ДВ: Вие допускате, че след войната е възможно Владимир Путин дори да се извини на Украйна. С таланта си на писател какъв финал бихте измислили на тази безчовечна история във Вашия дневник за войната, който продължавате да пишете?
А. Курков: Тази война продължава вече може би 313 години. В някакъв смисъл тя е продължение на Полтавската битка през 1907-а година, когато Петър Първи разбива шведите на Карл XII. Преди войната Путин постоянно говореше и даваше за пример Петър Първи, откъдето следва, че е решил да повтори успеха в Полтавската битка и да се разправи с Украйна, лишавайки я от самостоятелност. В този смисъл трябва да говорим само за пауза в тази война, която продължава примерно 30, 50 или 70 години. Защото да говорим за край на войната можем само в случай, че Русия се промени и спре да гледа на себе си като на империя, ако се откаже от високомерието си спрямо другите народи, които през годините са се оказвали част от тази империя.
ДВ: В книгата си "Дневник на една инвазия" говорите за "войната на Путин", но се оказва че проблемът не е само в Путин.
А. Курков: Да, не е - Путин е създаден от руското общество. Те заедно подготвиха тази война - руското общество и Путин. И заедно постигнаха този условен успех - успяха да започнат тази война. Когато преди десет години Жириновски говореше в Държавната дума, че Киев трябва да бъде бомбардиран, в Украйна възприеха това като бълнувания на един луд. Но на практика от 20 години подготвят Русия за бомбардирането на Киев и убиването на украинци. Сега разни руски политици казват, че тази война била десатанизация, че Украйна е ад, и че омразата към Украйна е свещенаа, едва ли не канонизирана ненавист.
Аз засега не виждам предпоставки за промяна в поведението на Русия. В началото от страната избягаха тези, които не бяха съгласни с Путин, и така увеличиха дела на онези, които го подкрепят. След това от Русия избягаха тези, които подкрепят Путин, но не искат да умират за неговите идеи. Но процентът на подкрепящите Путин не намалява. И докато нещата стоят така, остава заплахата не само за Украйна, но и за Молдова. За Беларус тази заплаха не е от такова значение, тъй като тя вече не е самостоятелна държава. Но Полша, Литва, Латвия и Естония не биха могли да спят спокойно, докато Русия не стане демократична, нормална държава, зачитаща международните закони, държавните граници и суверенитет на страните от бившия Варшавски договор.
ДВ: А дали са възможни мирни преговори?
А. Курков: Не, Русия иска само едно: Украйна да признае окупираните територии за руски. Нито един украински политик няма да направи такава крачка - не само защото тя би била самоубийствена, но и защото е нелогична в сегашната ситуация във войната, когато Украйна освобождава своите територии. В информационен план Украйна побеждава само в Европа. Но в Латинска Америка и в Африка тя губи, защото там доминира руският наратив, антиамериканските настроения са много силни. Там хората не обичат Америка и застават на страната на Русия, защото на територията на Украйна тя воюва срещу Америка. Затова да се говори сега за преговори е напълно безсмислено. Още повече с Путин, който преди войната твърдеше, че няма да има война.
ДВ: Преговорите са безсмислени, но в същото време в книгата си споменавате, че може да настъпи момент, в който западните политици вече няма да подкрепят така Украйна и ще бъдат по-склонни Украйна да признае анексията на южните и източните територии. Смятате ли, че Западът може да се "умори" от този конфликт?
А. Курков: Западът вече не може да се умори от войната в Украйна - той не може да се откаже. Защото сега, вече на най-високо геополитическо ниво, се води война между колективния Путин и колективния Запад. Води се война за надмощие в международното политическо пространство. От една страна в тази война участват Русия, Иран, Северна Корея, Венецуела, Беларус, а от друга - целият останал свят без африканските страни, които по принцип са под политическия контрол на Русия, както и латиноамериканските държави, с които Русия флиртува.
ДВ: И отново от Вашата книга: "Западните политици могат да предложат на Украйна да приемат в ЕС това, което е останало от нея". Готова ли е Украйна за влизане в ЕС?
А. Курков: А вие как мислите, бяха ли готови за ЕС България и Румъния? Гражданското общество на Украйна, което е много по-силно от политическия елит на Украйна, отдавна е готово да влезе в ЕС. Процентът на активното население в Украйна е много по-висок, отколкото в други страни. Едно общество, свикнало с нестабилен живот, непрекъснато ври и кипи. Затова имаше Майдан през 2004-2005 г., после имаше Майдан през 2013-2014 г., и ако администрацията на Зеленски сбърка някъде, ще има нов Майдан. Трябва да разберете, че Украйна със своята енергия и с новото си поколение граждани отдавна е готова да се присъедини към ЕС. Вероятно дори е по-готова, отколкото е била Белгия навремето.
Автор: Марина Борисова