„Защо напредваме толкова бавно на фронта? Защото не водим война (срещу Украйна). Ние не водим война. Да водиш война - това е съвсем различно, това е пълно унищожаване на инфраструктурата, това е пълно унищожаване на градовете. Ние не правим това. Ние се опитваме да запазваме инфраструктурата и ние се опитваме да запазваме човешкия живот“.
Тази цинична лъжа бе изречена от говорителя на военнопрестъпника Владимир Путин – Дмитрий Песков, в опит, макар и нелеп, да бъде обяснено защо руската армия вече 442 дни не може да влезе в Киев, макар че трябваше да го направи за три дни.
„Не унищожаваме инфраструктура и градове“
След като блицкригът на Путин за превземане на Киев и поставяне на марионетно правителство се провали, Руската терористична федерация осъзна, че не може по военен път да спечели тази война. Желанието на украинците да защитят земята и домовете си се оказа непреодолима пречка. Поради това руските терористи умишлено започнаха да атакуват цивилната инфраструктура в Украйна. Електропреносната мрежа бе една от мишените на окупаторите, чиято цел бе да прекършат волята на Украйна да се сражава. Неуспешно.
Дори във войната има правила. Преди много десетилетия международната общност реши да спре масовата смърт на цивилни по време на войни и въоръжени конфликти. Така бяха създадени правилата на войната, които забраняват убиването на цивилни, нанасянето на щети и изтезания на затворници и пускането на смъртоносни оръжия в незащитени селища. Въпреки факта, че правилата за водене на война са изложени в международни договори като Женевските конвенции, Римския статут (на Международния наказателен съд) и други международни закони и споразумения, много от които Русия е подписала, режимът на Путин грубо погазва тези правила.
Тези правила и до ден-днешен се нарушават цинично и безскрупулно от руските войници, изпратени в Украйна от техния диктатор Путин с една-единствена цел: да убиват и унищожават. Руснаците извършват масови убийства.
В член 52 към Допълнителния протокол на Женевските конвенции (от 1977 година) е записано: „Граждански обекти не трябва да бъдат обект на нападение или репресии. Атаките следва да се ограничават строго до военни цели“. Русия грубо нарушава тези правила, атакувайки жилищни сгради, къщи, болници, училища, религиозни здания, детски градини и др.
Цели градове бяха унищожени по безмилостен начин от руските терористи. Мариупол, някога красив град, е само един пример за опустошителните руски действия. Бахмут бе тотално унищожен. По улиците на Буча бяха открити десетки трупове на екзекутирани цивилни. В опита си да всее страх и паника Русия извърши брутални военни престъпления, за които бяха представени ясни доказателства.
„Опитваме се да запазим човешкия живот“
В Женевските конвенции (член трети от договора, подписан на 12 август 1949 година) е записано, че „лицата, които не участват активно във военните действия, трябва при всички обстоятелства да бъдат третирани хуманно“.
От началото на пълномащабната инвазия Русия брутално уби и продължава да убива цивилни невъоръжени граждани, включително жени и деца. По никакъв начин руските нашественици не полагат усилия за опазване на цивилния живот, а дори напротив – умишлено избиват цивилни граждани. Целта на този геноцид е съкрушаване волята на украинците за съпротива. Многобройни са и документираните случаи на изнасилване от страна на руските терористи, включително на непълнолетни момичета. Нещо повече - режимът на Путин не се интересува от живота не само на украинците, но и на собствените си граждани. Стотици хиляди руски войници биват изпращани без оръжия и подготовка като пушечно месо на фронта. Има редица случаи на фронта, при които стотици руски войници загиват само за да спечелят няколко метра територия, включително в Бахмутското направление.
Според Женевските конвенции „индивидуалните или масовите насилствени премествания, както и депортирането на защитени лица от окупирана територия към територията на окупационната държава или към тази на която и да е друга страна, са забранени, независимо от техния мотив“.
Хиляди украински деца насилствено бяха депортирани в Русия, заради което и Международният наказателен съд издаде заповед за арест не само на Владимир Путин, но и на комисарката по правата на децата Мария Лвова-Белова. В специални лагери за „превъзпитание“ украинските деца са подлагани на мъчения и промиване на мозъците с цел промяна на тяхната украинска идентичност.
От началото на инвазията са документирани най-малко 85 445 военни престъпления, извършени от окупаторите, включително убийство на цивилни, депортиране, изнасилвания и разрушаване на цивилни обекти.
„Не водим война“
Това е може би най-често повтаряната лъжа на путинския режим. Песков не дава логично обяснение защо Русия, която „не води война“, трябва да мобилизира стотици хиляди войници.
Режимът на Кремъл отдавна се опитва да се представи пред обществеността като антиимпериалистически и антиколониален. Бруталната агресивна война на Русия срещу Украйна обаче разкри собствените ѝ имперски и колониални амбиции спрямо съседните ѝ държави в Европа, Кавказ и Азия. Със започването през 2014 г. на войната в Източна Украйна, незаконното анексиране на Крим през същата година и началото на пълномащабно нашествие през 2022 г., Русия грубо наруши международното право и Устава на ООН, застрашавайки световния мир, глобалната сигурност и стабилност.
Русия започна пълномащабно нашествие в Украйна на 24 февруари 2022 г. и оттогава Украйна се защитава. Невярното твърдение, че Украйна е агресор, е класическа прокремълска тактика за манипулиране, така че да се представи Русия като жертва и да се отклони вниманието на обществеността от нейната агресия. Въпреки че това послание е очевидно абсурдно за по-голямата част от света, за все по-херметизираната информационна среда в Русия то служи като събирателен призив за мобилизиране на обществена подкрепа за авторитарните политики на Кремъл.