Знаете ли кое ни е по-важно от водата и въздуха? Да приемем Истанбулската конвенция! Същата тази конвенция, от която Турция излезе със становище, че руши морала и традициите им. Комшиите се усетиха, пък и имаха куража да го кажат. В техния морал не влиза съществуването на повече от два пола и това е. То и в науката е така. Но науката отдавна е обяздена. А шегата, че учените откриха това, за което им беше платено - за съжаление е вярна.
Разбира се, това с двата пола не е вярно в тъй наречения свободен свят. Там половете са много. Толкова много, че всяка седмица се излюпва по някой нов. В свободния свят освен правото да си избираш пола и да наричаш гальовно педофилите - бойлавъри, си свободен и да бъдеш идиот. Затова старият нов свят гъмжи от мъже, кърмещи бебета. Жени с пениси по половин лакът, мъчещи да заченат от вибраторите си. Семейства с родител едно и родител две, а в скоро време да се надяваме и родител три. Деца, които два пъти на седмица трябва да се обличат в дрешки на другия пол за да проверят как се чувстват. И чичковци по шлифери, (а някои с шарени перуки и пайети), които раздават розови балони и близалки на най-малките, защото са преизпълнени с любов.
И това всичкото това чука на вратата ни, опаковано в мазния целофан на „прекратяване на насилието над жени“.
Питам се - има ли поне един негрантово увреден мозък, който да вярва, че бай Едикойси от село Връв ще спре да бие жена си, защото се е сдобил с европейското си правото да си монтира цици? Или синът му няма да ходи да се бие в дискотеката в съседното село, защото ще се възползва от възможността да стане еднорог?
Мислите ли, че дори една жена, която е заплашена с побой ще получи защита, защото насилникът ѝ ще бъде притиснат от някаква конвенция?
Как мислите, че извращението ще спре насилието? Боже, та извращението и насилието са от едната страна на везната.
А извращението и без конвенция вече е епично. Но никой не се интересува от това. Притискани сме да приемем този документ бързо и без мрънкане. Уж документът имал препоръчителен характер, но натискът е голям. Епичен! Паневропейски! Ако горяхме по бунищата ядрени отпадъци сигурно нямаше да има такъв натиск.
Вратата в българското семейство трябва да бъде отворена, за да може оттам да влиза каквото е планувано и по колкото трябва. Контролът на това въздействие ще се държи от НПО-тата, които ще бъдат овластени да следят процеса по изджендъряване (нова дума) на населението. До пълния разпад на обществото.
Под претекст за ненасилието над жени ще ни се пробутват тези, които в един по-честен свят трябва да имат статут на психиатрични диагнози.
Забележете, че срещу този документ няма мачистки бунт. Срещу приемането му застават и мъже и жени по равно. И на всички им се повръща от евроатлантическата помия, която ни се пробутва за деликатес. Деликатес, който ще ни се сервира докато не бъдем принудени да го изядем.
А след това ще получим и сметката.