Коментар на Емилия Милчева:
Какво е необходимо, за да съществува един “мръсен” бизнес в страна-член на ЕС? Политически гръб и приспани институции. И двата фактора очевидно са налице в случая с разследване на Европейската прокуратура, според което една частна фирма съзнателно е подавала неверни данни и документация в годишните отчети за емисиите на парникови газове, като е декларирала занижени емисии на CO2.
Доклад на екологично сдружение “За Земята”, публикуван вчера, констатира, че пет централи, свързвани с консултанта Христо Ковачки, са спестили поне 74 691 047 евро за пет години, като в отчетите са намалили значително данните за изхвърляните в атмосферата парникови газове. „Топлофикация - Перник“, „Топлофикация - Сливен“, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Марица 3“ АД скрили общо 1 957 682 тона въглероден диоксид с различни технически способи под носа на отговорните институции.
Механизмът
В последните два дни европейски прокурори, заедно със 150 служители от ДАНС и ГДБОП извършват обиски и изземват документация за последните няколко години от офиси на ТЕЦ-ове и топлофикации, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки. Дружествата, които оперират предприятията, подават данни колко въглероден диоксид е изпуснат в атмосферата по време на работата им и какви са използваните горива, което определя и разходите за въглеродни квоти - без тях замърсяващи производства като въглищните не могат да работят. Занижени ли са парниковите газове, и квотите са по-малко, както и парите, които трябва да се платят за тях. Емисиите се намаляват и с данни, че е горена например биомаса, а не въглища.
Данните заверява частна компания, която работи с тези дружества и подава докладите на държавната Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС). А ИАОС - на Европейската агенция по околна среда и така ги потвърждава. Налице е “двойна заверка”, тъй като никой в ИАОС така и не се е усъмнил в истинността на данните през последните близо пет години.
Кой проверява?
Проверка на “24 часа” разкри, че фирмата е “Джи Ем Ай Верифай” ЕООД, акредитирана от Българска служба за акредитация през март 2019 г., скоро след като е учредена. Тя е една от седемте в България, които могат да потвърждават емисиите от парникови газове на предприятията. На посочените от дружеството телефони никой не отговаря от два дни. Експертният доклад, озаглавен „Скритата картина на замърсяването с въглероден диоксид: как несъответствия в данните облагодетелстват топлоелектроцентралите от кръга „Ковачки“, разкри и друга фирма - “Грийн енд Феър” АД, верифицирала докладите до 2018 г.
Следите на истинските ѝ собственици се губят, тъй като дружеството е регистрирано с акции на приносител - т.е. истинският собственик е неизвестен, констатира докладът. “Въпреки това Българската служба по акредитация, която следи за независимостта на фирмите-верификатори, е издала и поддържала в течение на повече от 10 години сертификат за акредитация на дружество с неясен собственик”, посочват еколозите.
Ако нарушенията се докажат, най-голямата заплаха за империята на Ковачки е затваряне на предприятията, тъй като дейността им не отговаря на изискванията за работа в ЕС. По-леките санкции са глобите - 100 евро/тон въглерод за квотите, които не са били отчетени, и компенсиране на разликата между действителни и отчетени следващата година. Обяснението на някои от проверяваните е, че са горили биомаса, а акцията е атака към енергийния сектор, която ще доведе до по-високи сметки за ток.
Политически чадър
През 2019 г. министър на околната среда и водите беше арестуваният по-късно десен консерватор Нено Димов, излъчен от квотата на ВМРО-БНД, а в началото на януари 2020 г. сменен от Емил Димитров-Ревизоро от същата политическа сила. Димов е обвиняем за безстопанственост заради водната криза в Перник. Според документите по разследването е разрешавал водоподаване от язовира, използвано от “Стомана индъстри” и ТЕЦ “Перник” (свързван с Ковачки). През 2008 г. партията на Ковачки “Лидер” и ВМРО бяха обвързани с коалиционно споразумение в Движение “Напред”. По времето на Ревизоро проверки на прокуратурата и министерски инспекции какъв точно боклук се гори в централите, свързвани с Ковачки, и имат ли те разрешителни, не доведоха до резултати.
