Ще „гръмне“ ли държавата на 2 април…

„Бомба“ след „бомба“, заплаха след заплаха… И държавата настръхна. Проверки, евакуации, затворени училища. Но какво показва ситуацията. Готови ли сме за мащабна евакуация? Не – не сме готови. Оказва се, че всеки действа както сам намери за добре. Директорите на училищата показаха 3 подхода към ситуацията.
Първите – евакуираха децата и затвориха училището.
Вторите – евакуираха децата и провериха училището.
Третите – продължиха учебните часове, защото сметнали, че няма заплаха.

Кой от тези 3 начина е правилният? Оказа се, че няма спусната нормативна наредба за сигнал за бомба. Едни директори действат като при пожар, други не.

Факт е, че държавата настръхна. И явно има защо. Най-малкото това – за да пуснеш мейли до стотици училища и висши учебни заведения, трябва да си им събрал мейлите. Трябва да си се потрудил малко. А това значи, че си се подготвил. Това трябва да направи впечатление, че не е едно училище, не са две, не са три. Стотици са. А това изисква работа и планиране.

Ако се пуснат мейли за взривни устройства на 2 април сутринта, какво правим? Ще има ли избори? Това е въпросът.

Когато се пуснат стотици мейли, когато се всее страх, колко човека ще отидат да гласуват. Как ще се гарантират училищата събота срещу неделя? А това влияе на хората, влияе на избирателната активност, която и без това не е голяма. Ако още хора се дръпнат и не гласуват…

Ако избирателната активност падне още… Кой има сметка от това? Има ли партии, които печелят от ниската избирателна активност?
Иначе е лесно Русия, точно в този момент, да е виновна за всичко. Лесно се превръща в оправдание. Да видим кои политици ще се възползват от това в понеделник.

А колкото до заплахата, тя си е заплаха. Глупаво би било да я подминеш с лека ръка колкото и да ти се струва нелепа. Празна пушка, веднъж гърми… Дори и с това ще запомним предстоящите избори.