Коментар на Даниел Смилов:
Предизборната кампания започна и вече стратегиите на двата основни политически опонента са ясни. ПП-ДБ имат безспорни аргументи по отношение на опетнената корупционна репутация на ГЕРБ и ДПС: тези аргументи не е нужно да се повтарят, доколкото са известни вече не само в страната, но и зад граница. Списъкът “Магнитски” набъбна до не толкова великолепна осморка. Той бе подкрепен и от британско съкратено издание. А Лаура Кьовеши започна да разследва в опасна близост до кръговете от фирми на споменатите партии - близост, достигаща дори до печално павирани софийски улици. А тепърва предстои да се търси и една трета от асфалта за магистралите и скоростните тангенти, който е бил положен (или по-скоро не е бил положен) с европейски средства.
Неизгодна ситуация за ГЕРБ
В тази неизгодна за партията ситуация ГЕРБ решиха да не оспорват обвиненията към Владислав Горанов и други свои нотабили, стигащи повече или по-малко до самия Борисов, а възприеха стратегията “умряла лисица”. Според нея ГЕРБ отказва да говори за корупция (защото явно нищо смислено не може да каже в своя защита), а за сметка на това минa в контратака по друга тема. А именно как ПП-ДБ и специално Кирил Петков и Асен Василев създали или допринесли за инфлацията в България, като натрупали голям държавен дълг и бюджетен дефицит, увеличавайки публичното харчене.
Тази стратегия, поне на пръв поглед, не е безсмислена, защото стъпва върху реални страхове на хората от покачилите се цени. Тя цели да разпали цинизма у избирателя по отношение на политиката – да го убеди, че всичките политици по принцип са маскари, но “при Бойко поне нямаше инфлация”.
Проблемът на тази стратегия е, че тя влиза в челен сблъсък с математиката и то не с висшата математика, а тази за трети клас. Като изключим глуповатото твърдение, че при Борисов не е имало инфлация (както нямаше и война в Украйна или нов британски крал), твърденията на ГЕРБ в бюджетната сфера са следните:
Първо: Те твърдят, че инфлацията в България е двойно по-голяма от инфлацията в еврозоната. Ergo, бюджетите на Асен Василев са произвели този удвояващ ефект.
Този аргумент се саморазпада, ако човек се досети, че Асен Василев не е правил бюджетите на Литва, Латвия, Естония, Унгария и други държави от ЕС, в които инфлацията е по-висока от тази в България. Обяснението на феномена не е в бившия български финансов министър (който беше на поста за около година), а в това, че периферните, малки и силно отворени икономики увеличават инфлационните ефекти, идващи от централните части на еврозоната.
Друго твърдение на ГЕРБ: ПП и ДБ натрупаха голям нов публичен дълг, който ще тежи на държавата, бюджета, децата ни и т.н.
Първо, публичният дълг на България по времето на управлението на ПП (или на служебни правителства с участие на Петков и Василев) не е нараснал, а дори малко се е свил като процент от БВП – и към момента е малко под 25%, което е отличен показател в рамките на ЕС. Всъщност дори в номинални стойности правителството “Петков” наследява дълг от 32 млрд. лева през декември 2021 и оставя дълг от 30 млрд. през август 2022 г.
Вярно е, че бюджетът на Василев предвижда нарастване на държавния дълг до 47,8 млрд. през 2024 г. Това наистина би било увеличение с над 15 млрд. лева и наглед изглежда плашещо. Простата математика обаче пак изяснява нещата. В периода 2021-2023 г. БВП на България набъбва много сериозно: от 139 млрд. лева (2021 г.) до 165 млрд. лева (2022 г.) и (реалистично) до около 180 млрд. през 2023 г. При една такава прогресия е ясно, че 47,8 млрд. лева държавен дълг през 2024 г. отново ще са около 25% от БВП на България. Т.е. този дълг няма да тежи повече върху бюджета: просто кредитният потенциал на България (leverage) ще е нараснал, защото тя е забогатяла (дори отчитайки инфлационния ефект).
Въпросът към ГЕРБ е, ако този реалистичен сценарий се случи, те няма ли да използват кредитната възможност, за да прокарат политики, които са същностно необходими – като например догонващото увеличение на пенсиите, които бяха забравени за повече от десетилетие? Те наистина ли ще свалят пенсии и намаляват социални плащания? Все пак няма друга страна в ЕС с GINI коефициент над 40% и ниските пенсии и социални разходи са безспорен фактор за подоходното неравенство.
Трето твърдение на ГЕРБ: ПП и ДБ генерират и ще генерират гигантски бюджетни дефицити
Служебното финансово министерство подклажда подобни страхове, като предизборно излиза с прогнози, че дефицитът ще достигне 6-7% от БВП, ако всички бюджетни разходи, предвидени от ПП-ДБ се реализират. Всъщност част от тези прогнози вече се развенчаха – България завърши 2022 г. с бюджетен дефицит под 3% (както изискват Маастрихтските критерии за еврозоната). Нещо повече, ПП-ДБ са поели ангажимент дефицитът да не надхвърля 3% и в новите бюджети: и тези ангажименти звучат съвсем сериозно при положение, че в икономическия екип на формацията са фискално предпазливи икономисти като Георги Ганев и Мартин Димитров.
Разбира се, трябва да се предвидят бюджетни буфери при евентуално рязко влошаване на ситуацията в еврозоната или у нас, но поне засега ставаме свидетели по-скоро на доста плавно забавяне на европейските икономики. При такива обстоятелства ГЕРБ едва ли ще искат да спрат или ограничат рязко публичните разходи, защото именно това би вкарало българската икономика в рецесия, би качило безработицата и произвело тежка криза. В крайна сметка резки движения и смяна на посоката в настоящия момент са по-скоро противопоказни и това обезсмисля и целия плам на ГЕРБ срещу фискалната политика на ПП-ДБ.
Какво по-различно биха направили от ГЕРБ?
Всъщност, като махнем риториката, не е ясно какво по-различно би правил ГЕРБ по отношение на публичните разходи и инфлацията. Евентуално връщане на Борисов във властта може и да има някакви магически ефекти (за някои), но по отношение на инфлацията то ще е определено ирелевантно. Нещо повече, спекулативното покачване на цени в страната се дължи на бездействието и неефективността на регулатори, като КЗК, които са изцяло продукт на политиката на ГЕРБ-ДПС от последното десетилетие.
Всъщност дори мандатите на членовете на КЗК отдавана са изтекли, но просто ГЕРБ-ДПС блокират смяната им. За сметка на това, обаче, стана ясно, че партията на Борисов усилено търси газ в дълбокото Черно море. И ако го намери в огромни количества, гореизложените фискални теми ще станат безинтересни – кой се интересува от Маастрихтските критерии за фискална дисциплина в Бахрейн?
Царят пак е гол?
Като оставим фантазиите настрана, ГЕРБ трябва да помислят дали наистина инфлационният дебат е по-изгоден за тях. Ако няма и по него какво съществено да кажат, стратегията им да прикриват корупционния проблем с куха риторика може да се превърне в интерпретация на темата “искащият пак да бъде цар отново се оказва гол”.