Кремълска вендета: За какво си плати Пригожин?!

ВОЛОДИМИР ФЕСЕНКО, Apostrophe.ua

Общувайки с протежето си в окупираната част от Донбас Денис Пушилин, Владимир Путин сякаш случайно си спомни за Евгений Пригожин и неговата „сложна съдба“.

„Познавам Пригожин от много отдавна, от началото на 90-те. Той беше човек със сложна съдба и направи сериозни грешки в живота, постигна нужните резултати – както за себе си, така и, когато го молех, за общото дело, както през последните месеци“, – цитираха Путин кремълските пропагандисти.

Само с това изявление той потвърди, че Евгений Пригожин вече не е между живите. Версиите, че вместо собственика на „Вагнер“ е загинал негов двойник или че това е инсценировка на самия Пригожин, имат право на съществуване, но сега изглеждат като чиста конспиративна теория.

Няма абсолютно никакво значение дали Пригожин е загинал в авиокатастрофата или е бил неутрализиран на друго място, а падането на самолета е било използвано като публично прикритие и операция по замитане на следите. Второстепенна техническа подробност е и въпросът в резултат на какво се е разбила машината – дали от ракета земя-въздух, или от взривно устройство на борда, както твърдят представители на западните разузнавания.

Важен е самият факт – че Путин сравнително бързо реагира на инцидента, разказвайки за „сложната съдба“ на главатаря на бойците и неговите грешки, като изрече и „съболезнования“ на близките на загиналите. Ако трябва накратко да обобщим думите на руския диктатор, то посланието би звучало така: Пригожин беше талантлив, умен, но сбърка сериозно и вече е мъртъв.

Ясно е, че под „сериозни грешки“ се има предвид най-вече бунтът, който Пригожин вдигна точно преди два месеца. Самолетът му се разби вечерта на 23 август, а на 23 юни започна метежът на „Вагнер“, когато Пригожин заяви, че Шойгу и Герасимов са заповядали удари по тиловите лагери на наемниците.

Символиката с датите – запазена марка на извънсъдебната саморазправа на Кремъл – подтикна мнозина наблюдатели към версия №1: че смъртта на Пригожин е пряко свързана с отмъщението на Путин. Никой досега така публично не е унижавал кремълския диктатор и не е поставял под съмнение способността му да контролира ситуацията. Тук си струва да припомним известната фраза на самия Путин, че с враговете се преговаря, а предателите се убиват.

„Ако говорим за предатели, то това са хора, които са били заедно с теб, а сетне неочаквано са ти забили нож в гърба. Към тях нямам никаква милост, нито съжаление“, – каза Владимир Путин преди няколко години.

От гледна точка на кремълския диктатор бунтът на Пригожин е именно най-жестокото предателство, за което не може да има никаква пощада.

Появи се и версия №2 – че зад ликвидирането на Пригожин стоят Шойгу и Герасимов, които „готвачът“ успя сериозно да раздразни. Но и този вариант би бил възможен само със съгласието или санкцията на Путин. Крайно съмнително е руският министър на отбраната и началникът на генералния щаб на руската армия да предприемат подобна операция без съгласуване с висшестоящия.

А защо беше избран именно такъв криминален вариант за отмъщение, а не публичен арест, следствие и съд? Путин се страхува от публичност. Официално разследване и съдебно дело гарантират медиен шум и разгласяване на опасни или просто ненужни подробности. Освен това не е ясно как биха се държали бойците на „Вагнер“ в подобна ситуация. Путин се страхува от открит конфликт с онези, които имат силов или политически ресурс.

Дори и репресиите срещу терориста Игор Гиркин, който няма своя частна военна компания, бяха разгърнати постепенно. След всяка стъпка в Кремъл анализираха ситуацията, като не изключваха и възможни резки действия от страна на феновете на този герой.

Вариантът със самолетна катастрофа е удобен по доста причини – можете да я припишете както на „терористичен акт“ от определени сили, така и на банална техническа неизправност.

И така, отмъщението е извършено. Ала успя ли Путин да измие от себе си срама от собственото си малодушие, когато на 23-24 юни избяга от Москва в един от бункерите си? Не, тази история още дълго ще тегне като сянка върху политическия му образ.

Сега към всички руски елити и потенциални „бунтовници“ е изпратен сигнал, че никой няма да избегне наказанието, тъй като Путин никога не прощава „предателствата“. На жителите на Руската федерация ще бъде показана поредната пропагандна картина как редът и стабилността се възстановяват. Обикновените привърженици на Путин ще повярват, а пък върхушката само още повече ще се страхува за бъдещето си.

Животинският страх пред диктатора е нож с две остриета. Съветската върхушка, висшите партийни чиновници се страхуваха от Йосиф Сталин до такава степен, че им трепереха коленете. Но когато диктаторът остаря и отслабна физически, неговото близко обкръжение – според една от версиите – намери начин да ускори смъртта му.

Никой не му гарантира на Путин, че когато започне да остарява или да показва други признаци на слабост, някой в Кремъл няма да реши да предприеме драстични действия срещу него. Именно поради този страх. Бунтът на Пригожин е потушен, самият „готвач“ е мъртъв, но последствията от метежа ще останат болезнен белег върху политическата и държавна биография на Путин.

---

ВОЛОДИМИР ФЕСЕНКО е украински политолог, директор на Центъра за приложни политически изследвания „Пента“. Коментарът му е поместен в интернет изданието „Апостроф“, посочи Драгомир Иванов.