Той е най-важната фигура във влака. Във всяко едно отношение. Излъчваща авторитет, внушаваща респект, раздаваща строгост и справедливост, според делата на пътникомиряните. По-рядко дързост и красота. Но защо да си дързък на своя територия, дързостта е за натрапниците. А красотата...естетическа категория, всеки я чувства и оценява различно.
Кондукторът е своеобразен ЖП-Один и БДЖ- Зевс. Транспортен Амон Ра и билетен Тангра, дори когато прибира левче от гратисчия. Монетата за лодкаря. Такава е божията воля, кои сме ние да го съдим. Пътници. Във всеки смисъл.
Неслучайно думата кондуктор започва с "кон" - символът на мъжкото начало. Кон, държащ перфоратор - съвършената фалическа символика. Каква символика, господи - това си е живо, изчистено и натурално проникване. Без филтри, контражури и фотошоп.
"Билети и карти за проверка!". Чувстваш се гол, сам и разобличен. Като библиотекарка, пренасяща кокаин през митница в подвързия на "Любов по време на холера". Той сканира патрончето "Флирт" в джоба на мърлявия ти суичър, но с божествено равнодушие, равно на благословия, те оставя да се насладиш на адреналина.
Древен и митичен като Гилгамеш, страховит и необясним като Бермудския триъгълник, вечен и непоколебим като нищо на света.
Поклон, безименний повелителю на железния път!