Ако имахме работещи институции за борба с корупцията, щеше ли да се стигне до санкции по „Магнитски“? Вече виждаме такива списъци не само от САЩ, но и от Великобритания. Какво да очакваме… Пред ФАКТИ говори Мария Капон, зам.-председател на Единна народна партия. Тя е била и член на Временната комисия "Магнитски" в 46-то Народно събрание.
- Г-жо Капон, имаме втора порция списък „Магнитски“. Какво ни казва САЩ с него?
- С него ни казаха да не вярваме на институциите за борба с корупцията в България. Толкова е просто. Това, което Европейската комисия ни казваше с мониторинговите доклади през годините, но по различен начин, сега го чуваме пак от Щатите.
- Вие следите темата от години, защото сте внасяла в Народното събрание искания за обстойно разследване на хората в списъка. Но без ефект. Защо?
- Още от 2009 година заедно с колегите Елеонора Николова и Мартин Димитров работихме много силно по газовите договори на страната. Тогава се натъкнахме, а и получихме редица сигнали, за редица проблематични и много притеснителни факти, за които трябваше институциите - включително прокуратурата, в която също сме подавали сигнали, да работят. Ефект, както знаете, нямаше. И сега виждаме Румен Овчаров в списъка. За мен в това новина няма. 14 години по-късно тази корупция, която в годините проследявахме, защото засяга стратегически отрасли на националната сигурност, отново говорим за нея. Това е проблем и за мен, но това е най-важният извод, който днес си правя.
- Може ли да очакваме вече все повече вглеждане във връзките на български политици със санкционирани лица?
- Това, което ни сигнализират от САЩ, е повече сигнал към американските граждани и американските фирми. Това е много силен сигнал. Трябва да си дадем ясна сметка, че в случая хората, които са санкционирани по този закон, трудно ще оперират с парите и сметките си. От цялата тази работа за мен е показателен още един сигнал, който е много притеснителен. И той е, че всичко това, което е станало, показва на света, че всеки може да си настани интереса в България. Било то друга държава, било то терористи - който и да е. Защото се вижда, че тук, в България, всичко се купува дори и на ниво министри, на ниво премиери, на ниво сектор „енергетика“ и договорите. Сигурна съм, а и се твърди, че има извадени имена от втория списък, които са на изчакване. Знаехме за „втората порция“, още когато САЩ обявиха първата. Аз бях член на комисията „Магнитски“ в 46-то Народно събрание и всички там бяхме наясно, че ще има „втора порция“. Днес аз и колегите ми сме наясно, че ще има трета „порция Магнитски“.
- Говорите за енергетика, за договори. Но тезата за корупцията лесно се оборва с думите, че няма доказателства, няма присъди…
- Ето заради това идва законът „Магнитски“. Затова е този списък, затова и сега говорим по темата. Защото това са знаци, които се дават за американските граждани.
А ние трябва като политици и като държава да разберем, че ние нямаме правосъдна система, че тази система не работи.
Казвате няма доказателства и то въпреки фактите, които са неоспорими, а загубата на България по тези договори е над 1 милиард лева. Тези договори бяха подписани от Румен Овчаров предварително, преди да изтече срокът и да дойде краят на действащите договори. Аз мисля, че вече по темата „газови договори“ всички са наясно какво става. Дори и в рамките на война трябва да кажем, че това, което ни заплашваха същите тези интереси и техните съдружия, че ще имаме студена зима, не се случи. Виждаме, че Европа се справя с газта, защото има диверсификация. Но, за съжаление, всичко това минава през кръв.
Правосъдната система, в този си вид, пази практиките на хората в списъка.
Виждаме, че разделителните линии, сами по себе си, са важни. А санкциите по закона „Магнитски“ показват, че ние, хората, винаги сме били на правилната страна на тези разделителни линии. Защото от другата страна са шепа корумпирани вратове, които са готови да продадат страната ни. И сега слушаме приказки, за някаква стабилности, за някаква любов и как всички трябва да започнат по някакъв нов начин да се обичат. Говоря за различните политически сили.
- С Румен Овчаров се връщаме години назад, а с Владислав Горанов сме в съвремието. Къде е държавата…
- Между Владислав Горанов и Румен Овчаров има една пресечна точка, която се нарича Бойко Борисов. Румен Овчаров беше назначен от Бойко Борисов като човек, който държи „златната акция“ в „Лукойл“. Именно Овчаров бе човекът, който трябваше да спори с „Лукойл“, да се бори с корупцията на „Лукойл“ и да защитава държавата. А те какво правеха - не внасяха данъци, държавата не облагаше печалбата им. Много е тясна връзката Бойко Борисов, Румен Овчаров и Владислав Горанов.
- А сега Бойко Борисов се отрече от Владислав Горанов. Как гледате на това?
- Разбирам, че му е сложно на Борисов да се обяснява. Приемам това с усмивка, как да го приемам. Значи какво излиза. Борисов го е назначил Горанов за министър на финансите – изключително важен пост в едно правителство, първата силна фигура след премиера, защото оперира с финансите на държавата, но ни се казва, че не представлявал Борисов, а друг интерес. Горанов бил някакъв непознат, случайно станал министър. Само дето не е намерен на някое кръстовище. Така излиза.
- Третия списък кога да го очакваме…
- Няма как да кажа. Знам и е видно, че ще има трети списък. Дали ще излезе след месец, два, повече или година… Не мога да кажа. Но знам, че има имена на хора във втория списък, които са били извадени с уговорка буквално в последната минута. Може и да има някакви допълнителни разследвания, ще видим.
- Това, че говорим за втори списък „Магнитски“ във време буквално преди избори, как ще рефлектира…
- Ние сме си перманентно в избори от две години, така че не мисля, че трябва да ги свързваме нещата. Да, преди избори сме, но за мен няма новина в тези списъци. Има новина за определени хора, които са в системата на ядрената енергетика. За всички е ясно кой правеше доставките на ядрена енергия, къде са били срещите, каква е позицията и интересът на Русия. Видимо е, че Москва иска интересите ѝ да продължават у нас. САЩ знаят за срещи на тема „енергетика“ и на територията на Турция, и в други страни. Знаем какви перспективи и интереси имат и дружествата на „Росатом“ във връзка с горивото за атомната ни централа.