Американците знаеха, че Пригожин готви нещо, но го взеха на сериозно едва когато танковете на Wagner стигнаха на 200 км от Москва. Целият Западен свят затаи дъх, пред случващото се. Не бяха и редки случаите при които политици и журналисти стиснаха палци – Путин да овладее положението.
Привидно, Само 24 часа бяха необходими на Лукашенко да усмири Пригожин. Много ясно, че белоруският диктатор играе ролята на „Саксията“ зад която е постигнато споразумението. Генерал Суровкин, главнокомандващ украинския фронт на руската армия издава заповед - никой да не стреля и танковете на бунтовниците потеглят и се врънат обратно към казармите без особени проблеми. По улиците на Ростов на Дон те са посрещнати и изпратени с викове Wagner! Wagner!
Докато Кремъл спестява всякакви комплименти към наемните войници за проявения от тях героизъм в Донбас, руското простолюдие не забравя кой извоюва победите в Мариупол и Азовстал. Много е вероятно общественото настроение към бойците на Пригожин да е повлияло за развръзката на кризата.
За Wagner започва да се говори през 2014 година. Пригожин създава групировката по подобие на съществуващите американски формации: Grandaword, Constellis Group и много други. Роденият в Ленинград през 1961 година размирник, остава без баща скоро след раждането си. Учи в някаква спортна школа без съществен успех и предпочита да се прехранва с дребни кражби, в компанията на няколко бродяги.
Спипан от полицията и осъден на 13 години, той лежи само 10. Явно времето прекарано в каторгата не е било загубено. Пригожин се е запознал с човешката психология по най-специфичен начин. Веднъж на свобода той се отдава на ресторантьорство, практично средство за социални контакти на високо ниво. Следва запознанство с Владимир Путин и бившият каторжник в последствие е произведен за готвач в Кремъл.
Бенефициент е на президентската добронамереност, която се изразява със щедри държавни поръчки. Вместо да инвестира в яхти и вили на Лазурния бряг, подобно на другите олигарси, той разработва дейността на Wagner. С избухването на войната Пригожин бързо разбира, че военната аристокрация в лицето на министър Шойглу и генерал Герасимов, обсадила президента, е не само некадърна, но и вредна.
Той пристига в Донбас начело на батальона Wagner, по примера на френският генерал Бижар, който казва: Има два вида командири. „Първите викат: Напред! Другите викат: След мен!“ Личната ангажираност, или личният пример означават равнопоставеност при поемане на риск. Това е ключът на популярността на един Пригожин в Русия в сравнение с един Шойгу.
Има и друг фактор, който е от значение. Най-вече за в бъдеще. Министърът на отбраната на Русия не разполага със свободата на действие на Пригожин. Командирът на Wagner е безмерно богат! Собственик на групировката, той не е на държавна работа. В последните 5-6 години, Евгений Пригожин измести Франция в Мали, Централна Африка, Буркина Фасо и Либия. Пази Башар Асад в Сирия. Не си губи времето с „Правата на човека“ и „Свободата на словото“. Неговите хора пазят трона на диктаторите и в замяна Wagner имат достъп до диамантени мини, златни находища, газ и петрол.
Войниците му печелят, но Русия също разпростира своето влияние благодарение на него. Преди време Евгений Пригожин подхвърли: „През март ще се кандидатирам за президент на Украйна“! По същото това време ще има президентски избори и в Русия. „Думам ти дъще – сещай се снахо!“