Преди една година идеята ЕС да договори споразумение за закупуване на боеприпаси щеше да изглежда абсурдна. Сега изведнъж тя не само изглежда възможна, но и спешна за осъществяване, констатира “Политико“.
Такова беше усещането, когато външните министри се събраха в началото на седмицата в Брюксел. Длъжностни лица и дипломати посочиха, че въпросът е по-скоро кога и как, а не дали ЕС ще бъде упълномощен да сключва договори за боеприпаси от името на държавите от ЕС.
Ако това означава "да намерим начин за общо закупуване на боеприпаси и да позволим на компаниите да направят дългосрочни инвестиции в [отбранителен] капацитет, тогава нека го направим", заяви пред репортери чешкият външен министър Ян Липавски.
Идеята излезе на преден план, след като премиерката на Естония Кая Калас я лансира на срещата на върха на лидерите на ЕС по-рано този месец поради широко разпространените опасения, че в Украйна няма достатъчно боеприпаси. След това висши служители на ЕС, включително председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и дипломат №1 Жозеп Борел, като че ли изразиха подкрепата си с коментари през уикенда.
Въпреки това само ентусиазмът няма да доведе до прокарване на предложението. ЕС трябва да постигне консенсус по темата сред всички държави - нещо, което никога не е лесно в Брюксел. А в момента блокът не разполага с официален механизъм за съвместно договаряне за доставка на оръжие.
След срещата в понеделник Борел подчерта, че бързината е от съществено значение, но призна, че министрите на отбраната ще получат конкретно предложение едва в началото на следващия месец, преди следващата среща на върха на лидерите на ЕС в края на март.
"Очевидно е, че трябва да стартираме процедури за увеличаване на капацитета на европейската индустрия за производство на повече (боеприпаси) и по-бързо", каза той, като призова страните междувременно да дарят това, с което разполагат.
"Следващите седмици ще бъдат от решаващо значение", подчерта Борел. "Скоростта означава живот."
Нетърпението подчертава огромната идеологическа промяна, която се извършва в ЕС - един мирен проект, който все повече навлиза във военната сфера. Брюксел вече частично възстановява на страните даренията на оръжия за Киев, което е първият случай в ЕС.
Владимир Путин "успя да преобърне външната политика, политиката на отбрана и сигурността на ЕС по начин, по който никой досега не е успявал", заяви дипломат от ЕС, който не е упълномощен да говори официално.
И така, какъв е планът?
Ето как би работил (поне на теория) един договор за доставка на боеприпаси, ръководен от ЕС: Вместо всяка страна да договаря сама своя сделка за боеприпаси, ЕС ще сключи единен договор за всички заинтересовани страни, което ще намали цената на един патрон или снаряд и ще позволи на компаниите да увеличат производството си, за да посрещнат военните нужди.
Боеприпасите ще отидат първо в Украйна. По-късно обаче поръчките ще могат да бъдат изпращани и на страни от ЕС, които имат нужда от попълване на собствените си запаси, заявиха дипломати, като отбелязаха, че предстоящото предложение на Борел трябва да помогне за уточняването на този въпрос.
Това е концепция, която се обсъжда от месеци и се появи, след като Европа осъзна, че войната изглежда ще се проточи.
През ноември Борел и комисарят по вътрешния пазар на ЕС Тиери Бретон написаха писмо до министрите на отбраната, в което предлагаха мащабен съвместен план за закупуване на оръжия. Те го сравниха с пандемията от коронавирус, когато страните от ЕС позволиха на Брюксел да договори сделка за закупуване на ваксини в целия блок.
Въпреки това ЕС реши да не предприеме действия по това предложение. И дори сега това ще отнеме време за приемането му и реализирането на практика.
Външните министри, които подкрепиха идеята, заявиха, че няма време за губене.
Министърът на външните работи на Естония Урмас Рейнсалу заяви пред репортери, че предложението на неговата страна предвижда ЕС да преговаря за сключването на договори за един милион 155-милиметрови снаряди на стойност 4 млрд. евро.
Как ще се справи ЕС остава открит въпрос
Миналата година страните от ЕС заделиха 500 млн. евро от бюджета на блока за съвместни покупки в областта на отбраната. Но Европейският парламент все още не е финализирал плана, а някои дипломати заявиха, че окончателно споразумение не се очаква поне до май.
