"Затвориха моя приятелка без обвинения, само защото от Санкт Петербург тя уж организирала през Телеграм хора, които да носят вода и храна на протестиращи в Беларус."
Така започва разказа си Галина от Санкт Петербург, която със съпруга си и малкия им син бяга от Русия в България през есента на 2022, малко преди Владимир Путин да обяви мобилизация.
"Тогава разбрахме, че трябва да се махнем от Русия"
"Разбрах, че е истински опасно да се живее в Русия, когато ФСБ хвърли в тъмница тази моя добра приятелка. Тя е от Минск, но живее в Петербург от години. Обвиниха я за нещо, което е направила преди години и то не срещу Русия, а срещу режима на друг диктатор - Лукашенко. Държаха я девет месеца в руски затвор, а мен извикаха за свидетел по делото, в което я обвиняваха в тероризъм. Но какъв тероризъм е да изпращаш вода и храна през социалните мрежи на протестиращи хора?"
Според Галина процесът срещу приятелката ѝ е бил брутален, защото съдът не се е интересувал от това, което тя и други свидетели са разказвали за задържаната жена. "Ние обяснявахме, че тя е научен работник, че сега е в майчинство и гледа детето си у дома, че е мила жена, че според нас не може да е терористка. Тя бе отдадена на кариерата и на детето си. Давахме какви ли не примери от ежедневието ни с нея. Но те обръщаха всяка дума срещу нас. Дори в един момент прокурорите започнаха да звучат обвинително и към мен. Дразнеха се, че не казвам нищо лошо за приятелката ми. А аз се опасявах, че от свидетел мога да се превърна в обвиняем."
Галина се съветва с адвокат, който ѝ препоръчва или да обвини приятелката си, за да спрат да я тормозят, или да намери начин да напусне Русия със семейството си - защото иначе може да им се "случат всякакви неподозирани неща".
"Адвокатът ми каза, че режимът на Лукашенко е изискал от Русия хора като приятелката ми да бъдат екстрадирани в Беларус. Защо точно сега, по време на войната в Украйна - никой не знаеше. Вероятно някаква сделка с правителството на Путин. Адвокатът ми каза още, че съдиите в Русия не взимат решенията си сами, по съвест, а с телефонни обаждания - звънят им и им диктуват присъдите по телефона. По тази причина приятелката ми няма шанс - ще я върнат в Беларус. А ако ни нарочат за съучастници, тогава никой не може да ги спре да повдигнат обвинения и срещу нас.
"Всеки ден се питам как тези хора заспиват вечер"
С мъжа ми бяхме ужасени, защото знаем как действа режимът на Путин - в Петербург пред очите ми арестуваха хора, които държаха плакати без надписи. Виждала съм как пребиват възрастни хора, които участваха в протести срещу войната на Путин в Украйна. В Русия е страшно, дори и да мълчиш, а камо ли, ако влезеш в полезрението на властите. Тогава разбрахме, че трябва бързо да намерим начин да се махнем от Русия. Започнахме да организираме бягство си - да събираме пари, да теглим спестяванията си, да продаваме вещи. Правехме го тихо, без да се набива на очи."
Докато подготвят заминаването си, Галина продължава да е свидетел по делото срещу приятелката ѝ. "Отношението на съда към мен ставаше все по-лошо. Усещах натиска им да обвиня приятелката си, но не го направих. Делото приключи на територията на Русия и без моите обвинения. Екстрадираха я от Русия с присъда - тероризъм и че е опасна за демокрацията и спокойствието в страната. Според съда заплахите за изтезания над приятелката ми в Беларус били неоснователни - на руския съд му били достатъчни гаранциите на беларуската прокуратура, но в същото време не носел отговорност какво ще се случи, ако тези гаранции бъдат променени. Невалидни се оказаха и доказателствата за официалния статут на приятелката ми като търсеща убежище в Русия и следователно неподлежаща на екстрадиция по закон.
Бях съкрушена, защото знаех, че никога повече няма да я видя. Знаех, че там, където отива, я чака още по-унизителен съдебен процес, чакат я изтезания, затвор или лагер. Не знам дали приятелката ми ще издържи психически и физически, дали ще оцелее. Но помня всеки съдия, всеки прокурор и техните сътрудници, които обвиняваха нея и заплашваха мен. Всеки ден се питам как тези хора заспиват вечер."
"Никакви илюзии не може да имаме за Русия"
Галина и семейството ѝ са в България вече няколко месеца. Със съпруга ѝ работят онлайн и учат български. Искат да се адаптират колкото може по-бързо, защото са наясно, че скоро няма да могат да се върнат в Санкт Петербург. Не само заради случая с приятелката ѝ. "В родината ни става все по-опасно за всеки, който иска да каже честно какво мисли за войната, за Путин, за бедността, за неграмотността в Русия. Аз искам детето ми да расте свободно, но това няма как да стане там. Дори и утре Путин да умре, дори и тази ужасна война да свърши още днес, там няма как да се оправят нещата, защото пропагандата е промила мозъците на всички. Повечето руснаци са бедни и полуграмотни - за тях телевизорът е светът. Само малък процент хора разбират, че това, което прави Путин в Украйна, е ужасен геноцид, че руснаците живеят бедно, защото руските олигарси забогатяват на гърба им, че Русия трябва да поеме по нов път. Но тези хора никога няма да въстанат, защото всяка съпротива е обречена - или затвор, или дори смърт. Никакви илюзии не може да имаме за Русия", казва Галина и завършва разказа си така:
"Онзи ден в българския магазин една жена чу руската ми реч и ме попита откъде съм. След като ѝ отговорих, че съм от Петербург, тя ми каза, че е от Киев и ме помоли да се прегърнем. Разплакахме се и се прегърнахме. Защо този нещастен човек Путин не може да прегръща така..."
Автор: Николета Атанасова