. Така Сурков стана истинският герой на популярен роман, който излезе точно преди руското нападение над Украйна и всъщност предсказа голяма война в Европа. Читателят на книгата на де Емполи няма да има нито един въпрос защо Путин нападна Украйна. Русия не изглежда силна в тази книга, не, напротив, изглежда слаба. Но точно затова той иска да "дестабилизира всичко и всички, които не се отнасят към Русия като към велика държава". Руски новини? Те не са да променят вярванията, а да посеят съмнения. Власт? Причнината е измислена още от Иван Грозни. Група доверени лица на краля, укрепващи позицията си с помощта на ласкателства и утвърждаващи позицията на господаря си с помощта на неукротими престъпления.
Да, това е друга Русия. Не такава, с която са свикнали в Европа. И такава, с която сме свикнали в Украйна. Ако знаехме по-добре истинската Русия, ако сами пишехме за нея и не използвахме произведенията на руски писатели, за да разберем съседната страна, може би много от нашите съграждани нямаше да живеят живота си в наивно невежество и нямаше да се събудят на 24 февруари с шок, от който още не могат да се съвземат - в шок от рухването на цивилизационни ориентири.
Затова, ако искаме да оцелеем като общество и държава и да се подготвим за бъдещето, не трябва да “отхвърляме“ Русия, а сами да я разбираме, сами да пишем за нея, да анализираме процесите, които са протичали и ще се случват в нея. Изглежда един украински де Емполи би могъл да разбере Сурков по-добре от европейски автор. Но това само изглежда така, защото доскоро украинският де Емполи би гледал на Сурков - човек като цяло нищожен, необразован и интересен само с дълбочината на своята безнравственост - с възхищението на провинциалец, който има възможност да разговаря със столична "клечка". Ето защо романът, който с удивителна яснота предсказа голямата война в Украйна и се превърна в анатомия на възгледите и решенията, довели до тази война, беше публикуван не в Украйна, а във Франция и все още остава в периферията на нашият собствен културен интерес. Ето защо всякакви опити да се говори за Русия сериозно, без сантименти и ентусиазъм спряха в нашето общество поради самата липса на заявка за такъв разговор – да, дори и след 2014 г. Ето защо обръщението на украинските автори към руската тематика е епизодично и не може да създаде цялостна картина на живота.
Трябва веднъж завинаги да се отървем от комплексите си. А в нашата политика и в нашата култура трябва веднъж завинаги да се отървем от тези, които все още имат такива комплекси.
Източник: Виталий Портников за zbruc
Бесарабски фронт