Отидете към основна версия

5 038 17

Мария Трайкова, написала „писмото на Милен Цветков“ до Кристиян Николов, пред ФАКТИ: Нека не помним Милен с беше, а с Е!

  • мария-
  • трайкова-
  • милен-
  • цветков-
  • писмо-
  • катастрофи

Милен не ламтеше за власт от екрана! Човек с чиста съвест! Човек "без маска" на устата!

Колаж: Факти бг
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Точно преди три години на Великден в катастрофа бе убит журналистът Милен Цветков. Подсъдим за катастрофата, при която загина журналистът, е Кристиан Николов. И преди три години, и сега едно писмо разбуни духовете. Автор на писмото е Мария Трайкова, която го пише от името на Милен Цветков и го адресира до Кристиан Николов. Защо написа това писмо… Пред ФАКТИ говори Мария Трайкова.

- Г-жо Трайкова, вие написахте писмо до Кристиян Николов преди 3 години във връзка с инцидента, при който загина журналистът Милен Цветков. Написахте го от името на Милен Цветков… Какво ви накара да го направите тогава…
- Като част от обществото аз също бях разтърсена от всичко това, което се случи. Останах потресена, научавайки за фаталния край. Останах без думи, наблюдавайки внимателно подробностите около инцидента. Написах го в памет на Милен Цветков, в памет на всички загинали, които по такъв нелеп начин губят живота си по пътищата от пияни и дрогирани шофьори. Написах го в момент, в който емоциите ми надделяха. Аз съм като всички онези хора, които и тогава, и сега продължават да пишат по тази тема. Един от многото зрители, които обичаха да виждат г-н Цветков от малкият екран.
Просто тази нелепа история ме разтърси изцяло. Както всеки един нормален човек смятам, че много от хората, които тогава писаха и продължават да пишат по тази тема, обичаха Милен Цветков. Този, когото виждаха от екрана. Много от тези хора също преживяха тази ситуация, защото я свързваха с нещо, което са преживяли и те самите – загуба на близък. При този инцидент на пътя, ако не беше в случая личността на Милен Цветков, това щеше да е поредната катастрофа, която щеше да остане в статистиката. Така е, за голямо съжаление. И точно поради това се надявам хората наистина да не забравят за този инцидент, да не забравят за Милен Цветков. Не само да има възмездие в тази ситуация, а и трябва да се направят много промени в Закона за движение по пътищата. Трябва да се направят тези промени сега, преди да се случат нови такива инциденти. И да започнем с промени, касаещи хората, употребяващи алкохол и наркотици, които са засечени на пътя. Да, поводът може да е катастрофата, но много неща трябва да се променят, за да можем да стигнем до момента, в който ще намалим такъв тип инциденти. Както виждаме впоследствие и сега има друг такъв безумно стряскащ - инцидентът с Георги Семерджиев, който помете две момичета край НДК, след това и нов тежък инцидент с двама загинали.

- Част от продължението на голямата тежка черна статистика.
- Да, за съжаление.

- Сега, три години по-късно, какво си мислите, когато се сещате за този инцидент…
- Ядосва ме това, че няма справедлив краен резултат. Опитваме се да избегнем нещата с такива от сорта, че в пастата за зъби имало забранени вещества. И това се твърди, след като първоначалната информация е, че има четири различни наркотика в пробата му. Четири наркотика ли има в пастата за зъби на Кристиян, или в препарата за устна хигиена? Нещата трябва да бъдат малко по-систематизирани от гледна точка на това, че не трябва да се допускат толкова големи отклонения, когато говорим за налични доказателства. Трябва да има справедливост. Трябва да има справедлива присъда. Когато говорим за Кристиян Николов, говорим за едно младо момче, което сигурно не е тръгнало на пътя с идеята: „Аз тръгвам, за да убия!“ Но безотговорността да се качиш зад волана, след като си употребил наркотици и алкохол, е изцяло негова. Така че той трябва да поеме тежестта и последствията на закона такива, каквито са. Всяка година на Великден, винаги, когато се почита паметта на Милен Цветков, винаги ще има някой, който да говори. Сигурна съм. Нещата не трябва да бъдат оставени като спомен от година на година, а трябва да се говори постоянно. Искрено се надявам да не стане така, че само да отбелязваме годишнината.

