Румен Радев да даде третия мандат на Слави, след което да пусне водата в тоалетната

Приличат ли си политиката и тоалетната? О, да, приличат си и още как. Тоалетната е онова тайно и усамотено място, в което човек остава сам със себе си и вглъбен в различни мисловни страсти изпитва облекчение от изхвърлените телесни отпадъци, завършвайки ритуала с уникална по своята същност „хартиена бюлетина“. Тоалетната също така е и място за размисъл.

Без други хора около теб, тишина, спокойствие и някак възвишена форма на самодостатъчност. И за този аспект от човешката същност ще стане въпрос. Та в този ред на мисли на президента Румен Радев няма да му е леко. 24-часовото му ежедневие в следващите дни ще е ангажирано с въпроса: „Третият мандат…“
Ах, този трети мандат, който, ако се реализира, ще оправи всички неща в държавата.

На кого да го дам?

Първият и вторият се провалиха от гордост и предразсъдъци, пардон в момента е модерно това да се замести с думата шарлатанство, граничещо с инат. Иначе към третия мандат протягат ръце всички. Че нали, който и да го получи, ще събере медийно влияние и ще го дават по всички телевизори. А има и такива, които са свикнали да са в телевизора от над 20 години, но в момента няма как да протегнат ръка към мандата по независещи от тях причини. Защо пък да не нарушим Конституция? Няма да е за първи път в последно време. И както се казва само заради тях, и само заради тях, и само заради тях.

Дори и ДПС сега се нареди на опашката с готовност да предложи кабинет. Поне такива са заявките. Бойко Борисов предложи „Демократична България“ да го получи, а Христо Иванов да стане премиер. Дясното да се било обединяло…

БСП два пъти го взима, но без успех. Защо третият път да е различен?

„Български възход“ също няма да го откаже, защото те са готови на сговор с всеки. „Възраждане“ пък дори били готови с кабинет. Супер, ще каже някой.

Вече във ФАКТИ писахме какви са дилемите за избора на държавния глава за БСП и „Български възход“.

Но в последните дни и друга тема, вече непряко свързана с активния политически живот, събуди някак по новогодишно му обществото. Става въпрос за пошлата импровизация на Слави Трифонов отново да напомни за себе си и партията си „Няма такъв народ“, пардон това беше първото име на партията му, която съдът не одобри, и после се роди „Има такъв народ“, чрез „Уморена Лена“.

Песента, някак пригодена към амплоато на Лена Бориславова – бившата говорителка на кабинета „Петков“, надали ще се радва на голям успех, ако Слави я изпълни на концерт. Но нали е по-добре да си в устата на хората, а не в краката им.

Когато си позволяваш без никакви скрупули, да говориш инсинуации, да отправяш личностни обвинения и нападки, скрити зад уж сатирично събрани думички, а всъщност откровени клевети, просто губиш лично и политическо доверие. Но това вече го видяхме. Изненада няма.

Очевиден е както опитът, така и характерно изразената самодостатъчност на Трифонов, свързана с неуспешните му политически амбиции да се имплементира и в обществените нагласи, за да бъде отново някак забелязан. Шоуменът направи своя експеримент в политика, но завлече „вярващите в доброто бъдеще на България“. Авторитарното му поведение отказа всички, свързани с ИТН, да искат пак да са в политиката. Достойнство, характер...

Нетипично добра комбинация за Слави и сие, които се славят основно с неща като „… седем-осем лягай и брой си сама“ и още хиляди подобни нравоучителни словосъчетания от този род, които се възхвалят от хората след втората и третата ракия. Когато обаче отиват гласуват, хората не са на две или три ракии.

И това се оказа проблем за политика Трифонов, който от първа политическа сила се превърна в телевизионен зрител на парламентарния контрол. Както се казва – и това вече е история, някак изтече. Така че президентът може съвсем спокойно да излезе от рамките на Конституцията и да даде третия мандат на Слави. Дали ще му дойде тази идея, докато е в тоалетната… А след това, разбира се, като всеки културен човек е редно и да пусне водата. Защо ли? Нали човек всеки ден пише своята лична история, за да подпечата това със своята историческа „хартиена бюлетина“, която има уникален вид, цвят и мирис, че „ние сме от една порода“.