Коментар на Иво Беров:
"Аз може да не съм съгласен с теб, но ще умра за правото ти да не си съгласен с мен" - така цитира Волтер Симона Велева, номинирана от "Продължаваме промяната" и подкрепена от ГЕРБ като член на Съвета за електронни медии (СЕМ). Всъщност точният цитат гласи: "Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш". Но това е второстепенно.
Симона Велева не поясни какво точно има предвид с този цитат, но всички я разбраха: тя не е съгласна с изявите на прословутия журналист от БНР Петър Волгин, обаче няма да се противопостави на пропутинската му пропаганда. Вероятно и с убеждението, че медиите трябва да отразяват всички гледни точки.
Блестящата иначе компетентност на госпожа Симона Велева сякаш може все пак да бъде дообогатена от един допълнителен възглед: има същностна разлика между "гледна точка" и пропаганда.
Ето един пример: Дни преди Русия да нападне Украйна, видни руски политици се кълняха, че това в никакъв случай няма да стане. Българските медии бяха длъжни да отразят изцяло тяхната гледна точка. Както направиха.
Пропаганда в полза на военнопрестъпници
А ето и пример за пропаганда - груба, злостна и непрофесионална: "Глобални медии като CNN и BBC постоянно ни втълпяват как, ако не днес, то задължително утре, Русия ще нападне Украйна. Става дума за елементарно пропагандистко клише, според което руснаците са агресивните злодеи, а на украинците е отредена (уж) прекрасната роля на невинната жертва. В крайна сметка, изглежда, че самите автори на този бездарен сюжет все пак са повярвали в него, защото всеки ден изглеждат все по-изненадани от факта, че руснаците не нападат Украйна. Ако притежаваха поне капка здрав разум, авторите на тези глупотевини може би щяха да осъзнаят, че Русия няма никакво намерение да напада когото и да било".
Това са думи на същия този Петър Волгин, изговорени по Българското национално радио дни преди Русия да нападне Украйна.
Ако ръководителите на БНР притежаваха "поне капка здрав разум" (в смисъла на Волгин), след тази негова изцепка би трябвало да му препоръчат място за изява, съответстващо на възгледите и на професионалните му особености. И това място няма нужда да е задължително свързано журналистическата професия.
Но пропагандата в полза на военнопрестъпници сякаш е допустима и защитавана – в България и в БНР. Съветът за електронни медии като цяло (в този съвет има и изключения) е на мнение, че няма юридически основания да се вземат някакви мерки срещу нея. С довода, че в 90% от предаванията на БНР такава пропаганда няма. От което логично следва, че в 10% или поне в едно предаване трябва да има. Повечето членове на СЕМ сякаш не правят разлика между пропаганда и гледна точка. Поне така изглежда.
За руската вертикала във властта
Председателката на СЕМ Соня Момчилова наскоро заяви, че новината за убийствата на мирни хора в Буча е украинска пропаганда - въпреки многобройните, събрани от независими журналисти доказателства, че тези убийства са дело на руската армия. Това изказване би трябвало да предизвика в цялото българско общество, а най-вече в журналистическите среди, огромно възмущение и призиви за оставка. Все пак, за чест на СЕМ, останалите членове на Съвета категорично се разграничиха от Момчилова.
Търпимостта към путинската пропаганда в националното радио има и чисто политическа основа. Видимо проруски настроената председателка на СЕМ Соня Момчилова е номинация на видимо проруския президент Румен Радев - и затова подкрепя руската пропаганда на Волгин, който от своя страна подкрепя проруската партия "Възраждане", която пък от своя страна подкрепя Волгин.
Тази типично руска вертикала на властта ясно си пролича по време на на отчета на СЕМ пред Медийната комисия на Народното събрание, когато депутати от "Възраждане" (и от ИТН) се впуснаха в продължителни политически изказвания в защита на Волгин. Нещо очаквано и обяснимо. Неочаквано и необяснимо беше по-скоро поведението на иначе сърцатите и устати депутати Христо Петров от ПП и Манол Пейков от ДБ, които и дума не обелиха срещу путинската пропаганда в БНР.
Нямаше ли някаква Комисия по медийна етика?
Членовете на Съвета за електронни медии имат все пак един силен аргумент за сдържаността си: за политиката на БНР отговаря неговият генерален директор. Но и той сякаш остава безразличен към пропутинските прекалености в подопечната му обществена медия. Може би защото доста вероятно много журналисти в БНР биха се вдигнали в защита на Волгин. Та нали с течение на времето БНР си е извоювало един по-специален статут. Статут на толкова свободна медия, че един Волгин може да си позволи да води откровена путинска пропаганда, да обругава когото си поиска, да внушава, че "Демократична България" е фашистка партия и да се опитва да обижда цели прослойки от българското общество с къде ехидните, къде блудкави определения "умнокрасиви" или "криптодесница". И може да го прави без да срещне никакъв отпор нито от надзорните органи, нито от политиците, нито пък масово от журналистическата колегия (Ама вярно ли, че имало било някаква Комисия по медийна етика?)