„Парапетът на Лена“ е нещо като „Бръсначът на Окам“ или „Котката на Шрьодингер“, но в него няма бръснач и котка, а парапет. (Благодарности на Божинката.)
„Парапетът на Лена“ няма за цел да изобличи някоя си Лена, както бръсначът на Окам да обръсне Окам. Да не говорим за Шрьодингер, който е обичал котки и не би ги умъртвявал с помощта на ядрен разпад и отровен газ. Парапетът е елемент от мисловен експеримент, който разглежда как може да се отвлече вниманието от каквото и да е, и да се замени с каквото и да е друго, но по-несъществено. И това да стане с активното участие на страничния наблюдател.
Нека разгледаме елементите на този експеримент.
Парапетът е измислен герой. Парапет, който по същество е най-обикновено дърво, което има свойството да дели. Дели стълбището от пропастта. Дели доброто от лошото, пошлото от смисленото, но най-вече моралното от новоморалното. (Последното се налага заради действителността, в която е неприемливо да се говори за морално и неморално, а за морално и новоморално).
Лена също е измислен герой. Той е поставен в този експеримент, за да докаже, че няма значение дали нещо е добро, лошо, морално или неморално, а от какво се интересува наблюдателя. За това, как цялото му внимание може да се концентрира и привлече от долната половина на тялото на всяка една Лена, дори и тя да не е Лена. Как всичко над кръста губи смисъл, при положение, че наблюдателят има възможност да вижда какво става под кръста.
„Парапетът на Лена“ не разглежда мислите на Лена, твърденията на Лена или мирогледа на Лена. Той не се интересува от адекватността на Лена. Не търси и не разглежда нищо по-нагоре от слабините и доказва, че този поглед е напълно изчерпателен за обществото, което са ни изградили (да, правилно прочетохте). Но най-важното, което нашият парапет доказва е, че никой не се интересува дори от Лена. На никой не му пука дали Лена е от правилната или грешната страна на историята, защото всички са се вторачили, в това което се случва по средата.
В случая Лена не е виновна и не е извършила престъпление, както и котката на Шрьодингер не е направила престъпление, че да се налага да се умъртви. Тя е в обкръжението на своя философ и е на правилното място в точния момент. И толкова. Дано съм бил ясен. Останалите, не се тревожете, всичко ще ви стане по-разбираемо, когато някой предприемчив барман кръсти новия си коктейл „Парапетът на Лена“.
Колкото до всички жени, девойки и други, които побързаха да се отъждествят с Лена… Не, момичета. Не и вие момчета. Вие не сте Лена. Вие само може да си мечтаете на ваше име да бъде кръстен някой следващ мисловен експеримент, но за целта ще е необходимо да увъртите с правилния философ. Вие, уважаеми, сте само парапет. Тоест, дървото. Изсъхналото, но добре полирано дърво, върху което се отърква съществената част от нашата история.
Завиждайте и се оглеждайте.