Наскоро френската външна министърка Катрин Колона предложи един възможен вариант - да се използва т.нар. Европейски механизъм за подкрепа на мира – извънбюджетен инструмент, имащ за цел повишаването на способността на Съюза за предотвратяване на конфликти и укрепване на мира и на международната сигурност, който позволява финансирането на оперативни действия в рамките на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) с последици във военната или отбранителната сфера. Средствата от този извънбюджетен инструмент, използвани досега за финансирани на мисии за предотвратяване на конфликти, занапред могат да се пренасочват към фонд за възстановяване на разходите на страните, изпращащи оръжия на Украйна. Досега от него са предоставени на държавите над 3,5 млрд. евро за покриване на разходите за даряване на оръжие.
"Ще използваме, и това е новост, Европейския механизъм за подкрепа на мира, за да позволим директното закупуване на европейски боеприпаси за Украйна", каза тя пред репортери.
Въпреки това дипломати твърдят, че не е взето окончателно решение. Има и други въпроси за разрешаване, като например дали тези съвместни покупки ще се отнасят само за боеприпаси, произведени в Европа. Дипломатите заявиха, че очакват това да е така, поне в началото.
Цялата тема ще бъде поставена на дневен ред на срещата на министрите на отбраната на 8 март в Швеция, където официалните лица ще обсъдят и дали да използват Европейския механизъм за подкрепа на мира за инициативата. Според някои дипломати групата може да се съгласи да създаде пилотен проект за съвместни покупки в рамките на механизма.
Но ако този план се провали, обсъждането на възможни варианти ще започне отново.
Междувременно украинският външен министър Дмитро Кулеба за пореден път подчерта, че е необходимо координиране на усилията на ЕС за доставката на оръжия за Киев.
"Капацитетът за производство на оръжия е налице. Капацитетът за доставка е налице. Затова се нуждаем от координация (...), за доставките и това обсъждахме днес", заяви Кулеба пред репортери на съвместна пресконференция с Борел и ръководителя на НАТО Йенс Столтенберг, предаде Ройтерс.
Апетитът на Украйна за боеприпаси е безкраен
Апетитът на Украйна за запълване на арсеналите ѝ не се простира само до обичайните боеприпаси. ДПА посочи, че Украйна за пръв път миналата година е поискала от западните партньори да доставят касетъчни боеприпаси, потвърдиха източници от няколко страни членки на НАТО. След това правителството на САЩ е обсъдило искането за спорните боеприпаси, твърдят източниците, като отбелязват, че досега явно не е взето решение за предоставянето им.
Коментарите идват дни след като украинският вицепремиер Олександър Кубраков поиска от западните лидери касетъчни и фосфорни боеприпаси за въоръжените си сили на Мюнхенската конференция по сигурността миналия уикенд.
В страни като Германия, които са подписали договора за забрана на касетъчните боеприпаси, обаче има сериозни резерви към подобна стъпка, припомня ДПА. Което също така означава, че правителството в Берлин също така не желае да позволи на Естония да предостави касетъчни боеприпаси на Украйна, които са били произведени в Германия.
"Всички искания за реекспорт ще трябва да бъдат оценявани спрямо задълженията по Конвенцията за касетъчните боеприпаси или по член 18а от Закона за контрол на бойните оръжия", заяви пред ДПА говорител на германското министерство на икономиката. "Това води до забрана на използването, разработването, производството, придобиването, съхранението и трансфера на касетъчни боеприпаси."
Войната в Украйна поставя европейската военна индустрия и пред друг парадокс. Русия в момента използва за един ден толкова снаряди, колкото се произвеждат в ЕС за един месец, посочва Ройтерс. При това положение, посочва Рейнсалу, при сегашните производствени мощности на ЕС ще са необходими шест години да посрещнат нуждите на Украйна.
Жозеп Борел подчерта, че ЕС “ трябва да гарантира, че Украйна разполага с достатъчно боеприпаси, за да продължи борбата си срещу руската инвазия“. Според него именно снабдяването с боеприпаси ще реши изхода от войната в Украйна. В същото време Борел отчита, че "руската артилерия произвежда около 50 000 изстрела на ден и Украйна трябва да бъде на същото ниво на капацитет”, цитира думите му Ройтерс. Асошиейтед прес посочва, че украинската армия използва всеки ден по 6 000-7 000 снаряда – колкото малка европейска страна поръчва за една година в мир.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също посочи, че най-голямата организация за сигурност в света ще създаде схема, която да помогне на Украйна да получи необходимите ѝ боеприпаси.
Остава да се види кога обещанията на Запада към Украйна ще бъдат изпълнени. Стига дотогава ходът на войната да не е променил курса си в полза на Москва.
Пламен Йотински, БТА