Коментар на Даниел Смилов:
Бойко Борисов хвърли бомбата (засега пиратка), като обяви, че правителството "Денков" няма да се ротира с кабинет "Габриел". Това само по себе си е новина, която не може да бъде подценявана заради уточнението, че ГЕРБ няма да свалят Денков. Всичко това е белег за първата голяма криза в управленския модел "Денков-Габриел".
Изборът, от който редовното правителство зависи, е дали ГЕРБ ще предпочетат временно мнозинство с ДПС и "Възраждане", прокарване на свои назначения в регулаторите, гласуване на някакъв бюджет и отиване на нови избори след това. Към момента изглежда, че Борисов е изкушен от тази алтернатива.
"Продължаваме промяната"-"Демократична България" (ПП-ДБ) могат единствено да го накарат да направи своя избор публичен, като заплашат, че ще излязат от управлението. Оставката на професор Денков е инструментът, с който те могат да накарат ГЕРБ да се определи и да официализира отношенията си с ДПС и "Възраждане".
По-доброто решение за България
Бойко Борисов има избор да остане в управляващия формат "Денков-Габриел" и този избор е по-доброто решение за страната. А и за него самия. Последните социологически изследвания показват, че ПП-ДБ няма да се стопят като ИТН и други формации, а ще останат сериозна политическа алтернатива и след нови избори. Нещо повече: както стана пределно ясно, трудно и невъзможно е да се конструира каквото и да било управление без тях. Ако пък Борисов открито избере Пеевски и Костадинов като формални негови партньори, ПП-ДБ ще получат огромен електорален бонус, а не са изключени и сериозни граждански мобилизации срещу една корупционно-националпопулистка коалиция или партньорство.
Борисов има и легитимни аргументи в сегашната ескалация на напрежението. Една грешка, която ПП-ДБ направиха, е брандирането на кабинета "Денков" като "некоалиционен" и като почти изцяло техен партиен, малцинствен кабинет. Това е грешка, защото на първо място брандирането е просто невярно. В парламентарното управление е важно мнозинството зад един кабинет. Ако в това мнозинство основна част са ГЕРБ, няма как те да не са и в управлението. Изпълнителната власт - правителството - в крайна сметка ще разчита на ГЕРБ за собствената си законодателна програма, за назначения и т.н. На второ място това брандиране е грешка, защото то не работи в интерес на ПП-ДБ. ГЕРБ получават извинение да се дистанцират от управлението и да са в много удобна позиция - от тях да зависи почти всичко, но да стоят отстрани и да критикуват. Тоест, да не носят отговорност.
Нещо повече: при това дистанциране ГЕРБ започнаха систематично да гласуват заедно с ДПС и "Възраждане" против ПП-ДБ. Ясно е, че има топла връзка между ГЕРБ, ДПС и "Възраждане". Възходът на националпопулистите на Костадинов се дължи основно на два фактора. Първо, ГЕРБ-ДПС си отглеждат "Възраждане" като удобна опозиция и скрита парламентарна патерица. Второ, президентът Радев си ги отглежда пък за управленски партньор и идеен съмишленик.
При тези обстоятелства ПП-ДБ само ще спечелят, ако "обвържат" ГЕРБ с повече коалиционни задължения. Това може да стане, като все пак се официализира реалното положение - на ротационно коалиционно управление. И, още по-важно, като се обяви ясен списък по законодателни приоритети и решения, които да бъдат взимани съвместно и солидарно от двете най-големи партии. Договореното от Денков и Габриел при съставянето на правителството би трябвало да бъде гръбнакът на една такава управленска програма.
И с тези подобрения обаче ще остане проблемът, че ГЕРБ и ДПС имат скрито мнозинство в този парламент, което може да бъде задействано кажи-речи във всеки един момент. Затова избирателите и симпатизантите както на ПП-ДБ, така и на ГЕРБ трябва да са наясно още отсега защо техните формации създадоха и подкрепиха правителството "Денков".
Един бегъл анализ би показал, че този формат има предимства пред възможните си алтернативи. Затова е много важно ясно да се разкаже на хората какво могат и какво не могат да очакват от управлението:
Шенген
Това очакване е абсолютно реалистично и то вече е на път да бъде изпълнено. Фактът, че ПП-ДБ са основата на кабинета "Денков", доведе до промени в позицията на Нидерландия. В резултат България и Румъния най-вероятно ще се присъединят към шенгенското пространство до края на годината - такива индикации вече се появиха в брюкселски медии.
