Мобилният телефон на 40-годишната Елена Кожанова звъни почти непрестанно. Тя е от Волгоград и координира доставките на помощи за руските войници на фронта. За първи път участвала в подобна акция през април 2014. Днес координацията на помощите вече се е превърнала за нея в работа на пълен работен ден, пише Кристина Нагел от германската обществено-правна медия АРД.
Към Кожанова отдавна се обръщат не само войници от Волгоград, а и "всички момчета", както отбелязва самата тя с усмивка. "Те пишат от какво се нуждаят. Като се започне от бельо, чорапи, пълни със сладки, и всякакви други неща. За тях понякога по-важно от материалните неща е да знаят, че не са сами."
Домашни кюфтета за фронта
Кожанова е нарекла своя екип доброволци "Заедно сме силни". Те са близо 6000 души. Те събират пари и предметни дарения, пазаруват, пишат писма до войниците, организират всичко необходимо. "На фронта войниците няма къде да перат и да сушат, особено сега през зимата. Много неща просто се взимат, ползват се еднократно и после се хвърлят". Тя разказва, че войниците понякога просто имат нужда от нещо, което да им напомня за дома. Затова и Елена от известно време им изпраща домашни кюфтета, които приготвя сама. За нея това е много повече от патриотичен дълг - въпрос на чест е. Когато стане въпрос за причините за т.нар. "специална военна операция", за кръвопролитията и разрушенията в Украйна, Елена просто се опитва да изключи и да не мисли за това.
"Срам ме е"
Да не размишляваш, а вместо това да приемаш всичко просто така - за една друга рускиня, която полага цветя пред паметника на една украинска писателка в Москва, тъкмо това е немислимо. Без да се впечатлява от факта, че полицията я наблюдава, тя говори открито пред камерата за войната на Владимир Путин. Споменава пред микрофона и "престъпления срещу човечеството". "Аз се срамувам. Имам роднини в Украйна, подкрепям ги. И съм ужасена от това, което моята държава направи."
Малки жестове, голяма смелост
Жената със сивата шапка е една от многото, които са поставили играчки и цветя пред паметника. Тук някои палят свещи, за да почетат многобройните жертви в Украйна. Други се молят. Трети коленичат. В днешна Русия това са малките жестове, които изискват голяма смелост. Около този всъщност не особено забележим паметник патрулират полицейски коли със сини лампи. Органите на реда са се намесвали на това място многократно. Жената разказва, че не минава и ден, в който да не протестира срещу войната под някаква форма. Въпреки риска да бъде изправена пред съда. Тя знае, че много хора се страхуват да протестират. "Но смятам, че това не биваше да се случва. Наранява ме. Сърцето ме боли вече цяла година."
Над 19 000 ареста на протестиращи
АРД посочва, че само за 2022 година порталът за граждански права OVD-Info е регистрирал над 19 000 ареста, свързани с антивоенните протести. В първата фаза след нахлуването на руските войски в Украйна пред съда са били изправяни предимно демонстранти, разказва адвокатката Даря Короленко. След това са били предприети и действия срещу руснаците, които критикуват в социалните мрежи. "А след това се появи и категорията на онези, които са лепили листовки, разпространявали са антивоенни лозунги, казали са нещо неправилно в търговския център или са премахнали символа Z от кола", казва още Короленко.
Критиците на войната са повече, отколкото се вижда
В Русия противниците на войната са много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. В това е убеден и опозиционерът Иля Яшин. Според него истински патриот е онзи, който е против войната и открито го заявява. Той смята, че войната е вредна за националните интереси на Русия.
Яшин е платил висока цена за позицията си. Той е осъден на 8 години и половина наказателен лагер за "разпространение на фалшива информация за руските въоръжени сили". Властта в Русия отдавна е възприела старото мото: всеки, който не е за нас, е против нас, пише авторката на АРД. И всеки, който изрази критика или напусне страната, бива бързо наричан "предател". Затова мнозина в момента предпочитат просто да не казват нищо и да живеят така, сякаш преди година не се е случило нищо особено, завършва статията си Кристина Нагел.
Автор: Кристина Нагел ард