Чували сте. Знаете. Най-хубавият ден в живота е бил деня на сватбата.
Е, честита ни сватба.
Събитието е толкова мащабно, че няма да продължи един ден. Нито три, както е в приказките. Повече ще продължи.
При по-внимателно вглеждане младите хич не са млади, но за сметка на това не се обичат. Мразят се. Женят се за да си вредят и накрая да вземат подаръците. Нито булката е съвсем девствена, нито младоженецът толкова потентен. Ако се наложи да оставят любовни следи по брачния чаршаф има от къде да вземат кръв. Кръвта е без пари и е в изобилие.
Кумовете също са наясно с положението. Не изпадат в сватбена еуфория и пестят думите си. Внимават кой ще води хорото и най-вече дали някой от гостите няма да се напие и да прави простотии.
Селския пристав също е поканен. Заредил е пушката с каменна сол и върти мустак и изглежда така все едно и той ще намаже. Знае, че който държи пушката – намазва.
Гостите… гостите са най-очарователната част. Всички са поканени, но с едно малко условие. Всеки сам си плаща гощавката. Освен това плаща гощавката и на гостите от съседните села и също така е задължено, повтарям задължено носи подаръци. Подаръците най-добре в брой. За уважение говорим, все пак.
Очаква се и бой да има. Как така сватба без бой? Специално за случая са докарали един прокурор, който не може да мине за особено прилежен и обективен, но за сметка на това до скоро недосегаем. Затова всички не го обичат. Е, след сватбата вече ще е досегаем и ще го бият на смени, но това малко по-натам.
Младите, както си трябва, ще живеят заедно. Ще има строги правила в отношенията им. На масата ще лапат колкото могат, а вечерта в кревата девет месеца единият е отгоре, девет месеца другия. И така докато им се протъркат възгледите или някой непорочно забременее.
Всички от селото това сме искали? Нали? Ако някой не го е искал –чемадан-Москва или пък баг - Вашингтон. Стига виза да получите. Ако ли не, просто вървете и се застреляйте някъде на скришно за да не разваляте празника на останалите. Самоубийството ви ще бъде отчетено като празничен салют в чест на младоженците.
А сега, честито! Горчиво и наздраве.
А на нас, останалите, каквото остане.
П.П. Самата идея, че има ден, който е най-хубавият ден в живота ни е ужасна, защото предполага всички останали дни да са по-лоши. Но в случая, това е добре, защото и по-лошо може да стане.