Не само при коалиционните управления на Борисов, но и при тройната коалиция екоминистерството не притесняваше Ковачки заради мръсни производства. Не го притесняват и синдикатите заради условията на труд и заплащането в предприятията. Не го притеснява и прокуратурата - нито заради обосновани предположения за корпоративен вот по време на избори, нито заради сигнали, предхождащи разследването на Европейската прокуратура.
Сигнали е имало
Сигналът е подаден от журналиста от разследващия сайт “Биволъ” Димитър Стоянов в Комисията за ревизия на управлението на ГЕРБ, създадена в 45-ото НС. Тогава той обяснява схемата, проверявана сега, за която казва, че е ощетила фиска с близо 30 млн. евро заради по-малко въглеродни квоти, верифицирани от специално създадена за целта фирма. “Постъпателно (фирмата, б.авт.) започва да верифицира докладите на осем топлоцентрали, свързани с г-н Ковачки”, казва журналистът пред комисията през август 2021 г.
В пост във Фейсбук Борислав Сандов, тогава депутат от “Демократична България”, съобщи, че тогава са сезирали прокуратурата. На въпрос на Дойче Веле не е ли имал съмнения като екоминистър (13 декември 2021 г. - 2 август 2022 ) в дейността на ИАОС, утвърждавала докладите за емисиите, той отговори: “Аз съм имал съмнение, но не съм получавал сигнали от другаде. Разчитах, че сигналът ни от 45-ото НС ще даде резултат някога”. Опитите за връзка с ИАОС удариха на камък. Никой не вдига телефоните в пресцентъра, а мобилният на служителката, която отговаря за връзките с обществеността, е изключен. На телефона на и.д. директор Росалина Инджиева любезен глас обясни, че ще ѝ предаде кой я търси, а по-късно от ИАОС помолиха за въпроси по мейл с обещание да отговорят.
Предизвестен край?
Ако империята от проверявани ТЕЦ-ове и топлофикации, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки, беше плащала за толкова емисии, колкото в действителност ѝ трябват, най-вероятно щеше да фалира. По повод скандала и публикувания неотдавна доклад от “Грийнпийс-България”, озаглавен “Осемте кръга на въглищната империя на Ковачки”, Дойче Веле се обърна с въпрос към Меглена Антонова, директор на офиса на международната екоорганизация с въпроса: “Имахте ли подозрения за противозаконни практики с отчитането на емисиите от едни от най-големите замърсители в България?” Категорично да, заяви Антонова. Един от примерите, който дава, е ТЕЦ “Бобов дол”, платила за квоти през 2020 г. 13.308 милиона лева, а държавната ТЕЦ “Марица изток 2” - 339. 677 млн. лева. Частният ТЕЦ е произвел 1 535 258 MВтч, а държавният близо 2.5 пъти повече - 3 820 142 МВтч. Разминаването е твърде голямо, дори и да се отчитат други фактори - технологични, специални цени на квоти и др.
Защо институциите не са се интересували?
По отношение на фирмата, заверявала докладите, Антонова разкрива, че преди да основе „Джи Ем Ай Верифай“ през 2018 г., едноличната собственичка Габриела Илиева не е имала опит във верификацията на емисии, нито е известен неин трудов стаж в енергетиката. Адресът, на който е регистриран верификаторът, е жилищен апартамент в бизнес сграда. Адвокатката на верификатора обслужва дружества от Въглищната империя, казва тя. Според Меглена Антонова “предвид множеството много сериозни нарушения, които са явни и от публични документи, през годините съществуването на Въглищната империя “Ковачки” не е получавало особено внимание от нито една от институциите, от които би трябвало - КЗК, НАП, МОСВ, КЕВР, НЕК, КФН”.
Европейските прокурори обаче пробиха чадъра.