Украйна и ЕС
България вече има алтернатива на амбивалентната политика на президента Румен Радев по отношение на войната в Украйна и ролята на ЕС. България ще помага на нападнатата страна с каквото може и ще го прави открито. И ще се държи като партньор и съюзник с партньорите и съюзниците си, без да се упражнява в путинско-суверенистка риторика.
Разумен бюджет
Бързо стана ясно, че внесеният от служебното правителство бюджет наистина е бил пропагандна завера срещу ПП-ДБ. В новия проект на Асен Василев бюджетният дефицит е свален до 3%, без да се увеличават данъци или намаляват социални разходи - дори и някои от прогнозите да са оптимистични, ситуацията е далеч от "фалит на държавата", за който служебният финансов министър в един момент заговори. Инвестициите в инфраструктура също остават на рекордни нива, макар че там има съкращения. Като цяло, увеличението на доходите на пенсионерите от миналата година не "продъни" бюджета, както вещаеха някои икономисти - и правителството "Денков" е гаранция за запазване на курса: увеличение на доходите, свиване на неравенствата, но при спазване на Маастрихтските критерии.
Еврозона
Шансовете на България за еврозоната с кабинет "Денков" са най-високи в сравнение с алтернативите. Служебни правителства на Радев не биха се справили с тази задача и поради амбивалентност на политическата воля, и поради технически ограничения на служебното управление. "Хартиени" и други коалиции с участие на БСП, "Възраждане" и ИТН биха били рискови и направо опасни от гледна точка на кандидатстването ни в еврозоната.
Български еврокомисар
И ГЕРБ, и ПП-ДБ предложиха добри кандидати за заместник на Мария Габриел. Който и от двамата да бъде избран - макар по-вероятно е да е кандидатката на ГЕРБ поради изискванията за баланс между мъже и жени в ЕК - България ще има достоен комисар.
Конституционни реформи
Тук очакванията трябва да бъдат занижени. Избирането от ВСС на Борислав Сарафов за изпълняващ длъжността главен прокурор ясно показва, че ГЕРБ-ДПС искат да запазят контрол върху прокуратурата. Много е вероятно и конституционните им реформи да са опит за прикриване на този процес. Изтикването на Делян Пеевски на предната линия на извайването на конституционните разпоредби също не е позитивен знак - явно е, че ГЕРБ-ДПС решават персонални и партийни задачи през основния закон.
Имунитетите
Управлението "Денков" тук е пред изпитание, което обаче е съвсем преодолимо. Трябва ясно да се покаже, че няма да се крие информация по скандални случаи. Внесеното в парламента трябва да се обсъди от депутатите, така че гражданите да могат да си направят изводите сами. Парламентът и правителството не са съд и прокуратура обаче - това очакване също трябва да се вкара в границите на адекватността.
Назначенията в съдебната власт и регулаторите
Много ще зависи от това дали управлението "Денков" ще успее да направи назначения във ВСС, КС, регулатори и т.н. Сегашната ескалация на напрежението в отношенията е точно по този въпрос. България наистина има нужда от смяна на наложения модел, според който партийни лоялисти и хора на дистанционно управление влизат във ВСС и други независими органи. Очакванията за промяна трябва обаче да са умерени. ПП-ДБ имат възможност да настояват за излъчването на доказани експерти и хора с гражданско чувство и отговорност. Наследството на ГЕРБ и ДПС тук тежи - процесите в настоящия ВСС доказват колко трудно е да се сменят трайно наложили се негативни практики.
Най-добрата налична възможност
В крайна сметка, след като знаят какво могат и какво не могат да очакват, гражданите трябва да са наясно, че имат несвършена работа, че модернизацията и политическата хигиенизация на страната далеч не е завършила. В ГЕРБ и ДПС не се е случил катарзис, нито пък определени лидери могат да бъдат "изпрани" от коалиционни отношения с ПП-ДБ. Голяма част от проблемите си остават и хора с корупционен багаж все още търсят реабилитация.
България обаче трябва да се движи напред и не може да става тяхна жертва и заложник. Правителството "Денков" в момента е най-добрата налична възможност да не се загърбват и двата национални приоритета - и страната да постига стратегическите си цели, и корупционното наследство от последните години да не се замита под килима. Но очевидно е възможен и сценарий, в който, за да се прикрие това наследство, страната отново се вкарва в политически кризи и безвремие на служебни управления.