- Съдът присъди на втора инстанция 9 години затвор. Правосъдие има, а магистратите определиха, че инцидентът е по непредпазливост и в него няма умисъл…
- 9 години, според мен, не е достатъчна присъда. Още повече, че тези 3 години, които вече си изминали, ще бъдат приспаднати, за добро поведение ще се приспадне още. И това само доказва, че нашата правосъдна система нещо не работи. И тя не работи не само за този случай, а и за безкрайно много други такива случаи. Общо взето цялата мисъл на моето писмо бе насочена към това, че трябва да обърнем много по-голямо внимание на тази черна статистика и да имаме сериозни промени в законодателната система. Само така ще се стигне до момент, в който близките на загиналите ще получат това справедливо морално възмездие. Когато имаме загинал, това няма как да се поправи, но близките на загиналите ще имат право на своята справедливост, защото в момента ние виждаме как им се отнема правото на тази справедливост. Просто не трябва да се спира да се говори по тази тема. Не трябва да забравяме и това, не трябва да допускаме това, че наличието на повече или по-малко пари затваря или замъгляваме съдебната система. Не говоря само за този случай. Говоря по принцип. Съдебната система трябва да работи на страната на жертвите. Живея в Англия и скоро четох за подобен инцидент в нашата област, но присъдата беше много тежка. Случаят с личността на Милен Цветков се използва в такъв смисъл, че той бе познато лице от екрана. Но не трябва да забравяме, че на абсолютно всеки може да се случи. При всякакви такива инциденти законът трябва да мери с един аршин. Наказанието за всички трябва да бъде еднакво - независимо дали си известен, дали си богат, дали си обикновен човек.

- Ще напишете ли ново писмо, но този път до съдиите…
- В края на март месец ми беше попаднала статия по този случай и някой бе написал подобен коментар. Бях готова да седна и да пиша. При мен нещата се случват така. Нямам конкретна умисъл в това, което сядам да пиша. Просто съм много емоционална, когато пиша нещо, което на момента ме грабва. И затова има безкрайно много удивителни в това писмо, защото не спазвам правописните норми. Правя това с идеята, че влагам много големи емоции в изказа. Наблягам на всяка една дума, на всяко едно изречение. Това е причината да си позволявам да пиша по този начин. И, да - може да има такова писмо до съдиите пак в защита и подкрепа както и на господин Милен Цветков, така и на всички останали, които имат неговата тежка съдба.

- Свикнали ли сме, когато се случи такъв тежък инцидент, да си вадим поуки, така че да не се повтарят, или както обичаме да казваме – „…всяко чудо за три дни“…
- Имаме чуваемост, съпричастие, обществото осъжда подобно поведение, изпитваме възмущения и се гневим, но всичко това е за определен период от време. След това пак го забравяме. След като имаме такава повтаряемост на такива тежки събития, явно е, че не сме си взели достатъчно поука.

- Не сте познавала Милен Цветков лично…
- Не съм го познавала. Аз съм един от многото му зрители, които с удоволствие наблюдаваха предаванията му, защото в неговите предавания можеше да се види абсолютно всичко. Както самият той бе е написал в един от своите последни постове: „Не слагаме маската!“ Успяваше да казва нещата така, както ги вижда. А маската да слагаме само за да спим спокойно. Той показваше, че свободата на словото, за съжаление, в България е темата табу. Това го наблюдаваме в продължение на достатъчно много години, а той бе един от малцината, които останаха верни на принципите си и си позволяваха да говорят смело за нещата такива, каквито са. Той ги наричаше с истинските им имена.

- През тези години, когато сте си мислили за този инцидент, опитвали ли сте са да се поставите на мястото на неговите близки, на неговата приятелка, на децата му. Как биха погледнали те на случващото се. Днес, три години по-късно, детето му е на 10 години…
- Празнината от загубата на близък човек не може да се замести. Всеки човек, който е загубил близък, знае това. Изживява го посвоему. Бих казала, че е невъзможно да се поставя на мястото на близките. Преди година загубих майка си - по естествен път, но болката и трагедията от загубата остава. Тя е една голяма рана. Сигурно е още по-голяма раната, когато става въпрос за такава ситуация, в която някой си отива по този налеп начин и без никакво време. Със сигурност болката в близките е нещо, което е непреодолимо. Аз съм сигурна, че много хора и близки до Милен се опитват да направят всичко възможно децата му да продължат по техния си житейски път и да следват неговите стъпки. Това, всъщност, е едно от нещата, които още в началото - преди да напиша това писмо, аз бях написала в два други поста, свързани със същия този инцидент. В тях споделих, че бих се радвала всички да бъдем като Милен Цветков - какъвто е бил той през тези 54 години, а не да го запомним с този инцидент. Да не свързваме неговата личност само с фаталния край, който реално има, а да говорим за него не в минало време – той беше, а той Е!
Чухме и прочетохме много емоционални изказвания от хора, които по някаква случайност му приписаха това, което той Е и ЩЕ Е. Защото в спомените на близките и приятелите си той ще живее и сега! И утре! И другата седмица! И Завинаги! Милен не ламтеше за власт от екрана! Човек с чиста съвест! Човек "без маска" на устата! Надявам се всички да сме като Милен! Този Милен - със съвест и мечти за по-добро бъдеще за народа и държавата! Нека от днес всички да се превърнем в Милен! Нека да се научим да не забравяме бързо!

Поставете оценка:
Оценка 4.3 от 18 гласа.

Свързани новини